СПОДЕЛИ
Андрей Ковачев - ЕП
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и член на Председателството на ЕП

Андрей Ковачев – евродепутат от ЕНП/ГЕРБ и член на Председателството на Европейския Парламент(Квестор) 

Водещ: Г-н Ковачев, след терора в Париж какви мерки са необходими, за да не живеят европейците в страх?
Андрей Ковачев: Европа трябва да престане с думите, приказките и наистина да започне с действията в две направления. Разбира се, справянето с първоизточника на злото, а това са терористичните групировки на територията на Сирия и Ирак, и разбира се, в Африка, в африканските страни, където има също такива. И от друга страна, да гарантира сигурността на европейските граждани. Ние като данъкоплатци плащаме на наши разузнавателни служби, на полиция, на правителствата разбира се, за да гарантират тази наша сигурност от една страна. От друга страна, за да намерят и баланса, да не жертваме нашите свободи, нашата демокрация в интерес само на повишаване на мерките за сигурност и развитие към една полицейска държава. Това никой от нас не иска и не мисля, че огромното мнозинство от европейските граждани искат такова развитие, но ние искаме, разбира се, сигурност. Тази несигурност не идва само от потока на мигранти, идващи в последните месеци към Европа, но и от несполучилата се или неполучилата се интеграция на много от вече второ, трето поколение мигранти или деца и внуци на мигранти, които са в Европейския съюз (ЕС), са родени в ЕС, обаче не са намерили възможност да се реализират, изолирани са от пазара на труда, в социално отношение и са много лесна жертва или плячка на групировки, които интерпретират по екстремистки начин религията и по този начин се стига до това, че млади хора между 20 и 30 години са готови да извършат тези ужасни неща, които извършиха в Париж.
Водещ: В този смисъл Германия вече заяви, че бежанците и терористите не бива да бъдат свързвани. Смятате ли, че ще се наложат промени в политиката на ЕС спрямо мигрантите? Необходими ли са такива?
Андрей Ковачев: Абсолютно задължително е да има промени, да има обща политика по миграцията, да има общо опазване на външните граници. Ние, ако искаме да запазим нашата свобода вътре в ЕС, да няма граници между европейските страни, то е ангажимент на всички европейски страни да пазят външните граници – общо опазване на тези граници с общо финансиране на това опазване и с човешки състав, с човешки ресурси, които от всички 28 страни-членки да участват в това опазване на външните граници. Немотивиране на тези потоци от мигранти да тръгват към европейските граници чрез работа с Турция, със страните от Африканския съюз, с всички тези, които са на тяхна територия, мигранти или потенциални мигранти към европейските граници, да останат там. Финансово ЕС помага да останат те там, да са по-близко до родните си места и когато конфликтът в Сирия се разреши те да могат да се върнат по тези свои родни места. Що се отнася до демотивирането на мигрантите да идват към Европа, не трябва да излизат такива сигнали, каквито излизаха от Германия до преди няколко месеца, че всички са добре дошли, въпреки че Германия и канцлерът на Германия след това опровергаха, че тя е казала такова нещо, но медийният сигнал беше много силен и видяхме какво се случи. Не може, ако ти си бежанец, да търсиш най-добрата социална система в Швеция или в Германия, и да се опитваш да стигнеш само до определени страни. Това означава, че ти не си бежанец, а търсиш по-добър начин на живот, а това ние не можем да допуснем, защото няма как да приемем всички на тази планета, които искат по-добър начин на живот. Да, наистина, така е, че ЕС като цяло е може би най-силната икономически част на планетата. В ЕС живеят между 7 и 8 процента от световното население, а 50 процента от социалните помощи се изплащат за тези в ЕС. Цялата останалата част от човечеството 92-93 процента си разделят останалите 50 процента на т.нар. социални придобивки. Ние държим 25% от световната търговия със 7-8%. Това означава, че наистина ние сме изградили, като цяло говорим за ЕС, един много висок стандарт и той, разбира се, привлича. Също така привлича и свободата, и демокрацията. Това е много голямо предизвикателство, когато имате едни съдове, скачени. Едните са с високо ниво на жизнен стандарт и останалата част е с много по-ниско ниво на жизнен стандарт, то, разбира се, че тези, ако останат, ако нямат перспектива за развитие в своите страни, ще се опитват да отидат там, където е по-високият жизнен стандарт. Ако и вие сте родена или аз съм роден в Еритрея и чуя по телевизията и радиото как живеят хората в Германия или в Швеция, по всяка вероятност и ние с вас ще тръгнем по неведоми пътища за обетованата Германия или Норвегия, или Швеция, или Дания и другите страни, където очакват по-добър жизнен стандарт. Но затова ние трябва да помагаме на тези страни, Африкански съюз, Близкия Изток, да имат младите хора там някаква перспектива да останат там по родните си места, а не да тръгват към нашата граница.
Водещ: По какъв начин?
