Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Група на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП

На 20 и 21 ноември в хърватската столица Загреб ЕНП проведе 26-ия си конгрес. Очаквано делегатите избраха досегашния председател на Европейския съвет Доналд Туск за президент на ЕНП. Българският еврокомисар Мария Габриел беше избрана за първи вицепрезидент на ЕНП, събирайки най-много подкрепа в сравнение с останалите девет заместници.

Какво още попадна под вниманието на конгреса, питаме българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Група на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП д-р Андрей Ковачев – в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.


 

Водещ: Г-н Ковачев, може би най-важната задача, с която бяхте ангажирани, беше изборът на президент. За първи път източноевропеец ще ръководи голямото семейство на десницата в Общността. С кое Доналд Туск заслужи категоричната подкрепа на делегатите?

Андрей Ковачев: С това е, че той има изключително голям опит и много връзки с шефове на правителствата, с президенти, не само в ЕС, ами и по цял свят, като дългогодишен председател на Европейския Съвет и преди това като министър-председател на Полша. Това е много голяма добавена стойност за ЕНП. Нашият сегашен председател ще има наистина достъп до световните лидери, до всички, които взимат основните решения за развитието на света.

Водещ: Казвате опит, сериозен опит при това. Международните събития от последните години дадоха повод и гласът на европейските институции да се чува повече. Колко силен беше гласът на Европейския съвет, когато Туск беше начело?

Андрей Ковачев: Това зависи от страните членки. Ние винаги критикуваме ЕС, че не сме достатъчно ефективни, не сме достатъчно бързи да реагираме на променящия се свят около нас. Но в това е същността на самия ЕС като семейство на много суверенни държави. По-бавни сме разбира се, от САЩ или Русия, или Китай, или Турция. Това трябва да го променим. Има много идеи за реформи в Европейския съвет. Например не всички решения да се взимат с единодушие, а да се взимат с две трети мнозинство. Особено решения, които са свързани с по-бързата и по-ефективна работа на ЕС в променящия се свят, конкурентоспособност, защита на нашите граници и работата с нашето съседство, особен що се отнася до миграция. Много са важни въпросите, свързани с променящия се свят около нас.

Водещ: Чухме остри критики от Туск срещу автократите, популистите. В тази връзка бяха ли те индикация за поемането на нов курс на ЕНП и налагането на нов тон?

Андрей Ковачев: Това е било и досега в основата на ценностите на Европейската народна партия – върховенството на закона, демокрация, справедливост, човешките права, свободата на медиите. Така че ние никога като членове на ЕНП не сме се отказвали от тези основни ценности на демокрацията и на социалната пазарна икономика и ще продължи Доналд Туск в тази посока. Може би с още по-голям хъс, защото преди малко казахме, той е човек с много голям геополитически опит. С много ясно отношение и към Русия, и към САЩ. Политиката на ЕНП ще бъде категорична за това, че трябва да се спазват международните правила, международните договорености. Освен това териториалната цялост на Украйна е ясно дефинирана и ще бъде отстояване и по-нататък от ЕНП.

Водещ: За два председателски мандата обаче какво наследство остави досегашният президент г-н Жозеф Дол и в тази връзка трудна ли ще бъде задачата на Туск?

Андрей Ковачев: Жозеф Дол получи изключително благодарности от всички партии – членки на ЕНП. Беше направено едно специално видеообръщение към него с благодарности за свършената работа от различни лидери от страните членки, от партиите – членки на ЕНП, включително и от българския министър-председател г-н Бойко Борисов. Той работеше усилено за намиране на решение на европейските интеграция на Западните Балкани в трудна ситуация. Все още не се знае как ще се развият нещата. Това беше и една от моите теми заедно с премиера Борисов в нашите срещи с лидери от партиите от ЕНП от региона, особено що се отнася до Република Северна Македония. Трябва да дадем нов тласък на интеграцията в полза на гражданите на тези страни, но, разбира се, трябва да сме ясни към политическия елит, че спазването на демократичните правила не е само за един или два месеца, а трябва да бъде устойчиво и постоянно. Преодоляването на разделението, на омразата трябва също да бъде залегнало в техните програмите, в тяхното поведение. За съжаление видяхме в последните няколко дни що се отнася до ВМРО-ДПНЕ огромна крачка назад.

Водещ: Какъв обаче ще бъде диалогът на новото ръководство на ЕНП със страни като Франция например?

Андрей Ковачев: Искаме ЕС да върви напред, но сме критични към някои от решенията на президента Макрон. Ние също заедно, както и той, искаме да имаме по-ефективен и по-бързо развиващ се ЕС и по отношение на икономиката, и по отношение на сигурността, и в защитата на правата на европейските граждани. Но не разбираме и сме, пак казвам, критични към сегашния френски президент.

Водещ: Не по-малко важен беше и изборът на вицепрезиденти на този двудневен конгрес. Тук е и убедителната победа на госпожа Мария Габриел. Признание ли беше гласуването за нея?

