Емил Радев, откри заедно с председателя на Комисията по правни въпроси Павел Свобода, форум на високо равнище в Европейския парламент относно нуждата от създаване на общи минимални стандарти в гражданското съдопроизводство на Европейския съюз. Една такава стъпка би довела до сближаване на гражданските процеси на държавите членки. Материята е част от предстоящ законодателен доклад на европарламента, докладчик по който е българският евродепутат Емил Радев.
Според него взаимното доверие между съдебните органи на различните държави-членки е от изключителна важност. От правна гледна точка това предполага, че националните съдебни системи в Съюза възприемат една от друга процедурни правила като така се гарантира справедлив граждански процес.
„Когато имаме гарантирана защита на правата на страните в процеса, имаме по-голямо доверие между държавите-членки, което служи за по-голяма правна сигурност. Така се предоставя достатъчна стабилност и предвидимост на гражданите и предприятията в Съюза“, коментира Емил Радев.
Дискусията върху общите минимални стандарти в гражданския процес включи няколко важни въпроса – законодателната компетенция на Европейския съюз, законодателната форма, която може да бъде използвана, обхвата и практическата приложимост на общите минимални стандарти и тяхната същност. За да дадат отговори на всички тези въпроси във форума участваха професор Буркхард Хес от института Макс -Планк в Люксембург, професор Нийл Андрюс от Университета в Кембридж, д-р Нели Маданска, зам.-директор на Националния институт по правосъдие, г-жа Беатрис Дезе от Съвета на адвокатските колегии от Европа, д-р Майела Селис от Хагската конференция за международно частно право, представители на Европейските институции, на бизнеса и юристи,.
Професор Нийл Андрюс от Университета в Кембридж, представи работата по проекта на Европейския институт по право и Международният институт за унифициране на частното право (Unidroit), които от 2013 г. работят за изработване на общи принципи на транснационално гражданско производство.
Според професор Хес от института Макс-Планк в Люксембург най-големият проблем в трансгранични случаи е с предоставянето на документи, което е разбираемо поради езиковата бариера. Проблемът с представянето на доказателства също не е за пренебрегване. По негово мнение не бива просто да се прилагат съществуващи процесуални правила, а трябва да се изготвят нови такива.
„Считам, че общите минимални стандарти на гражданското производство, установени в ниво ЕС, биха били от полза за националните съдии. Система от такива принципи би служила като основа на по-нататъшна модернизация на националните процесуални закони, основана на общи ценности и гарантираща зачитане на правата на страните в процеса, независимо пред кой национален съд са отправили искането си за защита на своите права.“, заяви д-р Нели Маданска, от Националния институт по правосъдие в София.
„Днес констатирахме, че действащата регулаторна рамка за гражданско производство, установена от Европейския съюз е фрагментирана, и често липсва последователност. Някои аспекти на гражданското производство са регламентирани, докато други са оставени на националните правила и практиките на гражданския процесуален кодекс. Има проблеми с въвеждането и практическото прилагане на съществуващите стандарти. Освен това, значителен проблем с настоящите правила на Европейския съюз, засягащи гражданска процедура, като процедурата за искове с малък материален интерес и другите подобни инструменти, е че тези правила са слабо познати и се използват неефективно“, акцентира върху част от проблемите Радев.
Според него правилата за гражданското производство са трудни за хармонизиране и определено това няма да стане с едно действие, но по-нататъшна хармонизация е силно желателна и е необходимо да се постави началото, за да може постепенно да има надграждане.
