Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ)

-Господин Ковачев, САЩ и съюзниците им нанесоха доста прецизни удари в Сирия. Какво беше всъщност посланието на тази операция? 

-За мен това е ясен сигнал към сирийския президент Башар Асад, че няма да бъде толерирано никакво използване на забранени химически бойни отровни вещества срещу цивилното население. Тези събития бяха предшествани от една масирана пропагандна война, която целеше да ни убеди, че не е имало нападение с химическо оръжие (в сирийския град Дума – бел.ред.) и че това са изфабрикувани от Запада събития. Другата цел беше исторически да бъдем препратени към случилото се в Ирак. Аз нямам съмнение в това, което сме получили като информация от САЩ, Великобритания и службите, че наистина са използвани такива вещества. Операцията беше прецизен сигнал, който да покаже, че това не трябва да се допуска повече.

-Реториката преди операцията беше доста нажежена, но се видя, че при нейното извършване няма жертви, няма и засегнати руски интереси. Предпазливи ли са съюзниците да не влизат в пряк конфликт с Москва ?

-Мисля, че и двете страни не биха искали да влизат в пряк конфликт. Това, което се случва в Сирия, за съжаление, е една прокси война. И тази прокси гражданска война е от доста години. В нея едната страна се подкрепя от Иран и Русия, а от другата страна стоят Запада, Саудитска Арабия, Турция. Това са различни геополитически играчи, които преследват своите цели на територията на Сирия. Това е изключително тежък и жесток конфликт за гражданите на Сирия. Той има много неприятни последици и за Европа – бежанският поток, фактът, че този поток се използва в ЕС за дестабилизиране на страните-членки, както и за увеличаване на популизма. Евросъюзът по-никакъв начин не е виновен, напротив, европейците са първи, когато става въпрос за хуманитарна помощ, помощ за развитие. Ние отделяме голяма част от бюджета си за подобни цели в Африка и Близкия Изток. Ние сме жертва на този сблъсък на територията на Сирия. За мен е нелогично, когато някой обяснява как едва ли не ние искаме да приемаме терористи и да ги подкрепяме, за да се противопоставяме на Русия. Смятам подобна пропаганда за абсолютно безумна и непочиваща на никакви доказателства.

-Руският президент Владимир Путин предупреди, че тези удари ще предизвикат нова бежанска вълна. Очаквате ли такава да тръгне отново към Европа?

-Точно от тези стотина ракети, които не предизвикаха човешки жертви, няма да тръгне. И аз не смятам, че ще продължат тези удари. Това беше наказателна акция, сигнал конкретно спрямо Асад и индиректно спрямо Русия да не подкрепят и да не продължават с използването на насилие върху собственото население. В края на краищата мисля, че всички би трябвало да искаме в Сирия да има що-годе нормални условия сирийските граждани да искат да останат там, да се върнат, да участват във възстановяването на своята държава. Преди няколко седмици се върнах от Ливан, където има над един милион сирийски граждани. Ливанските представители казаха, че биха желали тези хора да се приберат в страната си колкото се може по-бързо. Така че всички отговорни международни фактори желаят това да се случи и Сирия да има стабилно политическо бъдеще, където хората да не се притесняват, че ще бъдат подложени на каквото и да било насилие и че свободно ще могат да изявяват своята воля.

-Според вас какво следва след операцията от събота? Има ли основание за някакъв оптимизъм, че е възможна деескалация?

-Много се надявам, че политическите разговори и желанието за стабилизиране на Сирия и за даване на възможност на сирийските граждани да имат относително нормален живот в страната си ще надделее над егоизма. Сирия е територия, където в умален мащаб се сблъскват основните световни геополитически играчи и се опитват да премерят кой е по-силен. Засега виждаме, че режимът на Асад, имайки подкрепата на Русия, стабилизира своите позиции. Самият режим на сирийския президент е проблемът за това, че има гражданска война в страната. В края на краищата отново зависи от Асад и неговите поддръжници доколко ще има мир. Нека да кажем нещо по-глобално – Съветът за сигурност на ООН не функционира, в него има противопоставяне.
Още преди няколко години имаше резолюции да се вземе решение на ниво СС на ООН и да се прекрати насилието в Сирия. Не искам да съм пророк и да коментирам какво би станало, ако тогава Съветът за сигурност беше единен и Русия не беше наложила вето. Без инструмент като ООН, който да функционира, международната общност е с вързани ръце.

