Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Група на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП

Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Група на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП д-р Андрей Ковачев, в интервю за  Радио „Фокус“

 

Водещ: Ще наложи ли България вето на официалното започване на преговори със Северна Македония за присъединяването й към Европейския съюз (ЕС), ако не бъдат взети предвид нейните притеснения за езика и историята? Очаква се подкрепата на Съвета на Европейския съюз за рамките на преговори да бъде подписана на министерско заседание на 10 ноември, но опасенията в югозападната ни съседка са, че София може да провали тези планове. Поканих за повече подробности зам.-председателя на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент (ЕП)Андрей Ковачев, който от години се занимава с проблема. Постави ли България сериозни претенции, червени линии по пътя на Скопие към ЕС?

Андрей Ковачев: Първо, аз мисля, че никой не може да бъде изненадан – това ние поставяме като проблем от десетилетия. И аз се учудвам, когато някой било то в Скопие, било то в някоя европейска институция или страна-членка, казва, че това е някаква изненада. Това не е изненада. И лошото е, че в Скопие явно не са взели достатъчно на сериозно и са смятали, че София по някакъв начин няма да бъде голям проблем и няма да се вземат на сериозно тези въпроси, които ние сме поставили, а те са изключително сериозни и няма как да продължим напред, ако няма достатъчен прогрес по отношение на преодоляване на разединението от миналото. Много е ясно – не може в ЕС като пълноправен член да бъде страна, която ще обучава своите млади поколения, с които ще живеем заедно в един общ европейски дом, но те ще бъдат обучавани с абсолютно фалшифицирана, с обратен знак на истината историята и съответно ще изграждат своята идентичност, базирана на тази фалшификация. Просто трябва да застенем, да се обединим около истината и да признаем също така от наша страна съвременните реалности, които в последните десетилетия са се установили в сегашната Република Северна Македония. От една страна изглежда изключително просто, от друга страна е много сложно за тях или те избягват да го назовават, да поемат тази отговорност и да проявят смелост да преодолеят разединението от миналото, което идва от комунистическия режим от Титова Югославия. Нека това да не забравяме. Но за съжаление, след като Македония става независима държава в началото на 90-те години, те нямаха, въпреки винаги протегнатата ръка на България, нямаха този кураж да преодолеят разединението.

Водещ: Защо Македония не се справя със собственото си минало? Какво й пречи?

Андрей Ковачев: Много е сложен въпросът. И нека да бъдем много самокритични към нас – колко е трудно 30 години при нас ние да преодолеем фалшификациите, мистификациите и митологията от историята. Всяка почти втора улица в по-малките населени места в България е „Георги Димитров“, „Цола Драгойчева“, „Васил Коларов“, има много българи, които все още смятат, какъв прекрасен режим е било. И това мултиплицирано по още много е в бивша Титова Югославия, където има югоносталгия, където смятат, че са живели по-добре тези югоносталгиците и продължават митологията от миналото да я повтарят и още по-лошото е, добре, за възрастните хора е едно, но за младите поколения… Затова е важно в учебниците, в университетите, тези, които изграждат новите поколения, тези институции, които са отговорни за изграждането на новите поколения, да не се съдържа омраза, да не се съдържа фалшификация на историята, а да има желание за истината и за разбирателство. Пак ще кажа, България винаги е била позитивна, винаги е подкрепяла, подкрепя и ще подкрепя европейската интеграция, подкрепихме и първи ратифицирахме и за НАТО присъединяването на Република Северна Македония. Да не се връщаме назад – 2001 година подкрепихме териториалната цялост и независимост на тази държава, когато беше в опасност, подкрепяхме и преди това по време на югоембаргото, първи признахме страната. Нашето първо председателство беше насочено към това да убедим нашите партньори, колко важно е Западните Балкани и Македония да бъдат част от ЕС. Винаги сме подавали ръка. Единственото, което искаме, е наистина да не се манипулират младите поколения било то в България, и в Македония, и в Сърбия, и където и да било. Това е и мисля, че европейският подход е да оставим разединението от миналото, което е било повод и за много кръвопролития през ХХ век, и да се опитаме да стъпим върху истината, която може да ни обедини.

Водещ: Г-н Ковачев, около какво можем конкретно да се обединим? И възможно ли е, след като висши политически фигури и медии наричат в Македония българите „фашисти“? Вие отнесохте също немалко квалификации в такава посока.

