Emil Rdaev
  • Работата по европрограмите е в застой, но средствата трябва отново да стигат до хората, до бизнеса, до общините
  • Около 80% от новото българско законодателство е вследствие на промените в европейското
  • Имаме добри позиции в Европейския парламент, но защитата на българските интереси в Съвета зависи от правителството
  • България остана последната държава в ЕС без закон за личния фалит

Емил Радев е роден на 26 май 1971 г. във Варна. Завършил е право и публична администрация, доктор по Гражданско и семейно право. От 1999 г. работи като адвокат към Адвокатска колегия – Варна. Познава целия нормотворчески процес, защото пътят му в политиката минава през общински съветник във Варна и народен представител в 41-то и 42-то Народно събрание до евродепутат – вече втори мандат. Като член на Европейския парламент през мандат 2019–2024 г. е зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, член на комисиите по петиции и по правни въпроси, а също и зам.-председател на интергрупата за защита на животните.

 

– Г-н Радев, кампанията вече е към края си. Какви са Вашите впечатления от нея и срещите, които провеждате?

– За всички е видно, че хората са уморени от избори, но и от аматьорщина в управлението. Затова се надяват следващият мандат да донесе стабилност, да се състави редовно правителство, което заедно с излъчените народни представители и българските евродепутати да работи за възстановяването на авторитета на страната ни.

Много ми тежи, че все още често чуваме коментари от типа: „България е малка държава и нищо не зависи от нас“. Всъщност по територия изпреварваме повече от половината от държавите членки на ЕС. Крайно време е да се разделим с комплексите за малоценност, защото сме равностоен партньор в голямото европейско семейство и гласът на българските граждани има същата тежест като този на германците или гърците. Европейските директиви и регламенти важат за тях, както и за нас.

В Европейския парламент сме извоювали добри позиции на България, които трябва да запазим и занапред, но как защитаваме интересите си в Съвета на ЕС, където заседават министрите, зависи от правителство.

Надявам се следващият кабинет да възстанови доверието, с което се ползваше страната ни и заради което в качеството си на премиер Бойко Борисов посрещаше държавни лидери за редица срещи на върха във Варна. Така морската ни столица стана знаково място на политическата карта на Европа и неслучайно наскоро френският президент Макрон я препоръча като добро място за туризъм.

– А смятате ли, че политиците успяват да стигнат до хората с посланията си?

– Най-важно е да сме сред хората, да има конструктивен диалог, а не просто монолог за приоритети и политики. Наскоро например в един непринуден разговор по повод отчета ми за свършеното през мандата, един мой съгражданин ми каза, че колкото и да обяснявам европейското законодателство, най-много го впечатлява факта, че всяка седмица се прибирам в родната Варна, където е домът ми и до днес. Хората знаят, че няма как иначе да познаваш истинските им проблеми, независимо дали работиш в националния или в Европейския парламент.

Членството в ЕС ни носи само ползи, но за съжаление, вместо да говорим за новите възможности, често се налага да оборваме откровени спекулации.

България отдавна е направила своя избор – да бъде част от ЕС, така че пред нас изобщо не стои въпросът „Накъде?“, но трябва да намерим правилния отговор как по-бързо и резултатно да постигаме целите си. И в този смисъл обичайната „мантра“, че Брюксел ни диктува какво да правим, напълно се разминава с действителността.

Да, Брюксел насърчава реформите, за да повишава жизнения стандарт на всички европейски граждани, в това число и на българите, но как го постигаме зависи единствено от нас. Ето например работата по европейските програми – на документи пари има, но през последните години не стигат до хората, защото на чисто управленско ниво процесът у нас буксува. Вече сме в средата на програмния период, а по европрограмите са оползотворени едва 4% от отпуснатите средства. По Плана за възстановяване и устойчивост са използвани само 3,39 на сто от отделените за България над 10 млрд. лв. В други държави членки парите вече са инвестирани за преодоляване на последствията от кризите, а у нас няма изгледи да наваксаме изоставането, въпреки че българските граждани, бизнесът и общините се нуждаят от тази финансова подкрепа.

– Едно от условията за отпускане на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост е законът за личния фалит. Вие отдавна се борите в България да сложим край на проблема с вечните длъжници. Има ли изгледи това най-после да се случи?

– България остана последната държава в ЕС без закон за личния фалит. Предложеният от правосъдното министерство законопроект се оказа недоносче, срещу което скочиха всички заинтересовани професионални общности, така че управляващите торпилираха възможността да сложим край на проблема с вечните длъжници. Работих упорито за това още като член на българския парламент. Въведе се абсолютната 10-годишна давност за задълженията на физическите лица, но тя ще започне да действа от 2029 г.

