Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент,зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ)

 

Кой и защо в България и Македония има интерес договорът за добросъседство да не бъде подписан?

За мен това са тези сили от миналото, които искат двете страни да са винаги скарани. В нашия географски контекст Русия би искала да даде нова ориентация не само на Македония, но и на други страни, които са по пътя на евроинтеграцията. Излизат наяве партийни и бивши елитарни зависимости, и се опитват да сплашат гражданите на Македония и България. Дори полуумрялата партия „Златна зора“ бе активирана в Гърция. Риториката, която се използва, е същата навсякъде – че договор би бил предателство срещу националните интереси. Знаем, че в Сърбия има сериозен плацдарм на интересите на Москва, а и бе заловен сръбски агент в нощта, в която Владата в Скопие бе атакувана.

До голяма степен евроатлантическата ориентация на Македония бе спъвана от управлението на бившия премиер Никола Груевски, който дълго време бе считан за партньор на ЕС. 

За 11 години управление на г-н Груевски, той закара Македония в задънена улица. От страна, която бе по-напред от Хърватия по пътя към ЕС, Скопие се оказа блокирано само и в невъзможност да продължи напред по евроатлантическия път.

Каква е вероятността подписването на договора с България да не се случи на 2 август, както е планирано?

Надявам се, че ще бъде подписан – много зависи от ситуацията в Македония, но не вярвам да има сериозна причина за неподписване на договора. Има голям шанс този път тази стъпка да бъде направена.

Как толкова бързо, след години на преговори без особен успех, изведнъж темата се превърна в приоритет?

Защото години наред не се решаваха въпросите и с България, и с Гърция. Новият премиер Зоран Заев реши да остави в миналото историческите спорове и да гледа в настоящето и бъдещето, да поеме в посока да се решат въпросите между трите страни.

Какви са основните спорни моменти в договора, заради които той години наред не можеше да бъде подписан? И какъв е шансът да бъдат изчистени сега?

Декларацията от 1999 г. не е международно правно обвързваща. Сега ще се издигне на нивото на международен договор. Основната новост е нашата обща история между Република Македония и Република България – две сега съществуващи, суверенни страни, които имат обща история. Все още господстващите интерпретации, манипулации и фалшификации и от двете страни са доминирани от комунистическата пропаганда, в Македония – с добавена щипка псевдоантичност.

Какъв е дългосрочният интерес на България към Македония? И след подписването на договора ще успеят ли двете страни най-после да имат нормални прагматични отношения?

Това е целта и на самия договор. По пътя на европейската интеграция да заздравиме раните от миналото. Това не е клише – това е единственият начин нещата, които са ни разделяли като войни, несправедливи договори, тоталитарни идеологии – всичко това може бавно, но сигурно да заздравее по пътя към евроинтеграцията. Всеки друг път на национализъм не води към нещо добро.

Какъв е интересът на България от това Македония и Западните Балкани да имат стабилна европейска перспектива?

За нас е важно нашият непосредствен съсед, с който делим толкова историческа мъка, да е стабилен, да е в най-близки отношения с нас и да бъде в евроатлантически коловоз. За всеки, които познава историята, трябва да е ясно, че трябва да сме най-близки с тази държава – в България живеят милиони бежанци от Вардарска и Егейска Македония. За мен това е наш национален интерес. Също в наш интерес е да подкрепяме демократичните сили в съседните ни страни.

Това е един от заявените приоритети за българското председателство на ЕС. Какво може да направи България интеграцията на Западните Балкани да се придвижи напред?

Ние не трябва да вдигаме очаквания, които не са реалистични. Трябва да покажем на гражданите, на т. нар Западни Балкани, че те не са забравени от ЕС, че тяхната перспектива за присъединяване е налице и че когато те са готови, те ще станат част от него, въпреки умората от разширяването. Западните Балкани не могат да останат черна дупка на нестабилност и това е и в български, и в европейски интерес. Нужен е мини-Маршал план за този регион.

Има ли какво да направи страната ни, за да подпомогне разрешаването на спора за името между Гърция и Македония в обозримо бъдеще?

Това е спор между двете държави, но България не би трябвало да се съгласява на всяко решение за името. Ние няма как да влияем нито на Гърция, нито на управляващите в Македония какво да е името на страната им. Мандатът за решаването на спора не е в нас, а в ООН.

Не е ли по-разумно да се фокусираме върху по-малко болезнени, но по-практични общи въпроси, като развитие на общата инфраструктура, обща регионална политика, които да не нагнетяват обстановката и разлайват националистите от двете страни на границата?

Разбира се, абсолютно. Но за да се случи това, е нужно и двете страни да искат това да се случи. Това е вярно, но нали трябва да затворим исторически първата стъпка, не само на хартия, а и на практика. Защото не може от една страна да правим изброените от вас неща, а от друга – да се правят изопачени филми, манипулирани исторически музеи… Важно е как практически ще се запълни това добросъседство – да помогнем по пътя на Македония към ЕС.