Андрей Ковачев: Това даже не искам, няма какво да коментирам. За съжаление реагират някои хора, и медии, и журналисти по този начин при нашите съседи, когато нямат други аргументи. Мисля, че това е от минали десетилетия една инерция – всеки, който не е на твоето мнение да го квалифицираш като „фашист“ или като нещо лошо. Аз преди малко се опитах да направя едно обобщение как би трябвало според мен да изглежда това разбирателство между нас. Разбира се, че има съвременни реалности, разбира се, че след толкова десетилетия след 1944-1945 година, в началото с много репресии, с много насилие, след това с постоянна идеологическа пропаганда, в момента имаме една немалка част хора, които идентифицират в сегашната Република Северна Македония себе си като етнически македонци, и които обозначават своя език, на който говорят, като македонски. Това ние наричаме съвременни реалности. Но тези съвременни реалности са се формирали въз основа на българската етническа общност и на българските наречия в този район на Македония. Това е според мен и единственият начин да се разберем – съвременните реалности, но на какво те се основават. Няма как ние да приемем, че в миналото е съществувал паралелно с българския език македонски език или в миналото паралелно с българския етнос в регионите на Вардарска и Егейска Македония да е съществувал и македонски етнос, който е бил едва ли не все едно в някакви паралелни реалности. Едва ли не в град Кукуш е имало, което всички исторически източници, и в архивите, и в дипломатическите, и на Османска империя, мнозинството от населението е било българско в град Кукуш, няма как там да е имало и мнозинството от населението етническо македонско, защото това показват архивите. И затова в Договора за добросъседство е записано много ясно, че комисията между двете страни трябва да се основава във взимането на своите решения само и изключително на архивните документи, на мемоарите от съответната епоха, а не на интерпретацията или на обективизацията на някой професор, който след това интерпретира и казва: „Да, може би така е било записано в този архив. Но те ако са знаели, какво сега ще се случи, те биха били също македонци. Затова ние ги смятаме за македонци.“ Това е просто фантастичен сюжет, който няма как ние да приемем, приемайки и уважавайки разбира се нашите съседи, техните чувства. Разбира се, че тези наши предци са се борили за автономия и след това за освобождение на Македония и Одринско от Османската империя. Това е важно както и за тях, така и за нас. Те са общи наши предци. Ние не искаме никого да вземем, те са общи. И трябва заедно да ги честваме такива, каквито те са се чувствали. Както ние сега признаваме тяхното легитимно човешко право да се самоидентифицират тези, които искат като етнически македонци, така трябва да некощунстваме, да признаем на предците ни това както са се чувствали, а не както сега биха искали някои да интерпретират, че те едва ли не те така са се писали, но то не било точно така, най-различни сюжети има, че де факто това било само защото част от Екзархията, но иначе не били, и такива други елементи на преразкази.

Водещ: Да, аз съм се наслушала. Наскоро колега разказваше, че всъщност в онези години преди 150 години, 200 години София била център на региона, и тези, които са идвали да учат и да работят в София, всъщност са се учили на български, защото на български се е преподавало, но те са си знаели, че са били македонци. Ето, ето такива варианти.

Андрей Ковачев: Това са фантастични варианти, далеч от всякаква историческа, академична обосновка. Гоце Делчев – роден в град Кукуш, записан от своите родители в Българската униатска църква, след това учи в българското училище в Кукуш, след това отива в българската гимназия в Солун, след това учи в българското военно училище, след това става учител по български език в българското училище в град Щип, и сега интерпретацията е, че всичко това било така, но той все пак е бил етнически македонец. Ама той е пишел на български, говорил е със своите другари на български. Всичко, което е останало от него в неговия архив, е написано на български език. Така че няма, то не може да има никакво съмнение. Разбира се, че е важен и за тях, като наши общи предци, но да изкривяваме дотам истината и да казваме с лека ръка: „Няма значение, нека да забравим за столетията назад, важното е само да вървим напред.“ Да, така е, важно е да сме заедно в ЕС, и ние ще продължим да помагаме, но все пак ако влезем без да изчистим тези проблеми, и завещаваме проблемите на следващите поколения. Това дали е честно? Дали след 10 години, след 15, след 20 отново всичките тези неща да продължат нашите деца, нашите внуци и от тяхна страна – техните деца, техните внуци да имат вечно този проблем. Затова е по-добре да го изчистим сега в учебниците, в университетите да е изчистено по отношение на официалната бих казал позиция, защото свободата на мнението – всеки е свободен, и в България има най-различни хора, които защитават най-различни позиции, и в Македония със сигурност е така, и във всяка страна е така, но все пак има една основна общопризната тенденция историческа, историческата наука все пак не е, колкото и някои да казват, че е пропаганда и политика, това е и наука, която трябва да стъпи върху архивните документите, върху фактите и максимално да се предържа към тях.

Водещ: А възможно ли е, постижимо ли е ново историческо мислене в Македония? Зададен по друг начин въпросът звучи и така: как ще завърши тази сага?

Андрей Ковачев: Много се надявам в нашата протегната ръка за максимално удовлетворяващо решение и за двете страни, което преди малко казах. Ние не желаем, няма как да бъде представена България като страна, която отрича съвременните реалности или отрича правото на някой жив човек да се самоопределя такъв, какъвто иска. Това е човешко право на всеки. Това България трябва да направи, но по отношение на основата на сегашните реалности, трябва също да има ясно от тяхна страна желание, смелост, кураж. И аз ги разбирам, че за това е нужна такава смелост и кураж. Може би видяхте в последните дни и седмици, каква пропаганда върви и от другата страна на платната на границата по отношение на това да не се приема никакво решение с България и да се остава на позициите, които са още от бивша Югославия.