Водещ: Днес евродепутатите ще обсъдят приоритетите на ЕС за догодина. Дебатът е в продължение на речта за състоянието на съюза на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер от септември и резолюцията, приета от евродепутатите през юли, призоваваща създаването на работни места, социалните права и безопасността да бъдат сред водещите приоритети за 2017-а. В съвместна декларация ще се изброят ключовите сфери в законодателния процес на блока за постигането на бързи резултати. Да очакваме ли изненади от днешния дебат или всички политически семейства в европарламента са обединени около едни и същи приоритети за развитието на общността? С този въпрос посрещам евродепутата от ГЕРБ и ЕНП Андрей Ковачев в ефира на Радио „Фокус“. Г-н Ковачев, ще ни изненадате ли днес при дебата или всички ще се обедините около вече начертани приоритети за работата ви през 2017 година?
Андрей Ковачев: Това са и страховете, и приоритетите на европейските граждани – защитата на външните граници, сигурността, растежът в Европа, свободната търговия, бюджетът, средносрочният преглед на годишната финансова рамка, правата на човека. Това са основните моменти, които очакваме и в речта на г-н Юнкер, и в последващите дебати в пленарна зала. По всяка от темите е хубаво да кажем няколко думи. За защитата на външните граници: знаете, че ЕС вече създаде нова Европейска брегова гранична охрана, която стартира от българо-турската граница, и е подплатена с доста по-сериозен финансов ресурс, отколкото беше досегашната структура. Другата важна тема е търговията. Много емоции, много сериозна доза популизъм имаше по отношение на споразумението с Канада, което засега е замразено заради позицията на Белгия. Надяваме се, че ще има развитие по въпроса в следващите ако не дни, то седмици. Смятам, че за България това е важно, защото е инструмент за падането на дискриминационния визов режим спрямо българските граждани. Ще обсъдим много сериозно и бюджета за 2017 година, в него ще има повече средства – около 1,5 млрд. евро – за т.нар. инициатива за младежка заетост с цел да се подпомогнат младите хора, търсещи работа в Европа. Също така се предложи да има повече средства в механизма за свързване на Европа, който е за повече инфраструктура, подкрепя изследователски проекти и финансира такива, които свързват страните от отделните региони в ЕС. По отношение на многогодишната финансова рамка – сега е точно средата на периода – между 2014 и 2020 година, и трябва да се направи ревизия – има неща, които трябва да бъдат променени, особено заради извънредните плащания, които ЕС трябваше да направи, свързани с кризата и мигрантите. Ще имаме и дебати за правата на човека в трети страни.
Водещ: Г-н Ковачев, страховете на европейците, които накратко обрисувахте пред нас, не са от вчера – те са приоритет на ЕС и са на дневен ред в работата на евродепутатите от доста време. Но именно евроскептиците използват този момент като свой коз, защото казват, че не се постигат бързи и трайни резултати. Вярвате ли, че през 2017-а ще успеете да се справите с част от предизвикателствата, които със сигурност не са лесно решими и засягат не само ЕС?
Андрей Ковачев: Първо, много важно е да разберем нещо – ЕС е това, което страните членки му позволят да бъде. Той е толкова ефективен или толкова силен, колкото страните членки – Испания, Франция, Италия, България, Полша и всички други – му позволят да бъде, колкото са единни лидерите на държавите в него, когато се съберат и взимат съответните решения. Тогава, ако лидерите са единни, начертаят и взимат ефективни решения, то и ЕС ще бъде ефективен. Ако има разногласия, ако не са единни – това, което, за съжаление, в последно време виждаме – няма как да очакваме от ЕС да бъде ефективен или да може да взима бързи решения. Но каква е алтернативата – всеки поотделно да се спасява в този наистина глобализиращ се свят с доста предизвикателства около нас?… Мисля, че колкото и бавно да бъдат взимани някои решения, особено под натиска на предизвикателствата, е по-добре да ги взимаме заедно, отколкото да се спасяваме поотделно. Надявам се, че ръководителите на страните членки ще бъдат на висота и с помощта, разбира се, на европейските институции, на комисията и парламента – и това, убеден съм, е желанието и на европейските граждани – ще гарантират както физическата, така и социалната сигурност на хората.
