СПОДЕЛИ
Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ)

Процесът на присъединяване на западните ни съседки към ЕС ще започне когато и ако са готови.

Това коментира за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам.-председател на Групата на ЕНП в ЕП  и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ)  за приетата от Европейската Комисия Стратегия за Западните Балкани.

Той уточни, че в този процес няма нито фаворити, нито страни, смятани за изоставащи в подготовката си за членство.

От самите държави зависи доколко ще се справят с предприсъединителния процес и доколко политическите класи в съответните страни наистина имат желание за реформи и за приемане на Европейското законодателство. От геополитическа гледна точка е важно, за да може да се стабилизира региона, ЕС да има конкретни проекти, които гражданите на кандидатстващите страни да припознават – като солидарна помощ от ЕС, свързаност, дигиталната сфера, роуминга, образованието, отварянето на европейски програми и то още преди тези страни да са станали членове на Съюза“, добави Андрей Ковачев.

Той каза още, че що се отнася до предприсъединителния процес, всяка страна се оценява поотделно, което дава шанс на страни като Сърбия и Черна гора да „изостанат“, докато Македония например да ги „задмине“. Евродепутатът подчерта необходимостта споровете със съседите да бъдат решени още преди започването на преговорите.


Цялото интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ с Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам.-председател на Групата на ЕНП в ЕП  и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ)

 

Водещ: На фона на спора и преговорите между Скопие и Атина за името на Македония, спреният диалог Белград-Прищина заради убийството на един от лидерите на косовските сърби Оливер Иванович, вътрешното напрежение в Босна и Херцеговина между Федерацията и Република Сръбска, словесните престрелки между Гърция и Албания за правата на албанското малцинство в Гърция и не на последно място ротационното Председателство на България на Съвета на Европейския съюз /ЕС/, през седмицата Европейската комисия /ЕК/ одобри новата си стратегия за Западните Балкани. Тя предоставя план за действие, който съдържа 6 ключови точки. Какво съдържат те? За стратегията и конкретните действия – с обзор по темата от изтичащата седмица, разговарям с евродепутата от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев. Господин Ковачев, какво предлага ЕС с новата стратегия?

Андрей Ковачев: Това е преутвърждаване на желанието на ЕС тези страни да станат част от ЕС, когато са готови. В тази стратегия най-важното е индикативни дати или по-точно години кога какво може да се случи. Започване на преговори със страни като Македония и Албания, например. Потенциално кога могат да бъдат завършени преговорите с тези страни, които са най-напреднали, и кога вероятно може първата страна да се присъедини към ЕС, ако е готова, пак казвам, 2025 г. Това беше едно голямо желание на страните от Западните Балкани да имат някаква времева перспектива за своето приемане в ЕС. Но както комисарят Йоханес Хан и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини споменаха в ЕП, това не е гаранция по никакъв начин, че така ще се случи. От самите страни зависи доколко те ще се справят с предприсъединителния процес и доколко разбира се политическите класи в съответните страни имат това желание за реформи и за приемане на европейското законодателство.

Водещ: С конкретните действия се предвижда до 2025 г., но това са просто индикативни години и дати.

Андрей Ковачев: Да, много е важно това да се подчертае. Това не са гарантирани дати, а индикативни. Ако бяха гарантирани дати, то голям е рискът за демотивация, затова че самите реформи няма да се случат, защото има гарантирана дата за приемане на една или друга страна от Западните Балкани. И тук бих искал също да подчертаем, че няма страни, които да са фаворити, или които да са изостанали в тази стратегия. Всяка страна отделно се оценява и съответно сега страни като Черна гора или Сърбия, които се смятат за по-напреднали могат да изостанат, а други страни като Македония могат да ги задминат. Така че всичко зависи от самите страни доколко наистина бързо искат да се развиват. Защото много често лицемерието е в Брюксел или пред институциите, пред страните-членки се говори едно, а реформите буксуват. Има нежелание за уеднаквяване на общата външна политика и тази за сигурност на ЕС. Що се отнася до Сърбия, знаете че това е голям проблем. Сърбия има да решава категорично къде иска да отиде – дали към ЕС или някъде другаде.

