Миналата седмица институциите на ЕС одобриха реформа на споделянето на финансова информация, която улеснява борбата с тероризма, както и нови правила за работата на европейската гранична служба. За това как ще се проследява финансирането на тероризма, коя е голямата заплаха пред Европа и какво може да постигне европейската гранична охрана, „Дневник“ говори с българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев.
– Новите правила за финансовата информация бяха одобрени днес на триалог, нали така? (Б.ред. Интервюто е взето на 13 февруари.)
– Да, това беше четвърти извънреден кръг на преговорите. Извънреден, защото не можахме в продължение на три триалога да постигнем споразумение срумънското председателство и Европейската комисия, но днес успяхме да стиковаме позициите. Вярно, Европейският парламент направи отстъпка, ние ще излезем и с декларация, че можеше да направим доста по-добро законодателство, да дадем повече права. За съжаление в Съвета няколко големи държави блокираха тази възможност и трябва да се съобразим с това, за да въобще такава директива.
– По кои аспекти по-конкретно бяха разногласията?
– Нека първо да обясня – в качеството си на главен преговарящ на Европейският парламент по Директивата за финансова информация, ние се опитахме да разширим предложението на Европейската комисия и да договорим по-широк достъп на правоохранителните органи до информация за банковите сметки, за финансовите транзакции, до които имат достъп звената за финансово разузнаване в държавите-членки за целите на превенция, разследване и наказателно преследване на сериозни престъпления. Ще бъде подобрен обменът на финансова информация между звената за финансово разузнаване и разследващите органи чрез задължение за сътрудничество, но без да се нарушава независимостта на отделните институции и правото им на обоснован отказ тогава, когато ще се застраши друго разследване или информацията е чувствителна и т.н.
– Досега такова задължение нямаше?
– Досега такова задължение нямаше. И разследващите органи нямаха достъп до информацията, която се събира в звената за финансово разузнаване. Тук парламентът искаше да има конкретни срокове, които да бъдат в рамките на 24 часа – с две думи, да не даваме възможност да се бави прекалено много тази информация, защото често пъти тя е много важна за разследванията. За съжаление, Съветът не възприе въобще позицията да има отделни срокове, в рамките на възможното ще предоставят информация звената за финансово разузнаване. Разследващите органи ще имат задължение също така да предоставят информация на звената за финансово разузнаване, без това обаче да разкрива следствена тайна.
Също така се приемат текстове за подобряване на сътрудничеството с Европол, което е също много важно за координиране. Знаем, че нямаме централно бюро за финансово разузнаване на ниво Европейски съюз. Също ние настоявахме в парламента да има такова звено, координиращо, на централно ниво, европейско звено, но държавите-членки не възприеха този подход, въпреки че ние договорихме при следващия преглед на действието на този нормативен документ да се постави и този въпрос, така че той остава отворен.
– А следващият преглед ще бъде кога?
– След три години. Изключително важно е и нововъведението за обмен на финансова информация между звената за финансово разузнаване в Европейския съюз за целите на разследване на тероризъм и организирана престъпност, свързана с тероризъм. Досега в европейското законодателство беше поставено, че сътрудничеството между звената за финансово разузнаване е единствено в рамките на борбата с изпирането на пари и свързаните предикатни престъпления и финансирането на тероризъм. Вследствие на новите правила обаче ще се разширят случаите, в които звената могат да обменят информация така, че да се включват всички форми на тероризъм като цяло и свързаната организирана престъпност.
Ние искахме да бъдат включени и също голям брой сериозни престъпления, така че да бъде задължителна обмяната на информация между звената за финансово разузнаване в много по-широки случаи. Но тук пак се сблъскахме, за съжаление, със Съвета. Румънското председателство не успя да договори такава клауза и парламентът с голямо съжаление прие в компромисните изменения да не съществува такова задължение. Защото знаем, че колкото повече имаме информация за финансовите потоци и можем да ги проследим и да ги прекъснем, така правим по-ефикасна и борбата с организираната престъпност и с тероризма.
– Казвате „сериозни престъпления“, какво е определението за тях?
– Това са тежките престъпления, но така или иначе в момента влезе само организраната престъпност, свързана с възможност за връзки с тероризма. Но това беше все пак пробив, досега нямаше въобще такова задължение. Направихме първата крачка, успяхме да вкараме тук също клауза за преглед след три години след влизането в сила на тази директива, така че Комисията ще има възможност отново да предложи след три години да влязат и по-широк спектър от престъпления, така че да имаме този лост и по-нататък. Виждаме, че наистина бавно напредваме със законодателството за пране на пари, така беше и с четвъртата, и с петата директива за пране на пари, но виждаме, че това е начина – да могат да се обхванат финансовите потоци и всяка информация, свързана с престъпността, особено финансовата, да стига много по-лесно до разследващите органи, до Европол и да се използва по предназначение.
