СПОДЕЛИ
Emil Radev
Емил Радев - ГЕРБ/ЕНП

Европейският парламент затяга контрола върху финансовите операции заради прането на пари. Доставчиците на услуги с виртуални валути в Съюза вече ще се лицензират. Въвежда се и стриктен контрол при преминаването от виртуални към реални валути.
За това, как ще се отрази петата директива за борба с пране на пари и финансирането на тероризма, разговаряме с българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев, докладчик по документа и заместник на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на Европейския парламент (LIBE).

 

– Господин Радев, какво ще промени петата директива за прането на пари и финансирането на тероризма в европейското законодателство?
– Петата директива за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма въвежда много нови промени в европейското законодателство, и съответно в националните законодателства. На първо място се подобрява прозрачността на собствеността върху дружества и доверителни фондове чрез предоставяне на по-широк достъп до регистрите за действителните собственици, притежаващи над 25% от акциите на дадено дружество. По-точно, се предвижда публичен достъп до информацията в регистъра за действителните собственици на дружества; достъп въз основа на “легитимен интерес” до информация за действителния собственик на доверителни фондове и подобни правни договорености, като понятието “легитимен интерес” следва да бъде дефинирано в националните законодателства на държавите-членки; и обществен достъп след писмено искане до информация за действителния собственик на доверителни фондове, които притежават фирма, която не е регистрирана в ЕС. Това е много голяма промяна в сравнение с четвъртата директива, където например достъпът до информация за действителните собственици на дружества е въз основата на легитимен интерес, без понятието да е ясно разписано в законодателството. Друга голяма промяна е свързана с предплатените карти и виртуалните валути. Прагът за идентифициране на държателите на предплатени карти ще бъде намален от 250 евро на 150 евро и се разширяват изискванията за идентифициране на клиентите. За първи път платформите за обмен на виртуални валути с обикновени пари и доставчиците на портфейлни услуги ще трябва да бъдат регистрирани и ще трябва да упражняват контрол върху клиентите си, което прекратява анонимността, асоциирана досега с тях. Директивата също така въвежда определение за виртуални валути, каквото досега в европейското законодателство не съществува.
Други въведения в директивата, които за щастие в България прилагаме от известно време, са задължението държавите-членки да създадат централизирани регистри за банкови и разплащателни сметки и сейфове, достъп до които ще имат Звената за финансово разузнаване. Така те ще могат да идентифицират дали и в кои банки дадено лице разполага с банкова сметка. Искам да подчертая, че тази информация в никакъв случай няма да бъде публично достояние. Също така ще бъдат забранени анонимните банкови сейфове.

– Колко време отне приемането и преговорите с Комисията и Съвета?
– Преговорите продължиха много дълго време. Започнахме ги през март 2017 г., като първоначално идеята беше да бъдат приключени до края на малтийското председателство на Съвета на ЕС, но продължиха и по време на естонското председателство. Последният трилог беше в средата на декември 2017 г. и приключи в два часа сутринта след 10 часа интензивна работа.

– Какви са реалните инструменти за проследяване криптовалутите?
– Един от най-сигурните инструменти за проследяване на криптвалутите е когато те са преобръщани във фиатни, т.е. “нормални пари”, и затова платформите за обмен бяха включени в охвата на петата директива за борба срещу изпирането на пари. Доколкото знам Европейската комисия обмисля също как да включи криптовалутите в обхвата на Директивата за платежните услуги. През 2016 г. Европейският парламент прие доклад по собствена инициатива за необходимостта за предприемане на допълнителни мерки за контрол върху криптовалутите, но имайте предвид, че от техническа гледна точка това все още представлява предизвикателство за регулаторите. Но работим в тази насока.

– Как ще възпрепятства новата директива финансирането на тероризма?
– Новата директива ще подпомогне борбата срещу финансирането на тероризма по няколко начина. На първо място ще предостави повече правомощия на Звената за финансово разузнаване да получават информация за държателите на банкови сметки и за съмнителни финансови транзакции, както и да обменят информация по между си в рамките на ЕС. Засилват се мерките за идентифициране на притежателите на предплатени инструменти като предплатени карти чрез намаляването на прага на идентификация от 250 евро на 150 евро. Дори включването в обхвата на директивата на обменните платформи между виртуални и фиатни валути е от голяма полза за борбата срещу финансирането на тероризма, защото в крайна сметка колкото и високотехнологични да са някои терористи, на тях им трябват реални пари за закупуване на оръжия и експлозиви.