Водещ: Като искрена оферта определи отворената врата на Съюза за Западните Балкани комисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан. В стратегията се прогнозира, че две от страните от този регион Сърбия и Черна гора ще бъдат потенциално готови, това което говорихме с вас, до 2025 г., но се отбелязва, че подкрепа за Албания, Босна и Херцеговина и Македония с уговорката, че те трябва  цитирам да бъдат по-сериозни в борбата срещу корупцията, срещу организираната престъпност, решаването по двустранни въпроси, както и предприемането на други мерки за демократична промяна, но анблок ли ще се разглеждат страните или всяка по отделно?

Андрей Ковачев: Не, по никакъв начин анблок. Всяка по отделно ще бъде разглеждана според това какво е постигнала и какъв е напредъкът в самата страна. И много е важно това, което казахте – проблемите със съседите. Те трябва да бъдат изчистени предварително. Видяхме случая с Хърватска и със Словения, след като влязоха в ЕС, въпреки че преди това бяха се договорили как ще решат граничния спор. Той е много по-малък, отколкото споровете между Македония и Гърция и това, което имаше преди с Македония и България. Така че тези неща трябва да бъдат решени преди присъединяването.

Водещ: Да. Комисарят Хан коментира, че решаването на спора с Атина за конституционното име на Македония не е гаранция за членство на страната в ЕС, обаче.

Андрей Ковачев: Не, разбира се. Гаранция е само какво се случва в самата страна, промените там, реформите, приемането на европейското законодателство, върховенството на закона, разделението на властите, борбата с корупцията. Всичките тези елементи, с които е свързан процесът на присъединяване към ЕС. И доброто сътрудничество с другите страни в региона – България и договорът, който беше подписан между България и Македония се отбелязва като един голям напредък и добър пример как може да се реши и спора с Атина. Ние се надяваме, че този договор няма да бъде само на хартия, а ще се изпълнява и в реалния живот. И тези неща, които са ни разделяли от миналото, фалшифицирането  на историята, дискриминирането на хора, които открито заявяват своята българска етническа принадлежност, ще остане в историята и истината ще бъде тази, която ще ни води.

Водещ: Ще се върнем малко по-късно към България отново, но иска ми се да продължим темата Косово. Косово не се споменава в стратегията като бъдещ кандидат. Това как да го разбираме?

Андрей Ковачев: Косово трябва сега да покаже наистина, ако иска да върви към европейска интеграция, няколко елемента – ратификацията на договора за границата с Черна гора трябва да бъде извършен. След това специализираният съд за съдене на извършили престъпления, трябва да бъде утвърден. От наша страна стъпката е отмяна на визите за косовски граждани, защото Косово е единствената страна, която остана от Западните Балкани, тук в нашата част на Европа, за която все още се изискват визи при пътуване към страни-членки на ЕС. И най-важното, и най-трудното – диалогът между Белград и Прищина. Там засега няма достатъчен напредък. И за двете страни това е и условие както за Сърбия, така и за Косово, за европейска интеграция. Европейската интеграция може да изиграе мотивираща роля в този процес, за което всички много се надяваме.

Водещ: Връщаме се на темата България. По какъв начин стратегията в този й вид е обвързана със страната ни?

Андрей Ковачев: Това е един от основните приоритети на Българското председателство. И за България, като непосредствен съсед на страните от Западните Балкани, е важно тези страни да не са източник на несигурност. Важно е да има добра свързаност в нашия район – било то инфраструктура, жп, дигитална инфраструктура, роуминг. Всичките тези елементи на свързаност, които са в приоритетите и на Българското председателство, те са в синхрон и със стратегията, която ЕК представи тази седмица в Страсбург. Така че това е в полза на България, за да вървим в една и съща посока европейските институции и Българското председателство. И разбира се да мотивираме колкото можем политическия елит в страните от Западните Балкани да вървят в тази посока, ако може по-бързо, защото това е в интерес и на техните граждани.

