Eva Maydell
Ева Майдел – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на Европейското международно движение (EMI)

Няколко месеца преди изборите за Европейски парламент „Дневник“ попита български евродепутати за трудностите и постиженията на парламента по време на мандата им, както и какво очакват за вота през май догодина.

 Мнението на българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на Международното европейско движение (EMI) – Ева Майдел

– Кои бяха най-големите предизвикателства и трудности пред европарламента през изминалите години от началото на мандата му?

– Това беше особен мандат за Европейския парламент: смесица от извънредни ситуации и идеи за бъдещето. Първите години от мандата дневният ред беше доминиран от кризата в Гърция и дори евентуално излизане от еврозоната, след което се случиха редица други извънредни събития – миграционната вълна, Брекзит, дори избирането на Доналд Тръмп за президент, което накара европейските институции да гледат към нови хоризонти и търговски партньорства.

Предизвикателство беше да работим заедно по разделящи теми, които са отворени за тежки политически сблъсъци като миграция и Брекзит, и в същото време да имаме смислена позиция по тях, въпреки че бяха извънредни.

Не спряхме и същевременно трябваше да продължим да работим по темите, които изглеждат леки, дори технически, но важни за нашата икономика и общество. През този мандат успешно установихме европейска гранична и брегова охрана, дадохме възможност на бизнеса да се възстанови след икономическата и банкова криза чрез плана за инвестиции „Юнкер“, премахнахме таксите за роуминг и намалихме десетократно таксите за парични преводи от и към еврозоната, ограничихме замърсяването на водите и природата с пластмаса. Това са само част от решения на ниво ЕС, които реално променят живота на европейците повече отколкото евентуален Брекзит.

Със сигурност най-тежките теми бяха миграцията и Брекзит. Миграцията е тежко поляризираща тема, защото е свързана със сигурността. От друга страна, Европа е еталон за отворен светоглед, солидарност и спазване на човешките права и балансът е труден. Дискусиите за това как да се справим с миграцията разделиха Европейския парламент, както нищо друго досега.

Другата тежка тема е Брекзит. Не само защото е сложна, не само защото за първи път някой иска да излезе от ЕС, но и защото гражданите се съмняват, че това е разумно. Брекзит обаче доказа още веднъж, че ЕС е доброволен демократичен проект. Когато гражданите се съмняват в него, те могат да решат да го напуснат. Въпреки негативите аз смятам, че Брекзит дава тласък за реален
разговор за бъдещето на Европа и възможностите за бъдеща интеграция и това е добре, защото нито една европейска държава поотделно не би могла да определя дневния ред в света, ако няма подкрепата на останалите.

 

– Какви са очакванията Ви за евроизборите на европейско ниво?

 

– Девизът на избори 2014 беше „Този път е различно“, но аз очаквам изборите през 2019 г. да са още по-различни. Те ще бъдат по-важни от предишните европейски избори не само защото вече има евроскептична теория за бъдещето на Европа, а и защото такива като нас, проевропейците, ще трябва да дадем по-ясен, разбираем и атрактивен разказ накъде да върви Европа оттук нататък, какви са нашите общи цели, какво постигнахме заедно и какво можем да постигнем в следващите 5-10, дори 30 години напред.

 

– Успя ли този европарламент да приеме/придвижи законодателство, което би било от пряка полза за България?

 

– Категорично да и съм благодарна, че имах възможността да работя по редица законодателни инициативи в европарламента, които са от полза както за българските граждани, така и за всички европейски държави.

Успешните примери са Регламентът за намаляване на таксите за парични преводи, по който бях основният преговарящ за европарламента. В България имаме най-високите такси за парични преводи, например ако искате да изпратите 10 евро, може да платите такса от 15 евро. С регламента намаляваме тези такси поне десетократно, като ги приравняваме до таксите за вътрешни преводи.

Имаше огромен скептицизъм и по плана „Юнкер“, по който пряко работих, но резултатите показват успех. Много бизнеси в България се възползваха от кредити с подобрени условия. Одобрените в България дейности в рамките на плана „Юнкер“ към май 2017-а възлизат на 206.9 милиона евро, които да доведат допълнително до инвестиции от 1.124 милиарда евро.

Не трябва да забравяме много важни директиви като тази за имената на пътниците, която беше особено важна мярка в борбата с тероризма, организираната престъпност и трафика на хора. Както и Регламентът за зашита на личните данни GDPR, който дава на гражданите контрол върху данните им онлайн и офлайн.

Съвсем наскоро одобрихме и намаляването на цените за международните телефонни разговори, премахнахме блокирането на услуги в интернет на географски принцип, гарантирахме достъпа до онлайн абонаменти за музика, филми, игри и спортни предавания, докато пътуваме в ЕС.

Това всичко помогна българите да пътуват по-лесно в Европа, да я чувстват като свой дом, а също и да се чувстват по-сигурни в нея.