Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на българската делегация в ЕНП в ЕП

Живеем в интересни и динамични времена. Времена, в които силата да бъдеш информиран е от особено значение за хората в обществата. В света на масовите комуникации и високите технологии информацията се превръща в мултиплицирана и глобална.
С един клик на телефона или компютъра се сблъскваш с всякакъв вид информационни материали. От политика до лайфстайл, от здраве до здравословно хранене и т.н.
Един от главните проблеми, които върви наред с информацията, е дезинформацията. На практика тя не е нещо ново и не съществува от момента на измисляне на радиото, телевизията или съвременните технологии. Тя съществува от началото на социалните общества.
Пример за нея можем да дадем с падането на Троя, където гърците са се възползвали много умело от нея. В съвременния свят дезинформацията се използва все по-често за постигане на политически цели вместо обичайните военни конфликти.
От няколко години темата за дезинформацията и борбата с нея се превръща в приоритет на ЕС и всички демократични общества в него. Към Европарламента е създадена специална комисия, която има за цел да противостои на дезинформационните сили и източници.

Един от членовете, с които ще Ви срещнем от BurgasNews, е д-р Андрей Ковачев – евродепутат и член на 7 комисии в ЕП, като една от тях е „Комисията за борба с дезинформацията, намесата на външни сили в демократичните общности“ – INGE.

– Г-н Ковачев, нека си поговорим за дезинформацията и какво мисли да предприеме ЕС за справяне с дезинформационните новини, фалшивите новини и пропагандата, което си е едно и също нещо.

– Дезинформацията съществува от край време. Тя не е да открием топлата вода, но в последните години се е превърнала в мултиплицирана и глобална. Това се дължи на високите технологии, социалните мрежи и платформи, които демократичните общности са изградили за скъсяването или премахването на световните граници.

Живеем в глобален свят, където всеки иска да е космополитна личност, да има достъп до информациите, да се възползва от тях възможно най-ефективно. И това е право на хората. Всичко се прави от човека за човека.

– Силата да бъдеш информиран е равнозначна на силата да бъдеш свободен и успял?

– Да, така е, но с информацията провлачва крак и дезинформацията. Тя неразделно я съпътства, особено в демократичните общества, които винаги са били на прицел от сили, които се стремят да ограничат или да заличат тяхното съществуване.

Ето една информация, която за секунди стига до другия край на планетата. Всички хора я четат чрез различни социални мрежи и платформи. Тези информации имат силата да променят социални и политически нагласи и да въздействат върху хората по един особен начин.

Целта на демократичните общности е тези информации да бъдат обективни, истински и да носят послания и ценности, приети за тези общества. Пример е ЕС, но наред с информациите, както казах, проникват и дезинформациите. Те идват от други центрове, които не са от демократичен тип. Могат да идват от Руската федерация, Китай, Иран, Северна Корея и други държави, които са доказано недемократични общества.

– Кой е главният източник на дезинформации през последните години? Има ли някакви конкретни насоки към страна, която се занимава с подобен тип „антиинформация“, ако може така да се нарече?

– Както казах, това са няколко държави основно. В конкретния случай идват главно от Руската федерация. Тя е един от главните източници на дезинформации към днешна дата. В ЕС създадохме специална комисия поради това, че има много сигнали за дезинформационни кампании, стремящи се да променят обществените нагласи, особено преди демократични избори в страните членки.

– Дайте пример.

– Ще Ви припомня президентските избори в САЩ. Едно изключително демократично общество. Последните избори бяха придружени от много сигнали за намеса на Русия в предизборните кампании чрез дезинформации.

– Борбата с дезинформациите може ли да се отрази върху свободата на словото в демократичните общества? Това не е ли нож с две остриета?

– Да, има една много тънка линия. От една страна, да се запази свободата на словото, медиите, изразяването и свободната журналистическа практика. От друга страна, трябва да опазим обществото от зловредните влияния.

Обикновено манипулациите се изразяват в изопачаването на истината. Това обхваща политически данни, исторически факти, съвременни събития, дори и храненето, и здравословния фактор. Дезинформационните кампании са страшни. Политическите, икономическите също.

По принцип всички са опасни, но ето защо давам пример с тези. Защото тяхната цел е чрез използването на демократични средства в демократичните общества свободата на словото свободните медии, да демонизират и изопачат демократичните ценности. Тяхната цел е да премахнат демокрацията в едно такова общество.

Те са зловредни, защото използват език на омразата, насяват разделение  сред хората в обществото, където са проникнали. Техният стремеж е разрушаване на едно свободно общество.

– Кои основно се възползват със средствата на дезинформацията? Как могат хората да се усъмнят виждайки някаква информация, че е дезинформация?