През предходния мандат на ЕП успях да прокарам в евродиректива за несъстоятелността препоръки за прилагане на разпоредбите за опрощаване на дългове не само на предприемачите, но и на физическите лица. Поне да бяха преписали директивата, сега щяхме да имаме „спасителен пояс“ за всички добросъвестни длъжници! Хиляди български семейства са засегнати, но без закон за личния фалит не могат да получат втори шанс.

Тези, които гръмко парадираха със съдебната реформа и я сведоха единствено до овладяване на ключовите постове в системата, оставиха на трупчета важни закони, а други бяха неглижирани

Наказателният ни кодекс например е от 60-те години на миналия век и няма как да отговори на съвременни предизвикателства като киберпрестъпленията, но големите радетели за съдебна реформа се фокусираха върху смяната на главния прокурор и назначаването на Бойко Рашков начело на антикорупционната комисия.

Когато преди време в Народното събрание приемахме законодателство срещу имотните измами и кражбата на фирми, едва ли някой е подозирал, че днес началник на кабинета на българския премиер ще прибегне до фалшиви документи, за да овладее сдружение с нестопанска цел. Тези скандали не могат да останат незабелязани от европейските ни партньори.

– Призивите за намаляване на бюрокрацията в ЕС са все така актуални. Какво се прави за постигането на напредък?

– Смятам, че решението на този проблем до голяма степен зависи от разумното използване на новите технологии. В края на мандата например се приеха важни стъпки за по-широко приложение на цифровите инструменти в сферата на дружественото право. Така системата на взаимосвързаните търговски регистри на държавите членки вече ще улеснява достъпа до определена информация.

Благодарение на предприетите стъпки стана възможно въвеждането на ново хармонизирано удостоверение за дружество от ЕС – своеобразно европейско удостоверение за актуално състояние, което настоявах да се издава безплатно. По силата на същата директива, по която работих като докладчик на Европарламента, ще има и нов стандартен модел на цифрово пълномощно на ЕС, което може да се използва при трансгранични процедури за представителство. При учредяване на дъщерно дружество или клон в друга държава членка няма да се налага компаниите да подават данните си повторно, щом вече са въведени в съответния национален търговски регистър. Премахват се и формалности като апостил за тези фирмени документи и в крайна сметка бюрократичната тежест за бизнеса ще бъде облекчена.

Не само ще улесним компаниите, но и ще им спестим време и разходи, които сумарно възлизат на 437 млн. евро годишно.

Цифровизацията помага да постигнем напредък и в усилията за по-достъпни, по-бързи и евтини съдебни процедури. Лично работих по законодателните промени в ЕС, с които в правосъдието се въведоха цифрови инструменти за трансграничното връчване на документи и събиране на доказателства, за провеждането на устни изслушвания чрез видеоконферентни връзки, за по-добро сътрудничество между органите на държавите членки.

– Какво е необходимо, за да бъде сигурна Европа, както акцентирате и в слогана на кампанията на ГЕРБ-СДС?

– За да бъде сигурна, Европа трябва да е по-силна, по-устойчива при кризи, а това изисква и по-координирани усилия. Наивно е да се мисли, че която и да е държава може да се справи сама с предизвикателствата. Но, да, на фона на руското нашествие в Украйна и военните конфликти близо до границите на Европа не бива да разчитаме само на НАТО и външните си партньори. Важно е ЕС да засили военно-отбранителната си промишленост, да попълним запасите си от оръжие, давайки приоритет на военното оборудване, произведено в Европа.

Не за да воюваме, а за да можем да се защитаваме от всякаква евентуална агресия!

ЕС трябва да работи за обединени въоръжени сили. Това ще утвърди и европейската външнополитическа позиция, защото сега, за съжаление, ЕС обикновено стои встрани, а не на масата на преговорите при решаването на важни световни проблеми. Начин да засилим колективната си отбрана е и създаването на европейски сили за бързо реагиране.

Сигурността обаче е фактор, който не бива да се разглежда само в контекста на милитаристичните заплахи. Тя е важна и за стабилността на финансовите пазари, поради което през този мандат се предприе мащабна реформа за по-ефективна борба с изпирането на пари. Представлявах ЕП при работата по това законодателство и знам колко големи надежди се възлагат на новия общоевропейски надзорен орган, който трябва да заработи от средата на следващата година. Уви, ще бъде във Франкфурт. България дори не кандидатства, защото „Промяната“ пропиля тази възможност, а сме единствената държава в ЕС, в която няма седалище на европейска агенция

Цифровият преход се ускори след COVID-пандемията и дава много възможности за модернизация, но и ни задължава да адаптираме правната рамка, така че да сведем до минимум рисковете за потребителите. Сигурността е основна цел и при охраната на границите и управлението на миграцията в ЕС.

– Българският интерес защитен ли е в новия пакт за миграцията, който ще замени Дъблинския регламент?