Андрей Ковачев: Категорично признание за работата на госпожа Габриел. Наистина трябва да я поздравим за този изключителен резултат. Тя получи най-много гласове, повече от германския представител, който традиционно винаги получава най-много гласове. Това наистина за първи път се случва и може да бъдем много доволни от работата на госпожа Габриел, от признанието, което получи от всички страни, от партии – членки на ЕНП. Да бъде първи зам.-председател на най-голямото политическо семейство в Европа дава и възможност да работи с още по-голямо влияние в партията за постигане на по-единен ЕС и на зачитане на нашето мнение.

Водещ: Ще даде ли новата й позиция и тласък за по-ефективно справяне с новите задължения, свързани с иновациите, младежта?

Андрей Ковачев: Това ще отговори госпожа Габриел, за какво точно ще отговаря в председателството. Тя като първи зам.-председател има правото да избере ресора, с който ще се занимава. Аз смятам, че със сигурност ще бъде нещо свързано и с нейния ресор в комисията. И това е добра новина, че паралелно ще има единодействие на политиката на ЕНП в ресора на иновациите, инвестиране в научна развойна дейност, в новите технологии, в дигитализацията, завършването на единния цифров пазар в ЕС, младежките политики, спорта, културата. Много важна е европейската култура. И съм изключително щастлив от този избор.

Водещ: ЕНП продължава да е най-многобройната в Европейския парламент. Действително сериозни задачи отметнахте, избирайки ново ръководство. Има ли обаче предизвикателства, които отчетохте, предизвикателства, с които тепърва  ще трябва да се справяте?

Андрей Ковачев:  Това са глобалните предизвикателства, климатичната промени и цялата политика, свързана с намаляване на въглеводородните емисии и задълженията, които сме подписали, с конкурентоспособността на нашия континент, увеличаване на работните места, инвестирането в иновативни, конкурентноспособни стоки и услуги, гарантирането на сигурността на нашите граници, интеграцията на Западните Балкани, отношенията с Русия, САЩ и Китай. Това са основните моменти, пред които сме изправени и които трябва да решаваме в полза на сигурността, както политическата, така и икономическата, и социалната сигурност на европейските граждани.

Водещ: Основни и изключително важни акценти, остава да пожелаем успех на новото ръководство.

Андрей Ковачев: Бих искал само да обърна внимание и на срещата, която направихме заедно с премиера Бойко Борисов с лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски. На тази среща искахме да разберем дали партията му, ако стане управляваща, ще подкрепя договора за добросъседство. За съжаление не получихме ясен отговор и в последните два дни видяхме изключително неприятни изказвания от страна на ръководството на ВМРО-ДПНЕ, от членове на ръководството, тежки, сеещи омраза срещу България. Това е абсолютно недопустимо и съм убеден, че ние няма да оставим без последици тяхното поведение, ако наистина това е поведението, това е отношението на тази партия към България. Искат да им се извиним за последните 300 години, колко лоша е била България спрямо Македония и македонците и цялата пропаганда от 1944 г. беше наново възкресена.

Водещ: Какви са ходовете, които страната ни има оттук нататък, имайки предвид тези последни настроения?

Андрей Ковачев: Ние ще поставихме въпроса пред ЕНП, премиерът Борисов вече го направи и трябва да искаме гаранции, че ако на следващите избори в Македония тази партия спечели, те ще продължат курса на добросъседство с България, ще зачитат договора за добросъседство, общата ни история, общите ни събития и личности като Гоце Делчев, Дамян Груев, братя Миладинови, Тодор Александров, Григор Пърличев и цялата плеяда възрожденци и революционери, които са се самоопределяли като етнически българи. Тази фалшификация повече няма как да се търпи.

Водещ: Вие загатнахте малко по-рано, да разбираме ли, че последните събития разклащат пътя на евроинтеграция на Северна Македония?

Андрей Ковачев: В Северна Македония трябва да има общ консенсус. Така беше в България- и управляващите, и опозицията искаха членството на страната в ЕС и в НАТО. Така трябва да бъде и в Северна Македония, да има такова желание и то да е подплатено с преодоляване на стереотипите от миналото. Това е основното, което като че ли не искат да го разберат. Че не е необходимо само декларативното заявяване- „дайте ни участие в ЕС и НАТО“, но и съответно и оставяне в миналото на лъжите, на фалшификациите, на поведението спрямо съседните държави, особено спрямо България.

Водещ: Може ли това поведение на Северна Македония да попречи по някакъв начин на Албания, имайки предвид, че членството им се разглежда паралелно?

Андрей Ковачев: То досега беше обратното, смяташе се, че Албания пречи на Северна Македония, защото в Албания знаете германският Бундестаг постави допълнителни условия, свързани с върховенството на закона, с ефективната съдебна реформа и борбата с корупцията. Но освен тези две страни, всичките шест страни от Западните Балкани трябва да положат своите усилия да убедят ЕС и страните членки, че те наистина са тръгнали по курса на върховенството на закона. И не само декларативно, абсолютно е недостатъчно, ако някой политик излезе и каже: „Аз съм за ЕС“. Това не е достатъчно. Трябва да има подплатена, ясна политика и поведение в тази посока.