– Трудно е, но не е невъзможно. Лесно е за специалисти, журналисти, политици, медийни анализатори. За обикновения човек е трудно. Това са разни популистки организации и партии, движения, които разчитат на манипулации с фактите.

Те ги изкривяват и изопачават. Изкривяват и изопачават исторически факти, представят полуистини, насяват омраза от всякакъв тип, разделят обществото. Такъв вид дейности водят до повече гласове за партии, които имат за цел да се премахне демокрацията.

– Дайте примери. Например, нещо с което се спекулира често в България.

– В България чест пример са писанията в социалните мрежи за излизане от ЕС, НАТО, неприемане на еврото, обвързване с доказано недемократични държави или такива, които пропагандират „суверенен тип“ демокрация, какъвто се дава, че има в Русия. Неща, които са далеч от истината и съвсем различни от демокрацията въобще.

– Какви мерки ще предприеме ЕС и ЕП за справяне с този сериозен проблем?

– ЕС вече прие два законодателни акта. Факт! Единият е Цифровия пазарен акт и Цифровия акт за услуги. Те ще регулират глобалната мрежа. Това са неща, които Европа тепърва въвежда за защита от дезинформациите и фалшивите новини. САЩ, Япония и други демократични държави гледат какво прави ЕС и ще го приложат същото. Ние сме пионери в областта.

– Какво гласи основната теза на тези актове?

– Основната теза гласи, че всичко извън мрежата, е незаконно, а вътре в мрежата, също трябва да е незаконно. Не може нещо, което в обществото е незаконно, в мрежите да се практикува и да се има за съвсем законна дейност.

Или това, което не е позволено извън мрежата, няма да е позволено и в нея. По този начин над 50 милиона потребители, което е над 10% от населението на ЕС, ще бъдат защитени от тези проблеми, за които говорим.

– Споменахте и за храните, и здравето. Това означава ли, че и фалшивите реклами попадат под ударите?

– Абсолютно! Не може да се рекламират хранителни продукти с недоказани качества, които сериозно могат да увредят здравето на човек. Не може да се рекламират лекарства, които да се предлагат за панацея и че лекуват нелечими болести, с което традиционната медицина не може да се справи. Темата е всеобхватна. Ще сключим договори за сътрудничество с големите социални мрежи и платформи. Ще се фокусираме върху това как ще се извършват проверките върху фактите и обективността.

– Проблемът с дезинформациите е всеобхватен. Как например влияят в българското общество? Да кажем, чрез Фейсбук?

– Местният подизпълнител, който контролира българския пазар, е под всякаква критика. В България се разпространяват безконтролно различни дезинформации.

– Примери. Дайте примери?

– Ще дам, разбира се. Например, пише се в социалните мрежи, че Русия разполагала с някакви свръх мощни и високотехнологични ракети, които щели да ни изпарят за една минута. Щели да стигнат до САЩ за две минути. Имала спътници със специални лазери, които можели да поразяват по всяко време и навсякъде всичко.

Това създава грешна представа в хората, което едва ли не да ги накара да паднат на колене пред руснаците. Всява се ненужен и излишен страх. Имало е случаи на хора, които заклеймяват Кремъл за действията му в Украйна да бъдат блокирани. А тези, които насяват ужас и възхваляват насилието и омразата, да събират лайкове необезпокоявани.

Това са опити за влияния върху общественото мнение в една демократична държава, чрез страх. Насаждане на страх. Това тепърва ще се прекрати. Ще видим как ще се задействат тези актове, които приехме за противодействие. Ще се договорим с големите световни социални платформи за взаимосътрудничество.

В България има много медии, които са с неясен собственик, но ясно изразена пропагандистка риторика, която никой не контролира. А когато им се потърси сметка за невярна информация, започват да реват: „Ограничавате ни свободата на словото!“

А същевременно изразяват една позиция, която не позволява на някого да се защити от опонента си. На един се дава трибуна, на друг – не. Има неща, които са черно-бели. Такива медии им предават нюанси, които изкривяват действителността. Примерно, Русия нахлула в Украйна, ама, защото онези ги предизвиквали, един казал това, друг казал друго и т.н.

Не! Няма нюанси. Това е дезинформация. Истината е една. Русия нахлу в Украйна. Руските медии са далеч от журналистиката. Те се ползват като пропагандистки орган в Руската федерация. И някои наши им пригласят. Други създават илюзията, че се отнема думата на опонента. В случая на Русия. Какво да й се дава думата?!

Факт е, че в 21 век една държава атакува със самолети, танкове, оръдия, кораби и пехота друга суверенна държава. Нахлува в пределите и под предтекст, който е неоснователен.

И да й дадем думата да демагогства ли? Все едно да дадем думата на Хитлер защо е предизвикал ВСВ и последиците от нея. Думата на злодеи не се дава. Само на подсъдимата скамейка. Да искаме мнението на злодеи е меко казано несериозно.