Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам. -председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ)

 

Г-н Ковачев, имате впечатляваща биография, а и вече много натрупан опит като евродепутат /10 години/… Според Вас – какво ще е новото и различното в предстоящите избори на 26 май за Европейския парламент?

Ще има сблъсък за посоката на политиката на ЕС – дали да е за засилваща се интеграция между страните, или ще се търси само националният аспект преди всичко. С други думи казано – конфликтът ще е между националния егоизъм и солидарността…

Като член на Европейската народна партия – какви са за Вас приоритетите в следващия мандат?

ЕНП продължава със своята основна мисия – да задълбочи сътрудничеството между страните членки и направи ЕС по-силен и конкурентоспособен. Приоритет за нас в следващия Парламент ще е да запазим и увеличим работните места в ЕС, като инвестираме в конкурентоспособна икономика. Ще продължим с политиката на сключване на търговски споразумения с различни страни на света както направихме с Канада и Япония, защото когато ние задаваме стандартите – ние определяме и условията, и това спомага за повишаване на стандарта на гражданите на ЕС. По отношение на сигурността – общо солидарно опазване границите на ЕС, намаляване на миграционния натиск, превенция на тероризма, чрез обмяна на разузнавателна информация и разбира се – работа в интерес на гражданите във всички останали секторни политики…

Да започнем по темите – все спорни – първо за най-актуалната – „пакета мобилност“, който се отложи за гласуване в следващия ЕП. Каква е истината за него?

Истината е, че чрез него би трябвало да гарантираме консолидирането на общия европейски пазар! Да няма протекции за някои страни от ЕС, конкурентното предимство, което има българския бизнес в определени сфери, да не бъде ограничавано и в същото време, да се гарантират по-добри условия на труд за служителите в сектор „транспорт“ и тяхното по-справедливо заплащане. Компромисът, който трябва да постигнем, е от една страна гарантиране на функционирането на общия пазар без ограничения /като например текстовете за връщането на празни камиони в България / и от друга страна подобряването на условията на труд и заплащане в сектора.

Да поговорим и за „Европа на различни скорости“ – в областта на потреблението и стоковия пазар – битува понятието у нас, че са „две скорости“… Какво е мнението Ви?

Според мен това определение в българското медийно пространство би трябвало да е – Европа е на много повече от 2 скорости! За мен те са най-малко 10 и в това няма нищо лошо… Европа има Банков съюз, Еврозона, Шенген, споделяне на отбранителен капацитет и т.н…. Това е засилено сътрудничество на страни в различни сфери и не може да се чака страната, която е най-бавна по отношение на взимането на решение в някое интеграционно начинание – тя да диктува ритъма! Просто не е справедливо да не се върви напред / ако трябва и без нея/…Важното е – това да става доброволно за страните членки и да не е дискриминационно! Когато една страна иска да участва в някой процес – например България иска да е част от Шенген и е изпълнила условията – другите страни да не й пречат! И тук е същественият и правилен въпрос – има ли дискриминация в ЕС и какво трябва да направим ние? Ако сме обективни – ще отбележим, че по исторически причини, които всички знаят – ние наваксваме нашето икономическо изоставане, чрез европейските солидарни средства, които получаваме и ще продължим да получаваме и през следващия програмен период. Чрез тях подобряваме инфраструктурата, околната среда, конкурентоспособността и какво ли още не от живота ни… Така че е нормално нашата „скорост“ да е по-бавна. Еврофондовете помагат много на България да преодолее изоставането спрямо други страни на ЕС. Европейската солидарност няма алтернатива, защото „мирът“ и неговото опазване е най-голямата ценност на ЕС! Войната в Европа не трябва никога да се повтаря и да се използва за „преразпределяне“ на блага и територии!

Темата за корупцията също е една от водещите за ЕС, имам усещането, че всички европейски страни в момента се „тресат“ от скандали – къде истински, къде фалшиви, с цел отклоняване на дебатите в определена посока… Какво е Вашето мнение за скандалите в България, много често у нас крадецът вика „дръжте крадеца“ и хората съвсем се объркаха?

За съжаление това е тема, която наистина съществува във всички страни и „избуява“ особено много в предизборна обстановка. Аз съм на мнение, че трябва да се спазва върховенството на Закона и за всички той да е един. Ако има нарушения – то всеки трябва да понесе и своята отговорност. Но не подкрепям „лова на вещици“ и „медийните спекулации“… Нека не забравяме, че някои хора в България направиха през 90-те години „своя“ демократичен преход – по най-брутален начин и станаха „милионери“ и „милиардери“ – и сега те да сочат с пръст другите… Нормално ли е… Може би точно това е в основата за усещането на хората, че няма справедливост в България… Ние за съжаление влязохме в ЕС с този недъг – с проблеми в сектора на съдебната реформа и прокуратурата и затова е и засиленото наблюдение към нас в тази област. Страдаме от дефицит на доверие и чувство за справедливост. И тук е доста деликатната граница между това – кога искаш да използваш нещо за политически манипулации, за печелене на гласове и избори, и дали то наистина има реална корупционна основа.