– Европарламентът постави във фокуса на Комисията премахването на смяната на часа. Защо сте скептик за премахването на лятното часово време?
– Лятното часово време е измислено и въведено с цел намаляване на енергийната консумация през лятото чрез изкуствено “закъснение” на залеза на слънцето. Според редица изследвания, това наистина се случва и ние действително използване по-малко ток и енергия като цяло през лятото. Освен това лятното часово време има положителен ефект върху туризма, тъй като хората са по-склонни да стоят навън по заведения и места за увеселение, като е по-светло до по-късно. В дългосрочен план се намаляват пътнотранспортните произшествия в час пик, тъй като е светло точно когато хората отиват или се връщат от работа. В същото време не смятам, че притесненията за здравето на хората и за ефекта върху техния сън са обосновани от гледна точка на това, че смяната на един час, било то от зимно към лятно или от лятно към зимно време, няма чак такъв дългосрочен ефект. Той е като преминаването от една към друга часова зона – например след премиване от България към Сърбия и обратно пак трябва да сменим часовника. Затова съм скептик за целия този дебат, който се води от известно време в Европейския парламент. Смятам, че имаме много по-важни и спешни теми, върху които трябва да се съсредоточим като например мигрантската криза, сигурността в Европа, следващата многогодишна финансова рамка на ЕС и излизането на Великобритания от ЕС.

– Какъв е отзвукът от визитата на холандския премиер Рюте сред колегите ви евродепутати? Кога е реалистично да минем в “сектора по въздух за Шенген”?
– Моите колеги евродепутати винаги са подкрепяли приемането на България и Румъния в Шенген, като тази позиция е заявявана многократно в публичното пространство, по време на заседания на парламентарните комисии, в пленарна зала, както и чрез резолюции на Европейския парламент. Както и председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер заяви на няколко пъти, България отдавна е изпълнила всички технически критерии – единствените законови критерии – за пълноправно членство. Парадоксалното е, че въпреки че официално няма решение за вдигане на граничния контрол и за допускането на България в Шенген, ние реално сме шенгенска държава и то с подкрепата на всички тези страни, които ни блокират на политическо ниво – влязохме в обхвата на Европейската гранична и брегова охрана, влязохме в обхвата и ще прилагаме новосъздаваната система Вход/изход на границите, получихме пасивен достъп до Визовата информационна система, активно използваме Шенгенската информационна система (ШИС) още от 2010 г.
По отношение на ШИС даже бих искал да информирам Вашите читатели, че в момента има само две разпоредби, които не прилагаме – задължението за отказване на влизане или пребиваване на българска територия на граждани на трети страни, за които е издаден сигнал от друга държава членка за целите на отказ на влизане или пребиваване, и задължението да се въздържаме от издаване на сигнали и въвеждане на допълнителна информация, както и от обмен на допълнителна информация относно граждани на трети страни за целите на отказ на влизане или пребиваване. На 12 януари т.г. обаче държавите-членки в рамките на Съвета са взели решение това ограничение да отпадне и след като Европейският парламент даде своето съгласие, което вярвам ще се случи, имайки предвид широката подкрепа за страната ни, България ще прилага на 100% Шенгенската информационна система. Т.е. ние прилагаме цялото шенгенско законодателство и използваме всички налични системи за защита на границите, но официално не сме част от Шенген. Това наистина е парадоксално, но и доказва, че единствено вътрешно политически причини в определени страни възспират нашето членство в Шенген.

– Станахте посланик за безопасен интернет в ЕС – как бихте степенували проблемите в и от мрежата днес? Фалшивите новини, анонимността, тролските войни, хакерските атаки..
– Да, действително имах удоволствието да стана първият български посланик за по-безопасен интернет в ЕС, кампания, инициирана от българския еврокомисар Мария Габриел. Заплахите в интернет са многобройни в наше време и засягат не само възрастните потребители, но изключително много децата и наше задължение като родители, преподаватели, политици и дори чисто и просто като по-възрастни хора с опит е да научим децата да се справят с тези проблеми. По данни на Европейската комисия, един от трима потребители на Интернет по света е дете, а в същото време около половината от децата на възраст между 11 и 16 години в ЕС са били подложени на поне един риск в Интернет, като напр. излагане на вредно или смущаващо съдържание, преднамерено сприятеляване с дете с цел сексуална злоупотреба, кибертормоз. Затова и фокусът на кампанията е върху децата, които трябва да се научат да разпознават и да се справят с всички заплахи и затова и не мога да ги степенувам. Тук искам да споделя за две основни инициативи в рамките на кампанията, които се надявам да привлекат интереса на българските граждани да участват в тях – европейско състезание за професионалисти, учители и младежи за по-добър Интернет, както и масов отворен онлайн курс за обучение на учители и дейности за подкрепа на преподаването на онлайн безопасност и киберхигиена.

Нашият гост
Емил Радев е юрист, доктор по право и евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Заместник е на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на Европейския парламент (LIBE), както и на специалната Комисия за борба с тероризма. Член на комисията по правни въпроси в ЕП. Един от най-активните български политици по темата за разширяването и укрепването на Шенгенското пространство с приемането на България и Румъния.