Много от даденостите, които в момента имаме, нямаше да са възможни без Европейския съюз!
Евродепутатът Андрей Новаков, ГЕРБ/ЕНП, за Радио „Фокус“ по повод 9 май – Деня на Европа #EuropeDay.
Водещ: „Обединението на Европа не може да се случи отведнъж или предържайки се само към един план, Европа ще бъде изградена само чрез конкретни мерки и постижения, базиране на солидарността“. Припомням ви отново думите на Робер Шуман в декларацията си, прочетена пред ООН на 9 май 1950 година, неслучайно. Продължаваме по темата: Ден на Европа – каква я виждаме днес и предизвикателствата пред нея именно на днешния 9 май? Разговаряме с евродепутата Андрей Новаков от ГЕРБ/ЕНП.
Г-н Новаков, уместно ли е, според вас, да се търси паралел между Деня на Европа и Деня на победата?
Андрей Новаков: Всячески се стремя да избягвам да попадам в това клише, и то давайки си сметка, че по тази тема има разграничение в нашето общество. За мен това, което изпълва със смисъл този ден, е това, което ще направят бундесканцлерът днес Олаф Шолц и френският президент Макрон, без единият да напомня на другия кой е победител и кой е победен. Заедно да посрещнат този ден, в който празнуваме мира, сътрудничеството, солидарността в Европа. Това е по-важното. А другото ще оставим на историците да кажат какво точно е дал този ден. Да не говорим, че Денят на победата е на 8 май, а днес е Денят на Европа.
Водещ: Да, заради разминаването на часовата разлика се получава.
Андрей Новаков: Да.
Водещ: Г-н Новаков, каква е Европа днес?
Андрей Новаков: Има една книга на Вилфрид Мартенс, посветена е на Европа, правилният превод е „Аз се боря, аз преодолявам“, свързана точно с това, което трябва да прави Европа – то е един нескончаем път. Всъщност, не можеш да кажеш, че има край на историята, не можеш да кажеш, че Европа е постигнала за каквото е била създадена и нищо повече не трябва да се прави. Европа прави това, за което се е създала. Решава проблемите по мирен път чрез разговори и чрез институциите, които е създала, а не на бойното поле с танкове и самолети. Това е урокът, който е научен, него прилага и сега. Още повече, че виждате за последните 5 години какво се случи – нещо, което е било немислимо, ако го бяхме говорили преди 20 години – като се започне от мигрантската вълна от Близкия Изток и Африка, после се мине през гръцката дългова криза, световна икономическа криза, Брекзит, ковид кризата, сега война и какво ли не беше. Аз вярвам, че Европа излиза по-обединена отколкото влизала в тези кризи.
Водещ: Вслушва ли се Европа в своите граждани?
Андрей Новаков: Ще ми се да отговоря „да“, още повече, че имаме примери в тази посока с конференцията, посветена на бъдещето на Европа. В нея безпрецедентен брой хора взеха участие – това е добър пример, но за да бъде пълноценно това, ние политиците трябва да ставаме по-добри. Трябва да сме по-представени там, където хората гласуват, да усещат връзките си с нас, да знаят, че могат да се свържат с нас по всяко време и техният проблем да бъде решен от Европа. Затова и считам, че в такива кризи институциите трябва да реагират мигновено, така че хората да виждат смисъла от тях. Тогава, когато има COVID-19, Европа да направи зелени коридори, в които да се движат камионите, но наистина да минават без проблем, да предоставя маски, да предоставя пари за респираторни апарати, да лекува хората. Тогава и те ще припознаят Европа като свой приятел.
Водещ: Ставате ли по-добри? Успяхте ли политиците да изградите по-стабилна връзка с хората?
Андрей Новаков: Тук трябва да говоря изключително и предимно за себе си, тъй като не мога да давам оценки на свои колеги, не ми е работа. Аз всячески се стремя тази връзка да не я губя, защото с очите си съм виждал политици да я губят, след това много бързо губят и тяхното доверие. И мисля, че това е един от предпазните механизми, които хората са изградили, и с право.
Водещ: Станахме ли повече европейци? Един въпрос, който често си задаваме.
Андрей Новаков: Според мен да. И позволете ми в случая да говоря като един човек на 33, който си спомня преди 15 години каква беше България, как изглеждаше, и как е в момента. Към всички критики, които могат да бъдат отнесени, към всички желания за това какво може да бъде по-добро и по-хубаво, аз мисля, че живеем по начин, по който не може да се сравни с преди. Не че е мечта и приказка, в която няма какво повече да поискаме, а напротив, България все още има огромни проблеми, пред които трябва да се изправи. Но уверявам ви, че в противен случай щяхме да се сравняваме вместо с Германия, Франция, Италия и техните заплати, с тези в Чечня, Молдова и Беларус. Аз си мисля, че сме избрали по-доброто място за сравнение.
Водещ: Как се промени за 15 години?
Андрей Новаков: Първо, вярвам, че съзнанието на хората се измени до степен, в която да не търпи безобразия, които са били възможни от гледна точка на политиците преди време. Хората са критични, изискват много от нас точно както е на Запад, и това е правилно. Разбира се, и очевидните неща, които се променят в това, че България се отвори, има външни инвестиции, хората могат да работят все още в чужди компании, този ноу-хау и добавена стойност да оставят в нашата страна. Все повече млади хора, за съжаление, не толкова, колкото би ми се искало на мен, но избират да се върнат да живеят в България, да останат тук, да създадат бизнес. Това се видя и по време на Ковид, но много от даденостите, които в момента имаме, нямаше да са възможни без Европейския съюз. Представете си всяка една българска фирма, която днес работи в България, има достъп до 500-милионен пазар. Това нямаше да е възможно без Европейския съюз. Да не говорим, че силата, която ни се дава като част от клуба може би на най-богатите в света държави, е несъизмерима в региона, дори по отношение на Македония, да не се сравняваме, разбира се, с други държави, които са далеч назад в това отношение.
