СПОДЕЛИ
Emil Radev
Емил Радев ГЕРБ/ЕНП

Споразумението между Турция и ЕС е въпрос на национална сигурност, казва евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев

– Господин Радев, какво да очакваме от срещата на премиера Бойко Борисов с унгарския му и сръбския му колеги Виктор Орбан и Александър Вучич утре (днес, б.р.) в Бургас. Реалистично ли е да бъдат убедени да проявяват повече солидарност при решаване на бежанската криза?

– Европа е доста разделена по отношение на мигрантската криза. Когато говорим за охрана на външните граници, виждаме, че от една страна са страните, които са първи държави по външната граница като България, Гърция, Малта и Италия, които поемат основния натиск от мигрантите. От друга страна стоят държавите от Вишеградската четворка, които са доста далеч от мигрантската криза и натам няма определен поток от желаещи да останат. С изключение на Унгария, която беше транзитна държава. В момента тя изгражда втора стена по границата със Сърбия, съвсем наскоро излезе информация, че унгарците набират 3000 ловци на мигранти със заплати между 500 и 1000 евро. Виждаме, че тези държави водят абсолютно своя политика и на практика отказват на тяхна територия да бъдат прехвърляни бежанци от държавите от първа линия. Това е отказ от европейска солидарност. Друга група са държавите, в които се насочва основният приток от мигранти като Германия и скандинавските държави, които отделят и големи средства за социални помощи и издръжка на тези мигранти. От доста дълго време няма единна европейска политика за справяне с тази криза. Видяхме още при структурирането на новата агенция за гранична и брегова охрана, че се опитаха да въведат охрана само на шенгенските граници, което би довело до създаването на буферни страни като България, Румъния и Хърватия между Турция, Сърбия и шенгенските държави. Успяхме да неутрализираме този опит и новата агенция заедно с „Фронтекс“ ще пази външните граници на ЕС. Т.е. няма да има буфер, благодарение и на средствата за хора, техника, кораби от парите на новата агенция.

В последния месец „Фронтекс“ отдели огромен ресурс за България, за да може да се подсили българо-турската и българо-сръбската граница. Но оттук нататък трябва да видим къде е мястото ни в общата европейска политика, защото България е много уязвима като първа страна между Сирия, Ирак, Турция и Централна и Западна Европа. Ние понасяме основния натиск заедно с Гърция, ако близо 3 млн. бежанци в Турция тръгнат към Европа и турската държава не успее или не поиска да ги спре. Затова позицията на България е много важна, защото се касае за националната ни сигурност. Трябва да извоюваме такава европейска политика, която да осигури сухопътната и морската ни граница с ефикасни и бързодействащи мерки и действия при една криза по границата.

Много важно е споразумението с Турция да заработи в частта му за реадмисията, защото виждаме, че границата ни е атакувана от стотици нелегални мигранти. Това се случва и в момента, но само с усилията и долбрите отношения между България и Турция, а не по силата на правен документ. Затова е важно споразумението между Турция и ЕС да се задейства във всичките му клаузи – освен да не се допускат големи групи мигранти до европейската граница, също така Турция да приема обратно като трета сигурна държава тези, които се опитват да преминат границата.

За десетки хиляди решенията за експулсиране се бавят с месеци и няма къде да се приютят тези хора. България в момента няма как да си позволи повече мигранти, защото местата за настаняване се запълват и оттам нататък нямаме как да поддържаме социално и медицински тези хора. Това е първостепенен проблем за нас.

– Как бихме могли да убедим Унгария и Сърбия да променят позицията си?

– Виждате, че те водят обща политика. Даже се стигна дотам унгарски полицаи да бъдат предлагани да патрулират по българо-сръбската граница и да подпомогнат сръбската държава. От друга гледна точка, сръбски НПО-та атакуваха българската държава за лошо отношение към мигрантите, което пък създаде напрежение за България в Европейския парламент, например. И двете държави гонят своите, тясно национални цели, опитват се да затворят границата си, особено Унгария и да не са част от европейската солидарност, такава каквато се опитваме ние да постигнем при натрупване на мигранти в тези първи държави от Южна Европа – да бъдат разселвани, да не се съсредоточват на едно място и да можем да охраняваме общата граница. Не всяка държава да се огражда сама, а целият ресурс да бъде насочен към българо-турската граница. Едва тогава може да съществува и шенгенска, и обединена Европа. Защото оградите сами по себе си, без обединена политика, не винаги спират мигрантите. Така една от ценностите на ЕС – правото на свободно придвижване ще се ограничи, а това поставя под опасност самото съществуване на съюза.

– Смятате, че Сърбия и Унгария ще защитят единствено националните си интереси?

– Трябва да бъдат убедени, че нито една държава самостоятелно не може да се справи нито с мигрантската криза, нито със заплахите от тероризъм. Тук трябва общоевропейска политика и общи усилия на всички 28 членки на ЕС за ефикасни действия. Колкото и да е силна една държава като Франция и Германия, не може да справи с огромните потоци от мигранти, нито от терор.

– През последните месеци все повече афганистански икономически мигранти влизат у нас, а не толкова сирийски бежанци. Нямаме споразумение с Афганистан за връщането им. Това променя ли ситуацията?

– Не я променя. Те така или иначе влизат от трета сигурна държава като Турция и това за пореден път налага задействането на споразумението между Турция и ЕС. Независмо дали мигрантите влизат от Бангладеш, Мароко или Афганистан. Процедурата, особено ако се обжалва в съда, трае повече много повече от 3 месеца.

– Защо се налага тази среща на Борисов с Орбан и Вучич?

– Тази среща е уговорена отдавна, но тя дава възможност премиерът Борисов да обяснява и да показва нагледно как пазим границата си и какви мерки се взимат. Това е единствения начин да се сближат вижданията. Само като се казват ясно проблемите, може да се постигне съгласие. Защото за тях България е доста далеч и ако ние не покажем какъв е натискът наживо, ситуацията по външната граница се неглижира. Гърция и Италия вдигнаха много шум за мигрантите по море, така, че сухопътната граница остана на заден план.

– Полският премиер Доналд Туск пусна в туитър заявка, че е готов да помогне с техника и жива сила…

– „Фронтекс“ изпрати веднага полицаи, след като Борисов поиска. Те действат от 2013 г. по границата ни, предоставят и техника и хора. Разчитаме много на новата агенция за брегова и морска охрана, която е с бюджет до края на 2016 г. от 235 млн. евро за закупуване на кораби, самолети, наблюдателна техника. На практика и в момента се изгражда заградителната стена, и винаги когато имаме нужда от европейска солидарност, я получаваме. Премиерът показа, че по границата ни може да настъпи много критична ситуация, с оглед ситуацията в Турция. И българо-турската граница в момента е приоритет, като не трябва да бъде подценявана и морската граница.

България направи всичко възможно, прие нужното законодателство, за да могат и военни да участват в охраната, сега се прие да могат да се правят центрове от затворен тип.

-Появиха се информации, че е възможно Кристалина Георгиева да бъде включена в надпреварата за ООН. Каква е вероятността за това?

– Трудно мога да коментирам нещо подобно, защото това би трябвало да е решение на правителството. Знаете, че в ЕК излязоха сигнали, че биха подкрепили Кристалина Георгиева. Но това са ходове, които още не са станали факт. Иначе тя е много подходящ кандидат, с много голям авторитет като зам.председател на ЕК, видя се, че се справя много добре с ресора си. Оттук нататък трябва да видим как се представя и другия български кандидат Ирина Бокова.