Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев в интервю за Радио „Фокус”-Варна
Фокус: Г-н Радев, как в Европа се коментира политическата криза в България?
Емил Радев: В Европа се коментира не толкова сегашната обстановка в страната, колкото факта, че българските граждани са избрали проруски президент, което е довело до оставката на проевропейското правителство на премиера Бойко Борисов. Редица медии и анализатори се запитаха дали България влиза в орбитата на влияние на Русия, дали изоставя европейските ценности, дали изборът на Радев ще доведе до излизане на страната от Европейския съюз и НАТО. Това са сериозни въпроси, на които трябва да отговорим ние, в България и да помислим внимателно какво бъдеще искаме за нашата страна – бъдеще на развитие, икономически растеж, сигурност и мирно сътрудничество, или на спрени европейски фондове, липса на икономическо развитие и безработица.
От ЕНП препотвърдиха многократно подкрепата си за Бойко Борисов и за ПП ГЕРБ като единствената партия, която може да гарантира европейското бъдеще в България. Такава подкрепа е получена и от ЕС и от Европейската комисия, а резултатите от това са видими и за българските граждани.
-Фокус: Освен в България, ситуации има и в други страни от Европа. Може ли да кажем, че има политическа криза и в Европа предвид последните събития – Брекзит, оставката на Матео Ренци в Италия, отказът на настоящия президент на Франция да се кандидатира за втори мандат? Тези събития оказаха негативно влияние върху търговията на европейските фондови пазари, от там влияят и на местните икономики. Доколко е нестабилна обстановката в Европа и какви ще са последиците?
Емил Радев: ЕС е на кръстопът дали да се задълбочи интеграцията или не. Веднага след Брекзит в Европа се заговори за засилване на военното сътрудничество между държавите-членки, а това е нещо, на което Обединеното кралство винаги се е противопоставяло. Важното според мен е да не бъде допускана Европа на две, три или няколко скорости при развитието на ЕС.
Виждаме, че след Брекзит, например във Франция, президентът Оланд, който е с най-нисък рейтинг в историята на страната, реши да не се кандидатира за втори мандат, с което отваря въпроса за своя наследник. Очаква се на втория тур на президентските изори да достигнат Марин Льо Пен срещу Франсоа Фийон, което виждаме, че засилва позициите на популистите и на крайно десните.
Референдумът в Италия също представлява удар срещу управляващите. Матео Ренци организира референдум с няколко различни въпроса, касаещи реформата на парламента – намаляване на броя на депутатите в горната камара от 321 на 100 и даване на повече правомощия на долната камара, докато сега двете камари имат еднаква сила за спиране на законите. Освен това, той каза, че ако загуби референдума ще подаде оставка.
В крайна сметка около 60% от гласувалите са се обявили против въпросите в референдума и съответно Ренци подаде оставка. От няколко години се говори че Европейският съюз е в криза – икономическа, финансова, политическа, миграционна. ЕС трябваше и ще трябва да вземе някои много важни решения, затова какви мерки да бъдат предприети за разрешаването на тези въпроси и както знаем това не винаги се постига лесно. В действителност в момента ЕС е изправен на кръстопът по отношение на своето развитие като обединение и е важно какво отражение ще има решаването му върху развитието на държавите-членки. Тази неяснота се отразява неминуемо върху европейските фондови пазари, но не трябва да се вторачваме само в тях. Често реакцията им е плод на паника на инвеститори, която предизвиква лавинообразна паника сред населението, а това от своя страна не е добре за икономиката.
Фокус: На фона на емигрантската криза, как тези политически сътресения ще повлияят на работата в Европейския парламент, на властите на местно ниво и на обществото?
Емил Радев: Проблемът при мигрантската криза е, че европейското законодателство не е предвидено да работи за кризи от такъв мащаб. Не може шепа държави, разположени по външните граници на ЕС, като Италия, България и Гърция да поемат основната част от прииждащите мигранти и бежанци, а другите държави-членки да не участват с еднаква и солидарна тежест.
