Мария Габриел: В Брюксел ценят последователното поведение на България при опазването на границите
Водещ: Продължаваме с темата за очакванията от срещата на върха на ЕС в Братислава. Тя ще бъде във фокуса и на интервюто с Мария Габриел – заместник-председател на Групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент (ЕП) и ръководител на българската делегация в нея. Мария Габриел и комисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос призоваха преди ден за незабавна подкрепа на България за охраната на границите. Евродепутатът ни поиска и пълен достъп до данните в Шенгенската информационна система. На срещата на върха сега в Братислава се очаква министър-председателят Бойко Борисов да поиска оказване на подкрепа на страната ни за охрана на границата с Турция, както и 160 млн. евро за мигрантите. Г-жо Габриел, има ли чуваемост на българските искания?
Мария Габриел: Да, чуваемост има и това, което България показа в този случай, е, че изказванията й, които получават чуваемост, са въз основа на конкретни действия, въз основа на реалности и въз основа на много последователно поведение, което в този момент е изключително важно. Защитаваме общ, единен подход за справяне с миграционната криза и междувременно много ясно защитаваме националния си интерес. Въз основа на свършена работа и въз основа на всекидневната отговорност по границата с Турция, България да отстоява своите искания и за повече средства. Това, което в момента имаме, е много ясен ангажимент и от страна на европейския комисар по миграцията Аврамопулос, който само преди ден и в пленарна зала заяви, че категорично застава зад това на България да бъде оказана помощ и то помощ сега, незабавна. Освен това, в същата тази седмица само преди дни, в понеделник, по време на изслушването на новия комисар по сигурността също чухме много висока оценка. Там беше казано ясно, че комисарят Джулиан Кинг цени високо усилията, които България полага всеки ден за опазване на границата с Турция, и че когато става въпрос за опазване на границите от страна на България, всички трябва да си спомнят, че става въпрос за границите на ЕС и за сигурността на целия Съюз, в който България играе изключително важна роля.
Водещ: Госпожо Габриел, какви са очакванията ви от срещата на върха в Братислава?
Мария Габриел: Очакванията със сигурност на първо място е защита на националния интерес. Средствата, които са поискани от премиера Борисов пак казвам, са въз основа на факти и въз основа на много последователно отстояване на позиция. Това означава ангажимент. Това означава солидарността, за която всички европейски страни говорят, да бъде конкретно реализируема чрез действия. От друга страна, на срещата на върха очакваме много ясна заявка от страна на страните членки за продължаване на възможността за единен отговор на тази криза – не чрез издигане на бариери, а чрез контрол на външните граници, не чрез единствено даване на съгласие за решение в Брюксел, а след това месеци наред то да не бъде прилагано на национално ниво. Очакваме много голяма яснота за това максимално бързо да започне да функционира новата Европейска агенция за гранична и брегова охрана, да имаме много по-голяма яснота за вътрешнополитическите аспекти, свързани с миграцията, не само за Шенгенската информационна система, за Дъблинското споразумение. Много голяма яснота и във външнополитически план – тук са отношенията ни с Турция, тук е конфликтът в Сирия, тук са всички други маршрути, които вече не са балкански, минават през Средиземноморието или идват от Северна Африка. Ето това очакваме – много голяма кохезия между външна и вътрешна политика, които обединени под надслова за ключовите думи миграция и сигурност, да дадат яснота за единния европейски отговор, междувременно изразявайки солидарност с всяка една от националните държави. Особено в случая за страни като България е много важно да бъде взета предвид голямата отговорност и натовареността на страни като нашата, които де факто са на първа линия, и които всеки ден виждат буквално за какво става въпрос.
Водещ: Защо е от ключово значение България да получи достъп до Шенгенската информационна система?