– Да, защото ЕС узря, че трябва да защитим европейския начин на живот, че трябва бързо да разграничаваме бежанците от икономическите мигранти, да бъдем твърди към онези, които не отговарят на изискванията за закрила и създадоха гета в Западна Европа. И както отбеляза в Пловдив председателят на ЕНП Манфред Вебер, при Бойко Борисов имаше нулева пропускливост на границите и именно той бе един от първите лидери, които предупредиха Европа за неконтролируемата миграция.

С приемането на пакта, успяхме да се преборим за един водещ принцип – държавите на първа линия, каквито са България, Гърция, Италия и др., които пазят външните граници на ЕС, няма да бъдат оставяни да се справят сами. Ако има голям мигрантски натиск, граничните държави не могат да носят цялата тежест,

затова вече е предвиден механизъм за разселване. Иначе казано, останалите държави членки солидарно ще поемат отговорност. Ако някоя от тях откаже да приеме мигранти, ще трябва да плати на тази, която се съгласи, по 20 000 евро за човек.

Предвидени са механизми и за бързото връщане на мигранти, които идват от държави, където не се води война. До приключване на процедурите, тези хора вече няма да могат да се разхождат свободно из Европа, както беше досега, а ще бъдат настанявани в центрове от затворен тип. Всеки, който търси убежище, ще се проверява много по-стриктно. Това включва и свалянето на биометрични данни, така че мигрантите да не могат да сменят самоличността си или при отказ за убежище в една държава членка да се пробват в друга.

Обществото ни следи с тревога теми като миграцията и войната в Европа и трупането на политически дивиденти чрез експлоатирането на страховете на хората е, меко казано, непочтено. Нека напомня каква паника се всяваше, че Австрия ще ни върне между 6 и 9 хиляди мигранти, а те се оказаха 69. Агресивната дезинформация е изключително опасна!

– Кога според Вас е постижим сухопътният Шенген?

– Пълноправното членство в Шенгенското пространство е една от главните цели пред България, затова всички искаме то да стане факт възможно най-скоро. Австрия обаче едва ли ще вдигне ветото си в Съвета преди изборите, които ѝ предстоят през есента, така че присъединяването ни към Шенген изглежда постижимо най-рано в началото на следващата година. За съжаление, докато сме заложници на вътрешнополитическите битки в една държава членка, българските граждани и бизнесът губят милиони. Само за транспортния бранш загубите в резултат от километричните опашки по вътрешните европейски граници са между 150 и 200 млн. евро годишно. Потърпевши са и други сектори като туризмът, затова и срещите ми през кампанията потвърдиха, че бизнесът няма нужда да бъде убеждаван за ползите от Шенген, а също и от еврозоната

Имаме пълната подкрепа на Европейския парламент за Шенген, което намери израз и в гласуваните резолюции. Последната от тях беше приета през април. С нея се обявихме за облекчени проверки на камионите по вътрешноевропейските граници, но като докладчик се радвам, че успяхме да прокараме и текст с нов призив България и Румъния да станат част от сухопътния Шенген не по-късно от средата на тази година.

Изцяло на наша страна е и Европейската комисия, която многократно потвърди изпълнението на критериите, но за съжаление, през последните три години представители на българското правителство неведнъж минираха пътя ни към Шенген. И няма как да е иначе, когато бившият премиер Кирил Петков обясняваше на нидерландския си колега Рюте, че границата ни е пробита, а Николай Денков поиска оставката на вътрешния министър 2 седмици преди заседанието, на което Съветът трябваше да се произнесе за приемането ни в Шенген. Очевидно някои хора се оставиха да ги води егото, а не държавният интерес и нанесоха доста репутационни щети на страната ни, за които плащаме всички ние.

– Защо е важно хората да подкрепят кандидатите на ГЕРБ-СДС за Европейския парламент?

– Около 80% от новото българско законодателство е вследствие на промените в европейското, затова е важно кой ще представлява страната ни и ще защитава интересите ѝ в следващия Европейски парламент. Досега бяхме шестима от ГЕРБ-СДС, но зад нас винаги е било най-голямото политическо семейство в Европа – Европейската народна партия. Това е ценна подкрепа. Тя се доказа и при предизборната среща в Пловдив, в която се включиха водещият кандидат на ЕНП за европейските избори Урсула фон дер Лайен и председателят на ЕНП Манфред Вебер. Двамата бяха за първи път заедно у нас и неслучайно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отбеляза, че това е показателно за значимостта на страната ни в Централна и Източна Европа.

Благодарен съм, че досега с българските евродепутати от другите политически групи винаги намирахме общ език за съвместни усилия по важни за страната ни теми като присъединяването ни към Шенген, пакета „Мобилност“, защитата на българското розово масло, което искаха да причислят към опасните химически продукти, отпадането на дискриминационния мониторингов механизъм в областта на върховенството на закона и др.

ГЕРБ-СДС залага в листите си на добре подготвени хора, които да работят ефективно още от ден първи на новия мандат, затова вотът с номер 22 в бюлетината на 9 юни е разумният избор за стабилна България в сигурна Европа