Водещ: Питам Ви, г-н Ковачев, не заради друго, а и защото в последно време видяхме как Белгия – заради Валония – поне за момента не може да приеме споразумението за търговия с Канада и всъщност по този начин разваля въпросното единство в ЕС. Какво ще се случи с търговското споразумение? То си има и привърженици, има си и противници, не е тайна, че Вие сте сред привържениците на СЕТА, нали така?
Андрей Ковачев: Да, така е.
Водещ: Какво ще се случи, ако споразумението все пак не бъде подписано? Сигнал за какво ще бъде това от страна на ЕС към партньор като Канада и не само, към останалите партньори на съюза?
Андрей Ковачев: Първо, искам да заявя много ясно, че ЕС е демократичен съюз, където всяка страна има правото да изяви своите притеснения и позиция, както и България е изразявала и изрази по отношение на условията си за отпадане на визите. Така и Валония или Белгия също има това право, ако то, разбира се, се базира на обективния текст на споразумението и има възможност да се промени, а искането на Белгия да бъде задоволено. Смятам, че текстът, който се дебатира от ЕС и Канада в последните може би 10 години, е много добър, ще спомогне за растежа на Европа и за работните места. Към този текст, признавам – той е доста всеобхватен – с анексите около 1400 страници, беше важно двете страни да подготвят и подпишат обвързваща тълкувателна декларация. Там не на юридически труден език, а на съвсем ясен език за всеки гражданин, в няколко страници, да бъдат изчистени всички моменти, свързани със страховете на хората както по отношение на ГМО, така и по отношение на суверенитета на националните законодатели за това, че ще има регулиране в обществен интерес, по отношение на т.нар. нов публичен инвестиционен съд – той вече ще бъде двуинстанционен с възможност за обжалване, а съдиите ще бъдат публични и то съдии могат да бъдат само бивши съдии от страните членки и Канада, а не както е било досега – с арбитраж, с частни арбитри. Подобренията са много – това е модерно, ново споразумение, което съм сигурен, че ще бъде и пример за по-нататъшни други такива споразумения.
Водещ: Присъединявате ли се към оптимизма на Доналд Туск, който снощи каза, че заедно с канадския премиер Джъстин Трюдо все още вярват, че срещата на върха за СЕТА може да се състои, въпреки настоящия отказ на Белгия да ратифицира документа?
Андрей Ковачев: Не, за съжаление не вярвам, че срещата, която беше за тази седмица, ще се състои, но снощи имах възможност да говоря с моите белгийски колеги. Те смятат, че ще има „да“ от Белгия, но то няма да дойде веднага. По всяка вероятност ще има нужда от още няколко седмици, за да могат всички моменти, които притесняват Валония и Белгия, да бъдат изчистени и в обвързващата тълкувателна декларация, която ще се подпише към споразумението, при нужда да бъдат прибавени и темите, които притесняват Валония. Там има специфики за производителите на говеждо месо, за квотите – между другото квотата, която има Канада, е 0,4% от потреблението на ЕС.
Водещ: Тоест да разбираме, че в крайна сметка, макар и малко по-късно, търговско споразумение с Канада ще има и очаквате то да бъде обяснено ясно и с думи прости на всички европейци? Защото – да се съгласим – имаше протести срещу него не само в Белгия, но и в Германия, Испания, Португалия, имаше протести срещу СЕТА включително в България.
Андрей Ковачев: Разбира се, разбира се, това са абсолютно легитимни страхове на гражданите – за тяхната сигурност като потребители. Всички моменти, свързани с ГМО, с възможностите на държавите за регулация, да не бъдат съдени за пропуснати инвестиционни ползи. Тук е много важно да се каже, че този инструмент – инвестиционният съд – не може да бъде използван от инвеститорите за пропуснати ползи. Може да бъде ползван в много ограничен брой събития като например дискриминация, отказ от правосъдие – тогава инвеститорите могат да го ползват като изпълнителен инструмент или да се обърнат към националното законодателство – имат избор.