-След извънредното заседание, което премиерът Бойко Борисов свика в събота, стана ясно, че няма непосредствена заплаха за България. Какви заплахи обаче поставя за страната ни като цяло конфликтът в Сирия?

– Категорично е, че няма заплаха за България. Но целият ЕС е жертва на един конфликт, за който не е отговорен, и заплахата за целия съюз, включително и за България, е, ако има повишаване на напрежението в Сирия, ако има опасност за сирийските граждани от наказателни акции на режима на Асад. Това е опасност тези хора да тръгнат към границите на Сирия през Турция и към Европа. Така че ЕС трябва да бъде единен. Домашното, което ние трябва да си свършим, е не всеки да дърпа чергата към себе си, а да бъдем единни, за да се справим най-добре с това предизвикателство. Да, много е важно да опазваме външните си граници и то солидарно с финансова и материална помощ от целия съюз, но е важно и да допринесем за мирното дипломатическо, политическо уреждане на конфликта. Никой не иска да участва във войни. Трябва да работим за деескалация, да дадем повече правомощия на външния министър на ЕС Федерика Могерини в случая. ЕС не трябва да бъде само платец, но и да участва във взимането на правилните решения за мирното уреждане на конфликта в Сирия. Много тежък казус е поради това, че се сблъскват толкова много интереси – Русия, САЩ, Саудитска Арабия, Турция, проблемът с кюрдите и различнтите религиозни и етнически общности в Сирия. Всички са призвани да не стабилизират един или друг режим и да не работят само за политическото оцеляване на едно семейство, а за включването в бъдещата демократична Сирия на всички общности.

-Днес предстои среща на премиера Борисов с косовския президент Хашим Тачи. Какво очаквате от този разговор и според вас ще участват ли всички поканени в срещата ЕС-Западни Балкани на 17 май?

-Аз съм оптимист, че това ще се случи. Проблемът с Косово не е от вчера. Всички знаем защо няколко страни от ЕС не признават Косово – заради собствени вътрешни проблеми. Така че това не е нещо ново. Но от друга страна, мисля, че всички сме единни, че този регион, включително и Косово, не може да бъде черна дупка, излъчваща нестабилност и конфликти. Това не е в интерес на никоя страна от ЕС, включително и на тези, които не са признали Косово. Сърбия също трябва да бъде отговорна и ако наистина желае членство в ЕС, то е свързано и с решаване на проблема с Прищина. Това са фактите, Косово съществува, няма как да не продължим да се опитваме да интегрираме целия регион, включително и Косово. Затова са много позитивни стъпките на българския премиер и на българското правителство да говори с всички – с Александър Вучич, и с Хашим Тачи, преди това с участниците в срещата в Мостар, с Албания, Македония, Гърция. Трябва да се опитаме да мотивираме всички лидери от Балканите за това, че проблемите на нашия регион единствено могат да се решат по пътя на европейската интеграция. Познавайки историята, всеки друг опит води до жестокости, насилие и не е в интерес на никоя общност. Извървявали сме този път, особено през XX век – Балканска война, Междусъюзническа, Първа световна, Втора Световна война – трагедия за гражданите на Балканите. Това не трябва да се повтаря. И единственият инструмент за мен е европейската интеграция – когато границите станат символични. Така е в Западна Европа – качваш се в колата, караш и само по табелите можеш да разбереш, че си минал в друга държава. Когато всички граждани имат еднакви права, свободно се придвижват, стандартът на живот е сравнително съизмерим от двете страни на границата – това е цивилизацията, това е пътят напред. Всичко друго ни дърпа назад.