Водещ: Умеем ли да използваме инструментите или възможностите, които ни се предоставят от Европейския съюз като член на тази общност, за да защитаваме нашите интереси?
Андрей Новаков: Невинаги, със сигурност има какво още да се учи в тази посока. Много от хората не знаят какви са възможностите за европейско финансиране, така че да се възползват от него.
Водещ: А от кого зависи?
Андрей Новаков: До голяма степен е самоинициатива, защото не можеш да кажеш на държавата или на някоя община да напише проект за млад фермер от името на някого. Това е инициатива, която трябва да дойде от индивидуалния човек, който сам да се пребори с конкуренция, която идва от Испания, от Гърция, от някъде другаде. Просто трябва да ставаме по-добри в съревнованието си с другите.
Водещ: Да, трябва да ставаме по-добре, да търсим повече информация и да надграждаме.
Андрей Новаков: Да сме по-активни, да сме проактивни и да спрем да си създаваме ограничения сами. Това, че сме от България, това, че сме от Балканите не трябва да ни действа на самочувствието така, че сами да предопределяме това, че не можем да се справим с нещо. Аз виждам младото поколение, което расте в България, по нищо не отстъпва на своите връстници в Западна Европа. Напротив, превъзхожда ги. И е наша работа, на възрастните, да им повтаряме, че са много добри, че са едни от най-добрите в Европа, а не да им говорим, че сме малки и бедни, защото колкото повече го говорим, толкова по-малки и бедни ставаме.
Водещ: Много хубаво звучи – не последното. Надявам се все повече млади хора да го чуят и да се вдъхновят от думите ви, за да търсят реализацията си в България. Г-н Новаков, споменахте Балканите и веднага го свързвам с една дума „евроинтеграция“, ще се сетите по коя ос. Празникът днес се използва като възможност хората да бъдат информирани за дейността на Европейския съюз, но и да подкрепят евроинтеграцията. Каква е цената на евроинтеграцията днес?
Андрей Новаков: Да поговорим малко за Македония. Цената, която всеки трябва да плати е да превъзмогне егото си. И на нашите приятели отвъд границата с Македония, искам да кажа, че под вратовръзките има хора. Ние виждаме, слушаме, чувстваме, и когато дойде време някога да се гласува в Европейския парламент за това дали Македония да влезе в Съюза или не, всеки от нас ще си спомни това дали са горени български знамена, дали някой е нарекъл дядо ти „фашист“, дали са те нарекли „татарски окупатор“, и това ще действа. Затова аз виждам и се уча от тези, които са минали по този път преди нас. Няма да чуете един френски колега, който да се обърне към немец и да го нарече „нацист“, само защото дядо му е участвал във войната, не че е малко – това са го преодолели, превъзмогнали са го, продължили са заедно напред и двете държави просперират. А тук сме забити в миналото, от което няма да излезе нищо хубаво. Предлагам на нашите приятели в Македония, ако искат да гледат бъдещето, да разбират, че пътят им към Брюксел минава през София, и да търсят диалог, а не противопоставяне.
Водещ: Г-н Новаков, защо сме забити в миналото и какво може да ни извади оттам?
Андрей Новаков: Защото все още има неизговорени, неизяснени неща, които ни мъчат.
Водещ: Историята.
Андрей Новаков: Защото липсва комуникация, обсъждане и единомислие по въпросите. Дори да са трудни, аз вярвам, че с разговори може да се стигне до някакъв взаимен компромис. Тогава, когато се премълчава и се отдаваме на емоции, се случва това, което се случва в момента – разединение. Цяло едно поколение в Македония расте и мрази България, а все повече хора у нас не мислят, че тази страна заслужава да бъде част от Европейския съюз.
Водещ: Видяхме и преброяването колко малко българи ни изкара там.
Андрей Новаков: А тук имам нещо да ви кажа по този въпрос. Официално в България над 100 000 души са поискали българско гражданство, в което забележете, че те са се подписали, доказали и са декларирали своя български произход и са го направили на български език. В преброяването има 3 000. Значи, или в Македония няма свобода за това да се самоопределиш за това както си решил, или някой просто е използвал България като параван, за да може да пътува в чужбина и се е оставил на пропагандата в страната да му промие мозъка.
Водещ: Кое от двете?
Андрей Новаков: Трудно ми е да кажа, особено от дистанция. Но така или иначе отговорността за влизане на Македония в Европейския съюз е в тях, а не в България тогава, когато се изпълнят условията. Нека да се държим като членове на Европейския съюз, а не като кандидати. Кандидатите са другите, от другата страна.
Водещ: В края на нашия разговор: в каква Европа искате да живеят децата ви утре? За какво ще работите?
Андрей Новаков: Европа, която наред с опазване на околната среда ще се заеме и с опазване на бъдещето на тези хора, която няма да забрави, че гръбнакът на нашия континент е индустрията, свободната инициатива, свободното движение на стоки, на хора, на капитали. Няма да го забравим и да го загърбим заради някакви свръхамбиции, които често пъти са ненужни. Надявам се да бъде Европа, която да действа спрямо, няма да кажа интереса на хората, но на висотата на техните очаквания, а не да си поставя цели, които нямат нищо общо с дневния ред на хората, и да им налагаме нещо, което те считат за неестествено.