Впечатляващо е, че на номинационното събрание на структурата на ГЕРБ в Костинброд – Вашата кандидатура за листата на ГЕРБ се прие с пълно мнозинство… Името Ви не е замесено в никакъв скандал и сте от безспорните авторитети в партията и в Европа. През миналата година получихте и приза „Депутат на годината“… Къде е мястото на личността в глобалния политически процес и способна ли е тя да „обърне“, или промени нещо в него?

Благодаря за хубавите думи, но няма незаменими хора /смях/… Хубаво е в политиката да има повече хора, отдадени на идеите, да са последователни и да работят в полза на другите… Аз влязох през 2006 година в нея, защото се почувствах разочарован от бавната интеграция на България в Европа и реших, че мога да съм полезен в тази област с моите познания и предишна дейност. Но нека не забравяме, че когато говорим за личностите в политиката – много е важно какви хора представляват България – защото от техните лични качества понякога зависи колко бързо и успешно могат да се случват нещата… Това е не само заради езика на дипломацията, но и заради последователността на политиката, която водят, а и заради техните експертни познания.

Преди време казахте, че девизът на нашето Народно събрание „Съединението прави силата“ – трябва да се приложи и към ЕС. Още ли вярвате в това?

Да, категорично, това е изключително важен и стойностен девиз – особено имайки предвид обстановката в света днес / Африка, Близкия изток, Русия, САЩ, Китай…/ Ние, ако не сме единни, наистина няма как да устоим на предизвикателствата на световната икономика. Затова много се надявам след изборите на 26 май, ЕС да излезе по-обединен и по-силен от всякога!

Спомням си, че преди три години инициирахте конкурс за есе сред млади хора на тема „Европа през моите очи“… А каква е Европа през Вашите очи?

„Единство на многообразието“ е девизът на ЕС, който най-добре я обрисува. През моите очи Европа е солидарна в целите, чрез които може да допринесе за просперитет на своите граждани и още… За мен Европа е тази,която обединява, а не разделя, която образова своите млади поколения в дух на толерантност, солидарност и хуманизъм…

През миналата година посрещнахте много млади хора от цяла Европа в ЕП – залагате ли на младите като бъдещи политици?

Категорично! Важно е младите хора днес да поемат своята отговорност и колкото може по-бързо да се научат да вземат решения. Тези дни имах много срещи и проведох граждански диалози по отношение на образованието. Много е важна отговорността на училището и учителите – да предадат по най-добър начин паметта за миналото ни, за да не станат младите поколения жертва на политически играчи, които ги манипулират с користни цели… Тук ми се иска да цитирам една мисъл на Роналд Рейгън: „Свободата е само на едно поколение разстояние от изчезване!“ Затова ако не предадем „паметта“ на младите, те ще повторят лошия опит от миналото и това може да доведе отново до много страдания на човечеството и на Европейския континент. Ние не сме имунизирани – нито мирът, нито демокрацията са дадености, нито пък са дадености постигнатите четири големи „свободи“ на ЕС, а именно – свободното движение на хора, пари, стоки и услуги, или липсата на такса „роуминг“… Не са даденост нискотарифните самолетни компании, не са даденост всички останали привилегии, с които се ползваме като граждани на ЕС. Нека не забравяме, че това са извоюваните територии и ползи от нашата европейска интеграция! Ако ние разрушим ЕС – няма да имаме всички тези ползи за нас, включително и огромните евро-средства, които ежегодно получаваме, за да подобряваме живота си…

Какво искате да кажете на хората от „малкия град“, за които понятието Европейски съюз понякога е далечно и чуждо, как те да си повярват, за да имат мотивацията да гласуват на 26 май?

Европа не е нещо далечно – НИЕ СМЕ ЕВРОПА! Тя е всичко онова градивно и ново, което се случва във вашия град /който неотдавна посетих/. Костинброд е район с голям потенциал, знам че тези дни се открива новият ви централен площад, знам че обновихте всичките си училища и детски градини,че обновявате и читалищата, че направихте голям „воден цикъл“, знам че тепърва имате одобрени нови проекти и ще подобрите значително инфраструктурата, образованието, културата, спорта, туризма… Самият аз подкрепям усилията на Общинското ръководство да придобие собствеността на терена, на който се намират останките от късноримската резиденция на император Константин – „Скретиска“. За развитието на туризма в района – този обект е ключов и вярвам, че ще даде много нови възможности за хората…

Бих искал да призова всеки човек от община Костинброд, който е над 18 години – на 26 май да излезе и да гласува! Важно е да имаме повече самочувствие и да си повярваме, че можем и че бъдещето на ЕС е в наши ръце, защото всеки глас на човека от „малкия град“, или село в България – тежи колкото гласът на човек от която и да е европейска столица, или голям български град!… Пожелавам на вашите читатели най- вече да бъдат здрави, лично щастие, мир и просперитет! И община Костинброд да бъде №1 – с най-високата избирателна активност на 26 май за България!

Интервю за вестник “Костинброд утре”

Предишна статияАндрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: В кампанията ще бъда искрен! Ще ползвам моя компас – българският национален интерес!
Следваща статияБългарският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел с отличие от Европейската организацията на данъкоплатците