– Какви са способите за финансиране на тероризма, които се очаква да се обхванат?
– О, тук говорим за всякаква информация. Например за наличието на банкови сметки в целия ЕС, за комбиниране на информацията която има и в Европол и всякаква друга финансова информация, която би ни довела до терористична клетка. Защото когато правихме промените в Директивата за пране на пари, където бях докладчик от страна на Европейската народна партия, видяхме, че с много бързи темпове престпниците и терористите усвояват новите инструменти във финансирането, криптовалутите, продажбата на археологични ценности, предмети на изкуството, които много трудно се проследяват и са на висока стойност.
Криптовалутите в четвъртия пакет не можахме да ги въведем, оттам нататък само след една година колегите ми се убедиха, че чрез криптовалутите по анонимен начин се придвижват огромни средства, част от тях, и за финансиране на терористични клетки, организираната престъпност използва тези методи и успяхме да въведем в петата директива и задължение когато криптовалутите се превръщат в реални валути да се излезе от анонимност, да видим кой придобива тази валута и оттам нататък да може да се проследи произхода ѝ.
Виждаме, че винаги са с една крачка напред престъпниците, използват се новите технологии, новите дигитални пазари, така че трябва да даваме на правоохранителните органи много по-широки инструменти, ако искаме те да са в крак с напредващите нови способи за придвижване на финансови средства и оттам нататък да могат ефективно, в реално време да имат информацията, да задържат подозрителните потоци и да проследяват тази информация, когато е свързана с престъпна дейност и да подобряваме разследванията.
– Питам Ви, защото тероризмът в Европа става все по-нискобюджетен – става въпрос за отделни вербувани лица, които предприемат отделни, все по-малко организирани атаки.
– Нека да дадем примера с Брюксел (през март 2016 г., бел ред.) Бомбите, които избухнаха на летището в Брюксел, струваха няколко хиляди евро. Бяха самоделно направени, с много малко пари успяха да нанесат много поражения и да отнемат много човешки животи. Така че виждаме, че освен големите терористични мрежи, където е много важно да проследим финансирането, защото те вербуват хора реално в държавите-членки, на място, за съжаление саморадикализацията, всичко това, което успяват тези терористични организации да правят като пропаганда в социалните мрежи, струпванията на хора с нисък социален статус, без образование, в гета, води наистина до голяма опасност от радикализация и ние виждаме тези последици както във Франция, така и виждаме тези случаи в гетата в Асеновград и Пазарджик.
Много трябва да сме внимателни към тези процеси, защото наистина тероризмът става все по-нискобюджетен, социалните мрежи и новите средства за комуникация много улесняват терористичната пропаганда, връзките между отделните терористи и всичко това затруднява до огромна степен борбата с тероризма и организираната престъпност, затова и ние настояваме да има и европейско разузнавателно бюро, където службите да разменят много по-бързо и по-ефективно информация. Видяхме от терористичните актове, че нито една държава-членка, независимо с колко силни специални служби е, не може да се справи с тероризма. Мога да дам като пример и Франция, и Великобритания, и Испания – държави, които имат огромни служби, традиции и много добре изградени структури за борба с престъпността и тероризма, не можаха да спрат терористичните актове. Трябва да има сътрудничество със службите на трети държави.
Много е важна информацията, която получаваме от нашите партньори, от Съединените американски щати, Израел, Турция, Русия, Тунис, Мароко. Видяхме, че първоначалната информация за атентатите в Брюксел се получи от Мароко.
– Споменавате общи разузнавателни служби, общи финансови разузнавания… има ли политическа воля в Европа за централизиране на този тип дейности?
– За съжаление, службите за сигурност, пък и звената за финансово разузнаване се оказа, че са много ревностни към информацията, която имат, и не с голяма охота я споделят. Ние видяхме в този последен триалог, че всичко, което искаха да ограничат държавите-членки, беше сведено до „Нямаме капацитет“, „Ще нарушим автономността на звената за финансово разузнаване“, след като ние предложихме изрични клаузи за финансирането им, за повече хора, да имат надлежните ресурси. Естествено, като искаме по-голяма резултатност, трябва да има и по-голямо финансиране и по-голям капацитет. Службите за сигурност също доста трудно разменят информация, тя е доста чувствителна. Но няма ли канали за бързо разменяне на информация, не се ли използват всички информации, особено за тероризма, няма как да предотвратяваме престъпленията. Да, ще ги залавяме, ще ги представяме пред съда, ще си получат заслужените присъди, но това няма да спаси човешките животи, които са загубени в терористичните актове.