ЕС започна да си взима поуки и да променя подхода си. Беше създадена Европейската и гранична брегова охрана, чиято цел е да подпомогне държави, като България, които се намират по външните европейски граници.
В този момент в ЕС обсъждаме и промяната на основния Регламент Дъблин, който определя, както знаете, държавата, отговорна за разглеждане на молбите на кандидатите за убежище. Подготвям редица изменения по тази тема, като целта е тежестта им да не се пада на държави като България, а да бъде разпределена в целия ЕС. Предложената редакция за Регламента Дъблин не отчита особеностите на отделните национални системи за убежище, не постига целта – отговорността, да се разпределя пропорционално между всички държави-членки в дух на солидарност, а влиза в противоречие с основните принципи на правото.
Законодателните ни усилия на ниво ЕС следва да се насочат към изграждане на ефективни механизми, които ограничават възможността за злоупотреба с правото да бъде потърсена международна закрила. Необходими са ясни процедурни правила и внимателно обмислени срокове за спазване на тези правила, като се отчитат реалните усилия и принос на всяка една държава-членка. В този ред на мисли смятам, че предвид маршрутите на придвижване на мигрантите към Европейския съюз, се налага държавите-членки на предна линия да използват много по-голям административен капацитет и да изразходват много повече средства от другите държави. В противен случай, ако всички тези обстоятелства не бъдат взети под внимание, има опасност основната идея в реформата на системата Дъблин, а именно справедливото разпределение на отговорностите между държавите-членки, да не се постигне.
Неприемливо е ние като външна държава-членка да понасяме тежестта на мигрантската криза и да позволяваме да ни бъдат връщани незаконни мигранти. Подходът за установяване на постоянна отговорност на държавите-членки не е приемлив, тъй като ще бъде налице несъразмерно натоварване на националните системи за убежище и потърпевшите отново ще се окажат държавите по външната граница.
Изключително важно е да бъде запазен баланса на отговорността и равновесието, което съществува в момента, чрез възможностите за прекратяване на компетентност в случаите, когато съответната държава е изпълнила добросъвестно, например, задължението си по извеждане и връщане на дадено лице, за което е установено, че не се нуждае от международна закрила, и следващата държава да е отговорна при ново последяващо влизане на лицето през друга входна точка на територията на ЕС. Опасения предизвиква и задължението на кандидата да подава молба или в държавата-членка на първото незаконно влизане, или в случай на законен престой в държавата членка на пребиваване. По този начин нелегалните мигранти се принуждават да подават молби за международна закрила, с цел да избегнат депортиране или реадмисии и това задължение всъщност ще легализира злоупотребата с правото на закрила.
Освен това, смятам, че чужденците ще бъдат принудени да се интегрират в държавата, в която са получили закрила, против волята си, което би довело до допълнителна тежест за реда и сигурността на тази държава. Неприемливо е и предвиденото подаване на уведомления за обратно приемане, вместо да се подават запитвания за обратно приемане на държавата-членка, която е потърпевша. Следва да бъде оставена възможността тя да направи необходимите проверки при получаване на запитването за обратно приемане, а не автоматично да се задължава да приема всички лица, които са подали молба на тяхна територия.
За съжаление, всичко това не е било отчетено от българската държава през средата на 2013 г., когато са били приети поредните поправки в Регламента Дъблин. Именно правителството на Орешарски не повдигна нито един от тези въпроси. Затова в момента ние смятаме, че трябва при сегашното разглеждане на този регламент, който е изключително важен за България и последствията му са големи, ясно да покажем нашата национална позиция – че е неприемливо ние, като външна държава-членка да понасяме тежестта на мигрантската криза и да даваме възможност обратно в нашата държава да бъдат връщани незаконни мигранти, които поради стечение на обстоятелствата, поради географското положение, са влезли първо през нашата държава-членка и ние сме си изпълнили на практика всички задължения съгласно законодателството.
