Андрей Ковачев ГЕРБ/ЕНП: Поколения българи са лъгани и манипулирани за бруталния комунистически режим, а истината е била забранена!

Скъпи приятели,

Няколко поколения българи живяха под сянката на един брутален комунистически режим, който беляза съдбите на всички нас и има отражение и до ден днешен в живота на нашето общество.

Днес отново е 1-ви февруари, черен ден за нашето Отечество, белязал унищожаването на политическия, военен, академичен и икономически елит на България.

Но не само – черната дата 9 септември и окупацията на България от Сталин води до ликвидирането на над 30 хиляди българи – образовани, обичащи България. Те са избити или безследно изчезнали, защото са заплаха за комунистическата диктатура!

Стотици хиляди са репресирани, държавата е подчинена на Москва, ликвидиран е суверенитетът ни, създадени са концентрационни лагери, в които са хвърлени всички, които престъпният режим смята за неблагонадеждни! Лагерите и затворите остават пълни с политически затворници до края на режима 1989 г.

Фалшифициран е историческият разказ, поколения българи са лъгани и манипулирани. Истината е била забранена. България и до ден днешен страда от тази манипулация. Унищожени са десетки паметници на българското достойнство и героизъм, на тяхно място са изградени комунистически и окупаторски пропагандни артефакти, които и досега разделят българите.

Преди 14 години по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, правителството на Бойко Борисов обяви този тъжен ден за Ден за почит към жертвите на комунистическия режим.

Имаше обаче и такива българи, проявили смелостта да се противопоставят на наложената чрез щиковете на съветските окупатори власт. Тези хора заслужават нашия дълбок поклон и уважение. Длъжни сме да се обединим около обективната истина, това е въпрос на себеуважение!

Особеност на българския преход беше, че той се организира от самата комунистическа номенклатура, дирижирана от структурите на Държавна сигурност. Поради това в българското общество не е завършен дебатът относно най-новата ни история след Втората световна война. Дори в определени моменти този дебат биваше замразен и засенчен от носталгия по репресивната диктатура, мотивирана от представители на нейните наследници.

Затова в България няма постигнат обществен исторически консенсус за оценката на последните сто години, а жертвите на комунистическия режим са често забравяни. Това е и причината българската съпротива срещу комунистическия режим да е слабо известна в Европа.

Ако европейската общественост има някакво мнение за България между 1944 и 1989 г., то е, че страната ни е била сервилен сателит на СССР. Тази представа не отговаря на историческата истина. Трябва да се преборим с митове относно периода 1944-1989 г.

За да запознаем европейската общественост със съпротивата на българите срещу комунистическия режим, както и реакцията на режима спрямо дисидентите и инакомислещите организирах поредица от конференции в Европейския парламент по надслов „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.“.

Моето желание е чрез тези събития да засвидетелстваме уважение към всички жертви на БКП. Историите на участниците в конференцията са извадка от съдбите на онези десетки хиляди българи, застанали срещу тоталитарната власт и опитали се да върнат Отечеството ни в семейството на просветени и демократични европейски народи и понесли жестоки последствията от това.

Искам да прочета имената на една малка част от страдалците, които успяха да свидетелстват в Европейския парламент за ада на комунистическия режим и показаха, че много преди съпротивата в другите източноевропейски държави, българите се изправиха срещу злото:

ГЕОРГИ САРЪИВАНОВ, три смъртни присъди, изкарван на разстрел, донесе в ЕП оковите си, с които е бил окован, чакайки разстрела си.

АТАНАС ИВАНОВ КОСТАНДИЕВ, две смъртни присъди, лежал 20 години в затвора за антикомунистическа дейност.

ДИМИТЪР  ПЕНЧЕВ, осъден на смърт за опит да възстанови дейността на БЗНС Никола Петков.

ЖЕКО СТОЯНОВ, осъден на смърт за опозиционна дейност.

ГЕНКО ГЕНОВ, концлагерист, прекарал 11 години общо в лагери и затвори за дейност срещу диктатурата.

ЙОРДАН БАЙЧЕВ, участник в горянското движение през 1950–1951 г. и излиза в нелегалност, като взима участие в две акции по снабдяване с храна и оръжие. Отрядът е блокиран от военни и милиционерски части, всички участници в групата са заловени, а 12 души от тях са избити в двора на милицията в град Чирпан. Осъден е на 15 години затвор, които прекарва в различни затвори, включително и в лагера „Белене”, където работи в каменна кариера.

Зеленото горянско знаме също влезе в ЕП.

КРУМ ХОРОЗОВ, осъден на 20 години лишаване от свобода след 7 месеца в следствения арест, като организатор на група, която целяла с „метежи, палежи и грабежи да събори Народната власт”. Освободен е на 22 май 1962 г., след като прекарва 11 години и 16 дни в различни лагери и затвори.

КОСТАДИН СЪБЕВ, 10 години затвор, от които 4 години и 2 месеца прекарва на остров Персин в лагера „Белене”. Организира и няколко изложби, най- известните от които са „Министърпредседателите на Третата българска държава (1879–2009 г.) и „Горяните“. Представи в ЕП рисунки от концлагера Белене.

ПАВЕЛ КАРЪКОВ, 10 години и 3 месеца затвор за антикомунистическа дейност.

РУСИ КАРАПЕТКОВ, осъден на 12 години затвор за заговор срещу диктатурата.

ПЕТКО ОГОЙСКИ, земеделец, осъден на 5 години затвор, бивш лагерист в „Белене“, автор на трилогията „Записки по българските страдания“.

АЛФРЕД ФОСКОЛО, политически затворник, осъден на 15 години затвор за разпространение на позив през 1968 г., призоваващ за приобщаване на България към Европа. Участник в група, подкрепяща от Франция съпротивата срещу комунистическия режим в България.

ЗEЙНЕП ИБРАХИМОВА (ЗАФЕР), осъдена на 2 години затвор за съпротива срещу
„възродителния процес“ и принудително изселена, член на Дружеството за защита правата на човека на Илия Минев.

САБРИ ИСКЕНДЕР, политически затворник и бивш лагерист от „Белене“, въдворен за съпротива срещу „възродителния процес“. Съосновател и секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България, основана през 1988 г.

И много, много други….

Част от тези страдалци вече не са между нас, но техните свидетелства остават.

Моля всички, които искат да се запознаят с тях да вземат един екземпляр от стенограмата.

Бог да прости всички жертви и дано те ни простят на нас за това, че все още не сме успели да запазим и предадем паметта на младите поколения на България. Това е наш дълг!