Нашата цел е да вземем такива мерки, че да предотвратяваме терористичните актове и да не се всява страх и паника сред 500 млн. европейски граждани. Защото бяхме свидетели какво стана в Париж, в Брюксел. В Брюксел след бомбите на летището и в метрото хората се страхуваха да заведат децата си в детски градини, градът се парализира, метрото беше затворено. Войската по улиците няма да ни спаси от терористични атентати. Именно бързата размяна на информация и добрата координация между държавите-членки, а и с трети държави по отношение на тероризма, е може би решението да има минимална възможност за извършване в Европейския съюз.
– Имайки предвид, че „Ислямска държава“ във физическия свят е до голяма степен притисната в ъгъла, какво става с пропагандата ѝ в социалните мрежи и какви други заплахи можем да очакваме?
– „Ислямска държава“ беше почти унищожена в Сирия, но да не забравяме, че почти 5 хил. нейни последователи, европейски граждани, се прибраха в държавите-членки. Това е огромен проблем. Това са хора, които имат нагласата, имат нужните знания за боравене с оръжия, с взривове, имат и идеологическата настройка да извършват терористични актове и за съжаление ние не можем да ги спрем. Това са граждани на Франция, на Германия, на Белгия, на Великобритания… Слава Богу, нямаме данни за граждани на България да участват в бойните действия на страната на „Ислямска държава“, но това е една огромна опасност за Европа. Всички тези бойци на „Ислямска държава“ трябва много добре да бъдат наблюдавани, да не им се разрешава те да продължат със своята пропаганда на място. А имайки предвид, че това са обикновено млади хора с високо образование, не са ниско образовани, опасността остава.
Не трябва въобще да се успокояваме от това, че „Ислямска държава“ беше почти унищожена в Сирия и Ирак. Тя е навсякъде в момента и пак казах, именно чуждестранните бойци са опасност за цяла Европа.
– Има призиви да не се допускат обратно, да се отнема гражданство – това доколко е реалистично?
– Видяхме, че поради конституционни проблеми, някои държави пробваха, но не можаха да прокарат такова законодателство. Второ, като отнемеш гражданството, въпросът е къде ще отиде този човек? Коя държава ще приеме потенциален терорист? Но има редица рестрикции, забраниха им да пътуват, наблюдават се и мисля, че това е начинът. Но трябва да сме нащрек. Това са голям брой обучени и готови да извършват терористични актове хора.
– Има ли воля за общоевропейски подход към този проблем, или по-скоро всяка държава се справя според вътрешните си условия?
– Специалната комисия на Европейския парламент за борба с тероризма успяхме да уеднаквим позициите на всички евродепутати, приехме доклад с над 200 страници общоевропейски мерки за борба с тероризма. Така че, що се касае до тероризъм, има общо виждане. Виждаме, че и държавите-членки си сътрудничат, когато става въпрос за терористични заплахи, бързо и ефикасно. Разбира се, има какво да се желае, но тероризмът е тема номер 1, борбата с тероризма в ЕС и виждаме, че усилията и на ЕК, и на ЕП, и на държавите-членки, мога да кажа, че вървят в една посока, към все повече засилване на сътрудничеството, все повече средства се отпускат и все повече законодателни инструменти се приемат за борба с тероризма.
Сигурността на европейските граждани е преди всичко. Ако се чувстват несигурни европейските граждани в ЕС, трудно ще говорим и за образование, и за икономика, и за благосъстояние и т.н. Когато си уплашен, когато чувстваш ужас.. това е целта на терористите, да парализират обществото. Не трябва да го допускаме и тук имаме недвусмислена и ясна позиция на държавите-членки, и на органите на ЕС в лицето на комисията и парламента.
– Снощи в комисия изгласуваха реформата на европейската гранична охрана, нали така?
– Вчера на извънредно заседание се приеха промените за европейската гранична и брегова охрана. Агенцията ще бъде с много по-засилен капацитет в бъдеще, до 10 хил, служители ще нарасне – 4 пъти повече, отколкото са в момента. Ще има групи за бързо реагиране, които ще оказват нужната подкрепа на държавите-членки, там, където по външната европейска граница възникне кризисна ситуация, ще имат собствени активи – говорим за патрулни кораби, самолети, хеликоптери, термокамери, джипове и т.н. Така че европейският бюджет ще задели доста средства, за да може да оборудва всички тези хора и това на практика ще стане едно много способно да реагира на кризисни ситуации звено. В този доклад аз съм горд, че приеха много мои предложения. За съжаление, обаче, едно доста важно бе отхвърлено с гласовете на социалистите и демократите, и на либералите – бях вкарал предложение за възможността за връщане на мигранти от трета държава към държавата им на произход с помощта на европейската гранична и брегова охрана.
