СПОДЕЛИ
„Българската етническа общност в Албания е неоспорим факт. В районите на Голо бърдо, Мала Преспа и Гора има исторически българи, които живеят там от стотици години и продължават да живеят там. Има неоспорими данни за това и от самата албанска държава. Още по времето на Кралска Албания има вече публикувани документи на тайната полиция на Албания за т. нар. българофонско население, което според тогавашните техни данни от 1935 г. е наброявало към 11 000 души и са описани в точните населени места, където живеят. Имаме и протоколи между българската и албанската делегация по време на Истанбулската конференция, където също през 30-те години на миналия век българската и албанската делегация се споразумяват за признаване на българското малцинство в Албания,“

Това каза в разговор с Милена Милотинова в предаването „Брюксел 1“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, който е Член на Председателството на Европейския парламент.

В понеделник на съвместно заседание на външната и правната комисия на албанския парламент, албанският външен министър Дитмир Бушати е защитил своя проектозакон за малцинствата, в който българите отсъстват. 

Предстои законът да се гласува на 18 октомври в пленарната зала на албанския парламент. Дитмир Бушати формално е казал, че по време на преброяването, българите не са се декларирали като такива, добави евродепутатът. 

„Тази позиция е незадоволителна, защото графа българи въобще не е имало,“ коментира Ковачев. Организациите на българите в Албания също са били изслушани на заседанието.  Депутатите в двете комисии обаче, за разлика от външния министър, погледнали положително на въпроса.
 
„Надявам се, че депутатите от двете основни партии – социалистическата и демократическата ще се разберат за поправката в закона, която е само от една дума – да се добави и „българско“, щом като са решили да изброяват всички други малцинства. Надявам се, че албанските парламентаристи ще проявят разбиране към собствените си граждани, защото имаме петиция от около 1300 подписа от едната организация за българо-албанско приятелство, и още няколко стотин подписа от другата организация на нашите сънародници, които са внесени в албанския парламент. Става въпрос за правата на албанските граждани от български етнически произход, които искат албанският парламент да вземе предвид и техните права, както взима предвид правата на другите малцинства,“ коментира Андрей Ковачев. 

С проектозакона за защита на малцинствата в Албания, изготвен от правителството, Тирана признава като малцинства македонците, гърците, власите, черногорците, сърбите, босненците и египтяните – така се наричат част от ромите.

Андрей Ковачев обясни, че има резолюция на ЕП по въпроса. Има писма от европейски парламентаристи до Тирана желанието на организациите на етническите българи в Албания да бъде спазено.

След като Тирана е решила да изброява малцинствата в закона си, нека изброи всички, подчерта евродепутатът

Източник: BULGARIA ON AIR – Брюксел 1 с Милена Милотинова


 


 

Защо Албания не зачита българското малцинство?



Българското етническо малцинство в Албания не е зачетено в официалния проект на Закона за малцинствата в Албания. В документа, който се очаква да бъде гласуван в средата на октомври в албанския парламент, поименно са изброени осем малцинства, сред които македонското и две нови като бошняшкото и египетското. Българското обаче не е включено въпреки препоръките за това в резолюцията на ЕП за напредъка на Албания за 2016 г. Само преди дни – на 5 октомври, евродепутати от 9 държави изпратиха писмо до двете комисии, отговорни за закона в албанския парламент, с което се призовава да се спазят препоръките на Европарламента. Защо се неглижират правата на албанските граждани, които се определят като българи.

В границите на сегашна Албания от столетия живеят етнически българи, предимно в областите на Голо бърдо, Мала Преспа и Гора. Твърди се, че наброяват 10-20 хиляди души, ако се смята и разселването по големите градове. Освен съхраненият български език и топонимията говори за българско коренно население в Албания.

За да се чуе гласът им, само за седмица две от българските организации там направиха петиция до албанския парламент и правителството.

Според евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, част от причините българите да са забравени са историческите сблъсъци на Балканите и идеологията на комунистическите режими.

Андрей Ковачев евродепутат от ГЕРБ/ЕНП: Нека си го кажем, че след 44 година там по същия начин както в титова Югославия е имало диеологията или насилственото намерение на властите от хората живеещи на тази територия да направят етнически македонци, които да нямат нищо общо с България.

 

За семейната история, свързана с българския корен хората са били преследвани и след падането на режима на Енвер Ходжа, от македонистки организации. Дейността им продължава и днес.

Андрей Ковачев евродепутат от ГЕРБ/ЕНП: Т. нар. македонски дружества в Албания, които разбира се, са подпомагани от предишните управляващи в Скопие. 2,34 Може би знаете след резолюцията на ЕП, която в огромно мнозинство гласува за това Албания да признае правата на българската етническа общност, организацията на т. нар. македонци в Албания „Илинден“ излезна с много остра реакция срещу нас, срещу мене лично.

През 1900 година етнографът Васил Кънчов описва българи мюсюлмани и християни по къщи и семейства съответно в областта на Шар планина и Мала Преспа. 35 години по-късно албанската тайна полиция прави измерване на българите, които живеят в Албания. Нарича ги българофони.

От документа с гриф „строго секретно“ се вижда, че българофоните в Кралство Албания са 11 хиляди. При преброяването през 2011 г. българите са в графата „други“, в която фигурират 30 хиляди души. За разлика от другите етноси колонка за българския липсва. Каузата е справедлива, заяви Андрей Ковачев, като подчерта, че по смисъла на проектозакона за националните малцинства в Албания българите са изпълнили всички критерии. Албанският външен министър обаче преди дни отново подчерта в среща с министър Захариева, че българските организации не са участвали в предварителното обсъждане на проектозакона. 

Източник:  БНТ – репортаж на Весела Смилец