Андрей Ковачев: Това, което правим и сега. Няма как по друг начин. Финансово, с една разумна политика за развитие, което е много трудно, защото ние трябва да преразгледаме и нашите си политики. Нашата обща селско стопанска политика много често води до това, че селскостопанските производители в Африка или в Латинска Америка например не могат да се конкурират с тези високо субсидирани наши качествени продукти. По отношение на използването на тези европейски средства за тези страни, това е огромен проблем. Къде отиват тези средства? В Малта се събраха някъде по-малко от 2 милиарда евро за Африка, особено за Субсахарска Африка. Но тези пари са събрани. Къде ще отидат те? Те ще потънат в пясъците, ако не контролираме средствата да отидат точно за перспектива за младите хора и за демотивиране на тези хора да не тръгват към европейските граници. Ние трябва да признаем, че направихме, и като казвам западните страни и ЕС, направихме грешки, когато мислехме, че с т.нар. Арабска пролет ще дойде демокрацията в Северна Африка. Видяхме, че може би с изключение на Тунис, в останалите страни, да не говорим за хаоса в Либия, се случиха много по-неприятни събития, отколкото с авторитарните режими от преди това, които до някъде помагаха и на Европа да спират потенциалните мигранти към ЕС. След като в Средиземно море успяхме до някъде да контролираме тези потоци, те се изместиха на изток и сега основно минават и от Сирия, разбира се, но и от Афганистан, хората през Гърция и през Западните Балкани към Европа. Сега затова усилено работим с Турция, за да можем да преустановим и този поток от там. Но ако не решим първоизточника на злото, а той е там в Сирия и Ирак, то тези потоци, колкото и да се опитваме с пари да ги спираме, ще продължат и затова са призвани несамо ЕС, САЩ, Русия, Саудитска Арабия, Катар, Йордания, Иран, да намерим заедно решение. Според мен първата точка на това решение е „Ислямска държава“ или ДАЕШ да бъдат ликвидирани.
Водещ: А къде е България в тази ситуация? Наблюдаваме и в страната ни увеличаване на миграционния натиск. Смятате ли, че страната може да се справи с бежанската вълна и ако има някакви проблеми, къде са те? Какво е необходимо да се промени в политиката?
Андрей Ковачев: Ние сме част от ЕС. Ние имаме външна граница, която я пазим добре, доста по-добре от други външни граници, включително от италианската и да не говорим за гръцката външна граница. Така че от тази гледна точка ние седим добре. Ако имаме нужда, ще ни бъде предоставена тази помощ за по-доброто и по-сигурното опазване на външната граница, ако има натиск от там. Ние залагаме на доброто сътрудничество с Турция, колкото и от една страна да смятаме, че Турция няма как да стане пълноправен член на ЕС, което е правилно, ние трябва да се ангажираме с процеса на преговорите между Турция и ЕС, да отваряме главите, за да може Турция да приеме европейското законодателство, да спазва своите международни задължения и най-важното – Турция да остане демократична страна, а не да върви в друга посока. Това е изключително важно, особено за България, която е съсед на Турция, е важно Турция да бъде предвидима и да остане демократична страна, защото това би било и един пример за възможност за съществуване на демокрация в условията на ислямска култура.
Водещ: А смятате ли, че действията във Франция са повод за общи действия на САЩ, Русия и ЕС срещу „Ислямска държава“, за обединение?
Андрей Ковачев: САЩ и Русия си имат свои геополитически интереси в Сирия. За съжаление, те ги преследват, както и Турция, ги преследват по различен сценарий, по различен начин и това води до още по-големи потоци на бежанци. С руските акции в последните месеци, според мен, се увеличи този натиск и аз съм призовавал от пленарна зала на Европейския парламент и Русия да се включи в антитерористичните операции, но наистина в антитерористичните операции срещу „Ислямска държава“, а не само солови удари, които не сме сигурни точно срещу кого са. Най-добро би било да имаме общи действия, както на Русия, САЩ и ЕС, за ликвидирането на варварите.
Водещ: Необходимо ли е по-тясно сътрудничество между службите за сигурност на страните-членки на ЕС?
Андрей Ковачев: При всички положения, аз съм даже за създаването на обща европейска разузнавателна служба, обща армия и общо опазване на външните граници, обща гранична европейска полиция, каквато е фактически „Фронтекс“, но много по-засилвана финансово и институционално, и кадрово на „Фронтекс“. Като европейски федералист, аз не смятам, че имаме и друга възможност. Ние, преди малко казах, 7-8 процента сме само на европейския континент. Всички тези, които предричат разпадане на ЕС или предричат, че ние е трябвало да се махнем от Европа и т.н., какво предлагат? Как ние ще оживеем, преживеем в този глобализиращ се свят, с тези предизвикателства сами? Това е лудост. Ние трябва да се интегрираме още по-силно и политически, и военно, и икономически на нашия континент.