Водещ: Много красиво звучи, но нека да обясним какво ние, като граждани на България, ще получим вследствие на това?

Андрей Ковачев: Това, което в Западна Европа вече е факт и основната цел на ЕС, има много цели, но основната е да няма конфликти и сблъсъци. Знаем историята и какво се е случвало, тези граници да станат символични, от двете й страни хората да живеят що-годе с един стандарт на живот, да няма проблем при преминаването и желанието на хората да останат от другата страна на границата да живеят. Това, когато стане с Македония и с нашите сънародници от другата страна на Западните покрайнини – Босилеград, Цариброд, това е исторически шанс да преодолеем ужасното минало на нашия регион с цивилизовани средства, а не чрез конфликти и войни.

Водещ: Възможно ли е всичко това в близко бъдеще?

Андрей Ковачев: Това е идеята на самия Европейски съюз. Както векове наред Франция и Германия са водили войни, сега вече, като тръгнеш от Франция към Германия, да не познаеш кога си минал от другата страна, защото просто границата е символична. Това е нашето желание, на Българското председателство – страните от Западните Балкани да се присъединят към Европейския съюз, към един солидарен, общ солидарен в двустранните ни отношения, като двупосочна улица солидарност, Европейски съюз.

Водещ: Сега в стратегията се казва: „Нито една от страните от Западните Балкани не може да се счита за функционираща пазарна икономика“. Къде е решението според вас?

Андрей Ковачев: Това е към сегашния момент. Стратегията е за това да се промени и да мотивираме политическите елити в тези страни да не са лицемерни, да има функционираща пазарна икономика, разделение на властите, свобода на медиите и всички елементи, които са свързани с функциониращата демокрация. Там, където има такива проблеми, да бъдат решавани.

Водещ: Европейската комисия ще бъде строга, но и справедлива – с такива заявки тръгва.

Андрей Ковачев: Това е правилно. Ние трябва да изоставим някой път дипломатичния тон и ясно да им казваме на нашите съседи какво очакваме от тях и колко бързо това трябва да се случва, без да ги назидаваме, всяка страна е суверенна. Също така от геополитическа гледна точка е важно Европейският съюз да бъде много по-видим на Западните Балкани, да има конкретни проекти, които гражданите на тези страни да припознават като солидарна помощ от Европейския съюз. Няколко изброихме: свързаност, жп, дигиталната сфера, роуминга, образованието, отварянето на европейски програми – преди тези страни да са станали част от Европейския съюз, за граждани им, за да може да се стабилизира регионът. Други геополитически играчи, които също се опитват да увеличат своето влияние в тези страни, не да са в конкуренция, но ясно да се знае, че страните от Западните Балкани са част от Европа и искат да станат част от Европейския съюз. Така че е много логично Съюзът да бъде много по-видим там, отколкото примерно да кажем Турция или Саудитска Арабия, или Русия, или който и да било друг.

Водещ: Усеща ли се влиянието на тези геополитически играчи върху нас, има ли натиск?

Андрей Ковачев: Това вече е друга тема – за ситуацията в България и доколко определени решения са повлияни от такова потенциално влияние. Но много неща могат да се кажат. Както изведнъж декември месец, когато никой не знаеше нищо за Истанбулската конвенция, стана истерия. На Западните Балкани и в Албания, и в Сърбия е ратифицирана Истанбулската конвенция и нито е станал апокалипсис, нито са се приземили от третия пол някакви хора, нито са легализирани някакви бракове, нито в Турция, нито никъде. Това е пълна фантазия и измислица, която беше предложена на българите.