– Г-н Ковачев, участвахте в здравния форум „Гащайн“. Разкажете ни повече за него.
– Това е най-големият здравен форум в Европа, който събира всяка година водещи експерти от различни области на общественото здравеопазване. На него се обсъждат въпроси, свързани с предизвикателствата в здравния сектор – нарастващото бреме на хроничните заболявания, здравните неравенства. През последната година на европейско ниво сериозно започна да се обръща сериозно внимание на темата за равния достъп до качествено здравеопазване и да се търсят общи решения за справянето с проблема. Европейското партньорство за достъп до качествени здравни грижи, което обединява всички заинтересовани страни, заедно с Групата от евродепутати, която инициирах в началото на годината, са водещи участници в този дебат. В тазгодишното издание на форума темата за достъпа беше един от основните акценти и в изказването на еврокомисаря по здравеопазването Витенис Андриукайтис.
– Каква бе позицията, която отстоявахте Вие?
– В изказването си засегнах инициативите на Европейският парламент, и по-специално инициираната от мен група, за подобряване на достъпа до качествено здравеопазване на европейските пациенти. Групата, която до момента събра подкрепата на почти 30 евродепутати от 15 страни, предоставя платформа на заинтересованите страни – пациентите, лекарите, сестрите, научната общност, индустрията – да формулират предложения, които могат да залегнат в политиките на Европейския съюз в тази сфера. Заедно разработихме пилотен проект за измерване на неравенствата в достъпа до здравеопазване. Във всяка страна-членка има специфични проблеми и бариери пред достъпа – финансови, административни, географски. В България проблемите са едни, в Германия са други, но навсякъде такива съществуват. Неравенствата в достъпа водят до миграция на пациенти, които търсят по-добро и достъпно лечение, на лекари, на медицински персонал, който търси по-добри условия на работа. Това бреме за бюджета на системите за социална сигурност в едни държави, а изправя други пред недостиг на висококвалифициран персонал. Затова е важно да имаме европейско разбиране на проблема. За да можем да го решим и да помогнем, трябва да знаем с какво се сблъскваме. Нужно е да имаме показатели, които ни дават пълна картина за достъпа до здравни услуги в различните страни-членки. Пилотният проект вече мина през комисията по здравеопазване и комисията по бюджет, а в края на октомври след гласуване в пленарна зала стана част от официалната позиция на Европейския парламент по бюджета за следващата година. Сега предстоят преговори със Съвета, който представлява страните-членки на ЕС, преди окончателното му одобряване.
– Кой е най-належащият проблем в българското здравеопазване според Вас?
– Това със сигурност е подобряването на ефективността. В сравнение с други държави от ЕС ние отделяме немалко средства за здравеопазване, що се отнася до процент от БВП, но парите не се разпределят ефективно и така не стигат до всички. Злоупотребите и борбата с тях също представляват голям проблем. Нужен е много строг контрол, а за упражняването на такъв сякаш липсва желание. Трябва да се плаща за реална дейност и да се създаде система за оценка на резултатите. Надявам се скоро да бъдат приети нормативните актове, който да регламентират качеството на работа на здравните заведения.
– Има предложение за обособяване на няколко здравни пакета. Какво мислите за това?
– Да, това е наистина важно. Подкрепям нуждата от спешен пакет, който да гарантира на всички, че при нужда ще могат да ползват здравна помощ. Разбира се, има и планови операции, за които ако към момента липсват средства, могат да се отсрочат. В момента в Европейския съюз обсъждаме създаването на основен здравен пакет, който може да се ползва от всеки гражданин на съюза.
– Как си обяснявате това, че в страна като Австрия, със сходно по численост население и територия, има 4 пъти по-малко болници от нас?-
– Това се дължи на стереотипи и практики, налагани в течение на десетилетия по време на комунизма. Насаждано ни е разбирането, че колкото повече болници имаме, толкова по-добре. Виждаме обаче, че въпреки големия в сравнение с други европейски държави болничен сектор, здравето на българите не е по-добро. На нас ни трябват високоефективни здравни заведения, които да доставят наистина адекватна на 21-ви век здравна услуга, а не болници, които приличат на сгради от 19-ти век и предлагат условия от онова време.
– Как ще се справим с липсата на кадри, която се засилва все повече?
– Миграцията на лекари и на здравен персонал зависи от условията на труд в дадената страна. Една болница може да си позволи да предложи добра заплата и бонуси на един лекар, друга-не, това е конкуренцията. Ние живеем в Европейския съюз, в свободен пазар, в който има свободно движение на капитали и хора. Ако болницата в Дортмунд предложи на съответния български доктор десет пъти по-висока заплата, нормално е той да отиде да работи там. Затова всички ние сме на пазара на труда – решаваме сами къде да отидем.
В България трябва да направим така, че младите да са мотивирани да остават тук. Да, нека се квалифицират, където искат, но в крайна сметка да работят в Родината си. За да се случи това са нужни инвестиции, които позволяват на медицинския персонал да служи на призванието си да спасява човешкия живот. Това не означава единствено закупуването на медицинска апаратура или повишаване на възнаграждението, но и създаването на възможности за постоянно професионално развитие.
– Знаем, че моделите на здравно осигуряване са основно два – солидарен и индивидуален. Какви са плюсове и минусите им?
– Не бих се наел да определям кой е по-добрият. Важното е да има финансиране на ефективна здравна услуга, независимо за кой източник на здравно осигуряване става въпрос. Подчертавам, че тук при нас проблем е, че се наливат средства на места, в които те просто потъват. Така често не остават достатъчно пари за модерно оборудване или квалификация на лекарите.
– Дали не трябва да започнем по-отрано с грижата за здравето?
– Безспорно профилактиката е много важна. Всяко едно евро, финансирано в профилактика, се отплаща многократно. Не говорим само за прегледите, а за един здравословен начин на живот, свързан със спортуване, ограничаване на рискови фактори като злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето. Разбира се, не трябва да забравяме и храната, която приемаме – тя е много важна за имунитета и физическите ни сили.
– Споделете коя здравна система в чужбина е предизвикала у Вас изненада?
– Много хора биха се учудили, но в една страна като Белгия не е толкова лесно да отидеш на лекар-специалист. Трябва да чакаш много дълго време. Същото е положението и в Испания, Великобритания. Ако не искаш да плащаш от своите пари, а от солидарната застраховка, може да ти се наложи да чакаш със седмици или месеци, за да отидеш на един специализиран преглед. Когато говорим, че достъпът до качествено здравеопазване е проблем за всички страни членки в ЕС, това е точно така. Не можем да си мислим, че здравеопазването там някъде на Запад е идеално. Ето, че тук можеш да стигнеш по-бързо до специалист.