Мария Габриел: Само чрез обмен на информация можем да имаме контрол на границите, за това какво се случва на входа и на изхода. Чрез обмен на информация можем да засилим борбата срещу тероризма и организираната престъпност. Обмен на информация обаче означава двупосочен процес. България от години подава информация в Шенгенската информационна система. Тя обаче няма все още пълен достъп до тази система. Ето защо се радвам, че и комисаря по сигурността Джулиан Кинг много ясно отчете този въпрос като един от въпросите, които трябва да бъдат поставени на дневен ред. Страната ни носи отговорност за сигурността на Съюза, но самият Съюз трябва да вземе предвид и да окаже подобаващото действие и поведение спрямо България. Това означава и нашата страна да има достъп до тази информация.
Водещ: Като заместник-председател на Групата на ЕНП за евро-средиземноморските отношения – как сътрудничеството с трети страни от Средиземноморския регион ще се впише в решаването на мигрантската криза и мястото на България в този пъзел?
Мария Габриел: По няколко конкретни начина сътрудничеството със Средиземноморието може да позволи ние да се справяме още по-успешно. Конкретен пример – договорите за реадмисия, договорите за връщането на нелегално пребиваващите. Все още ЕС няма договори с Мароко, с Тунис, с Алжир. Знаем, че тези страни дори вече не са страни на произход, а са страни на транзит. Знаем, че на юг от тези страни в областта на Сахел има невероятно голям потенциал за бежански поток. От една страна, договор за реадмисия за тези, които нелегално преминават. От друга, продължаване на работата ни, свързана с първопричините на миграцията, търсене на възможност за перспектива. Разполагаме с нов европейски фонд за инвестиции в тези държави, но това отново не води до прозрачност, до голяма яснота, до много ясни приоритети. Моята позиция винаги е била, че трябва да имаме по-малко приоритети за по-голям резултат. Това до този момент не го виждаме. Приоритетите ни с Нигерия не са приоритетите с Мароко. Приоритетите с Ливан и с Йордания не са приоритетите с Тунис. Така че тук имаме още много работа. Разбира се, не трябва да забравяме и подкрепата за онези страни, които на фона на изключително нестабилната ситуация продължават да бъдат островчета на стабилност. Такива са Ливан и Йордания. От няколко години Ливан има брой мигранти, който я поставя на първо място в света спрямо брой население – 30% от населението. Тази страна трябва да бъде подкрепяна. Държави като Тунис, в които виждаме, че се полагат усилия въпреки проблемите на границата с Либия, въпреки проблемите със сигурността, също трябва да се подкрепят. Ще бъде много важно ЕС в отношенията си със Средиземноморието да намери необходимия баланс върху подкрепата и търсенето на решения на конфликти и паралелно с това да се окуражават страните, които полагат истински усилия и дават примери за добри практики в отношение на сигурността и миграцията в отношенията си с ЕС.
Водещ: Не мога да не ви попитам – състоя ли се ползотворен дебат след годишната среща за състоянието на ЕС на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в сряда по време на първата есенна сесия на ЕП?
Мария Габриел: Със сигурност забелязахме промяна спрямо първата реч. Нямаше място за провокации и отговори на провокациите по време на самата реч. Само по себе си лично мен това ме впечатли, защото показва, че всички се намираме в една сериозна ситуация. Съюзът има пред себе си не само въпросите, свързани с миграцията и със сигурността. Всичко това се случва в контекст на Брекзит. Освен това, знаем как основните искания на хората продължават да бъдат свързани с инвестициите, със създаване на работни места, с перспективите за младите, с борбата с радикализацията. Това, което успяхме да чуем, бяха и много съществени послания и от страна на Комисията, и от страна на взелите участие в ЕП. Със сигурност разбрахме едно, че популизмът не носи никакво решение, то само добавя допълнителни проблеми. Затова е много важно разумен подход, но единни, в общи действия, да продължим и да се справяме с предизвикателствата. За мен беше изключително силно посланието за това, че въпреки Брекзита ЕС продължава единен и е необходимо този отговор, този тип общи политики да бъдат в много конкретни измерения – не само в миграцията, не само сигурността, а всичко свързано с новите технологии, с енергетиката, в отношенията ни с трети страни. Това беше изключително положителен знак.
Водещ: Много Ви благодаря за времето, което ни отделихте и за направения анализ.
