Предложението за регламент относно цифровизацията на съдебното сътрудничество и трансграничния достъп до правосъдие бе представено от ЕК на съвместно заседание на комисиите по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по правни въпроси в Европейския парламент.
Като докладчик по досието от страна на правната комисия българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев изтъкна ролята на регламента за разширяването на обхвата на дигитализацията в трансграничното правосъдие.
По думите му новият регламент ще изпълни със съдържание децентрализираната IT система, базирана на e-CODEX, тъй като тя вече ще се използва не само за събирането на доказателства или връчването на документи, а ще покрива по-широк спектър от съдебни производства – както по граждански и търговски, така и по наказателни дела.
Емил Радев обърна специално внимание на създаването на Европейска точка за електронен достъп, разположена на европейския портал за електронно правосъдие.
„С нея ще позволим на физическите и юридическите лица да подават искове, да отправят искания, да изпращат и да получават информация в зависимост от процедурите. Всички тези отделни аспекти в крайна сметка ни приближават до една крайна цел, за която усилено работим – да се улесни достъпът на гражданите и бизнеса до правосъдие”, изтъкна евродепутатът.
Той бе категоричен, че новият регламент ще допринесе за осигуряването на по-бързи, по-евтини и по-облекчени съдебни производства за европейските граждани.
От ЕК представиха инициативата като продължение на усилията за цифровизация на трансграничното съдебно сътрудничество, започнали с приемането на измененията и допълненията на регламентите за връчването на документи и събирането на доказателства.
По време на дебатите обаче Емил Радев настоя за „ясно разграничение между прилагането на новия регламент и регламента за събиране на доказателства, особено при провеждането на изслушвания чрез видеоконферентна връзка”.
Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП акцентира и върху нуждата от гаранции за стриктното спазване на основните процесуални права и правилата за защита на данните, както и на принципа на независимостта на съдебната система при използването на децентрализирана комуникационна мрежа.
В отговор на изказаните опасения за евентуални хакерски атаки от ЕК обясниха, че обезпечават сигурен криптиран канал за администрациите, разработен специално за нуждите на електронното правосъдие, а устойчивостта при кибернападения зависи от самите държави-членки. „IT системата ни е децентрализирана, което означава, че ако дадена страна-членка има проблем при използването й, останалите държави няма да бъдат засегнати”, увери Кристиан Николау, началник на отдела за електронно правосъдие в ЕК. Той изтъкна още, че е предвидено общият регламент за защита на личните данни да се прилага изцяло.
По повод въпросите за цифровата неравнопоставеност и техническите различия в отделните държави-членки, от ЕК заявиха, че регламентът не изключва съществуващите до момента средства за комуникация със съдебните органи, така че гражданите ще могат да продължават да ги използват, но ще имат на разположение и цифров канал за достъп. „Няма да допуснем цифровата бездна да се задълбочи”, категоричен бе Николау.
Относно притесненията на евродепутати, че с регламента ще се понижи нивото на сигурност на използваните електронни подписи, от ЕК разясниха, че не целят да заменят квалифицираните електронни подписи със стандартизирани, а да преодолеят цифровия разнобой в страните-членки, за да не се допускат двойни стандарти в ЕС.