Агенцията щеше да има възможност да връща нелегални имигранти, както сега например в съседна Турция има много такива хора, които се стремят да стигнат до ЕС. Много по-добре е да ги връщаме от Турция директно в страните на произход като Афганистан, Пакистан, Бангладеш, отколкото, когато влязат в Е. Тогава се оскъпяват много процедурите, обикновено тези хора се обявяват за бежанци, обжалват актовете, с които би трябвало да се върнат в третите държави. Това отнема месеци, някой път и години, а през това време тези хора са на практика свободни да се придвижват и често пъти напускат граничните държави-членки и се придвижват към Централна и Северна Европа, към заветните Германия и скандинавски държави. Но това създава допълнително напрежение в целия ЕС.
Така че, надявам се, че в пленарна зала все пак може да се постигне и друго мнозинство, да се даде тази възможност на агенцията да действа в трети държави, защото виждаме, че и в Северна Африка ситуацията е същата. Много по-лесно ще е не да ги спасяваме в морето, а да действаме още от територията на Либия, на Тунис.
– Не се ли обсъждаше създаването на европейски центрове точно в Северна Африка, където да се обработват молби?
– Все още се обсъжда. Но едно е да има центрове, където само тези хора, които мислят, че имат право на убежище, да си подават документите, и да разберат там, че примерно не отговарят на изискванията. Друго е да имаме възможност да връщаме нелегалните емигранти, не бежанците, тези, които въобще са икономически емигранти и нямат никакво право на убежище, още от съседните на ЕС държави да ги връщаме в държавите на произход, а не да ги чакаме те да се опитат да преминат през външните европейски граници. Ако България успява да установи много здрав граничен контрол по границата с Турция, външната европейска граница, не същото е положението в Гърция, не същото е положението, за съжаление, в Средиземноморието.
Все още стотици хиляди нелегални имигранти преминават през Средиземно море, през гръцките острови и видяхме, че това повлия на политическата обстановка в една Италия. Това даде на популистите възможност да вземат властта точно с обещания, че ще се справят с мигрантската криза, но ние виждаме, че една държава сама не може да се справи. Това ясно го виждаме и в Италия – нито са намалели нелегалните имигрантски потоци през страната, нито се приеха някакви кой знае какви мерки. Мерките трябва да се приемат на европейско ниво, защото когато Европа пази добре външната европейска граница, тогава е възможно нормалното съществуване на Шенген, защото виждаме, че Шенгенското пространство над две години и шест-седем месеца има въведени проверки по външните граници, което е нарушение на Шенгенския кодекс, но държавите-членки продължават с тези проверки, така че едва когато направим непропускваеми външните европейски граници, тогава можем да говорим за напълно свободно движение вътре в Европа и в Шенгенското пространство. Затова е много важно България да бъде член на Шенген и ролята на България в охраната на външните европейски граници е призната от всички държави-членки и ние биваме много често давани за пример за охрана на външна европейска граница.
– Говорейки за външна европейска граница, „предпазната мрежа“ за Ирландия няма ли да се превърне в „задна врата“ за влизане в ЕС?
– Огромен проблем за Брекзит, особено ако имаме твърд Брекзит, без споразумение. Ние знаем какъв огромен проблем е въвеждането на твърда граница там. Знаем колко години бяха конфликтите и това беше едно от условията те да се прекратят. Така че много деликатен е въпросът. Тук трябва да намерим наистина много добро решение. Именно излизането на Великобритания със споразумение беше начин да преодолеем този проблем. Ще видим какво ще стане, с всеки изминал ден наближава датата на излизане 29 март, надявам се все пак, че Великобритания ще намери разум или да отложи излизането, или да одобри споразумението. ЕС предложи на Великобритания максимално добро споразумение. Труден беше компромисът и между държавите-членки, но го намериха. Оттук нататък всичко е в ръцете на Великобритания.
– Дори при намирането на споразумение… какво пречи човек от трета страна да влезе във Великобритания и при липсата на физическа граница да влезе в Ирландия, а от Ирландия – на територията на ЕС. Това не е ли еквивалент на това границата между България и Турция да е отворена?
– Ще има нужните гаранции как този човек е влязъл във Великобритания. Все пак ще има някаква информация кой влиза през тази граница след Брекзит. Така че и външният контрол ще се затегне, проблем е това. Но трябва да се намери някакво решение и то работещо. Това е един от проблемите по споразумението. Как точно да се управлява тази граница. Европа няма да направи компромис със сигурността си, ще се намерят нужните механизми. Но тук трябва и, разбира се, да има подписано споразумение с Великобритания. Невъзможно е без твърда граница, едностранно, Европейският съюз да реши този проблем.
– А опция ли е проверките да бъдат затегнати на границите между Ирландия и останалите държави-членки?
– Тогава говорим, че ще ограничим правата на една държава-членка, което не е правилно. Всичко трябва да се насочи към Великобритания, към контрола, с който се влиза във Великобритания, и оттам нататък да се намерят по-меки мерки за охрана на границата с Ирландия.
