Емил Радев, евродепутат ГЕРП/ЕНП в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Фокус: Евродепутатите обсъдиха предложението на Европейската комисия (ЕК) за създаване на европейска гранична агенция с цел опазването на външните граници на Европейския съюз (ЕС) и превенция на кризите. Темата бе сред най-важните дебати на европейските народни представители на пленарната сесия в Страсбург. Какво е предложението, г-н Радев, подкрепяте ли го и изчерпани ли са вече функциите на „Фронтекс“ тотално, че се налага въвеждането на подобна система?
Емил Радев: Предложението е съвсем ново, от преди един ден. ЕК предлага създаването на агенция за европейска гранична служба с цел общо и еднакво прилагане на европейското право и стандарти за опазване на границите. Предложението се отнася за външните граници на ЕС, като дейността на новата агенция цели ефективно прилагане на правилата и стандартите за опазване на европейските външни граници, превенция на кризи. Също така агенцията ще има резерв от минимум 1500 служители, предоставени от държавите-членки на агенцията, които да могат бързо да бъдат разположени в случай на нужда, както и да се разположи и техническият резерв. Агенцията трябва да има право да се намесва, дори когато не е поискана помощ от държава-членка или когато държавата-член не счита за необходима такава външна намеса. Тя ще може да се намесва въз основа на оценка на риска по границите и ще може да предлага задължителни мерки, които трябва да бъдат предприети от държавите-членки за подобряване на сигурността, и когато дадена държава не предприеме тези мерки или не може да се справи сама със ситуацията, агенцията след решение на ЕК ще има право да изпрати екипи, които да предприемат нужните мерки за гарантиране на сигурността на външната европейска граница. Също така, тази агенция ще си сътрудничи с трети страни извън ЕС, включително със съвместни екипи, с граничната полиция на държавите, като например държавите от Западните Балкани, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия или изпращането на европейски граничари в тези държави, където ще се въвеждат т.нар. горещи точки, където ще се обработват документите на потенциалните желаещи да получат например статут на бежанци в ЕС, така че да може там да се отсеят тези, които имат право на статут на бежанци, а другите, които нямат, въобще да не влизат на територията на ЕС. Да бъде ясно, че тези хора няма как да получат такъв статут и че те са икономически имигранти, за да не се стига по-нататък до придвижването им свободно из ЕС и да се налага тяхното експулсиране, когато вече са влезли в ЕС и им бъде отказан статут на бежанец. Тази агенция ще охранява и морските граници. Ще си сътрудничи с европейската агенция за морска сигурност, която се занимава със сигурността по корабите и последствията от петролни разливи, и европейската агенция за контрол по риболова. Също така трите агенции ще могат да изпълняват операции по надзор на морските граници, например чрез дронове в Средиземно море. Ще се създаде и отдел за връщане на нелегални и неуспешни имигранти. Той ще бъде създаден в рамките на агенцията и ще се занимава с връщането на нелегалните имигранти и неуспешните кандидати за убежище, като този отдел ще може да извършва самостоятелни операции. Агенцията ще може да изпраща и екипи за бързо реагиране по покана или по собствена преценка в държавите-членки, които да подпомагат операциите за връщане на нелегални имигранти в трети страни. Агенцията ще следи за систематично прилагане на шенгенските правила, както и уеднаквяването и хармонизирането и извършването на охраната по външните граници. Ще бъде приложено и изменение на шенгенското законодателство, което да позволи систематична проверка на документите на европейските граждани при влизането им в шенгенското пространство, проверки в шенгенската информационна система, базата данни за изгубени и откраднати документи за пътуване, и проверките ще бъдат несамо за идентичността и националността на човека, който влиза в Шенген, но и валидността и автентичността на документите за самоличност, които той предоставя и дали този човек не представлява заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност на държавите-членки.
Фокус: Тук искам да ви попитам, след като тази бъдеща агенция ще действа в случай, че има заплаха за европейските граждани, дори когато дадена държава, на чиято граница е тази заплаха, не е съгласна с подобно действие, предвиждате ли да има противници на въвеждането на подобна агенция, след като това е своеобразна намеса в националния суверенитет на държавата-членка?
Емил Радев: Да, това е намеса, но тя е намеса, доколкото се гарантира и сигурността на останалите европейски държави-членки, защото виждаме, особено като страната е член на шенгенското пространство, при влизане в тази държава, когато не са сигурни външните граници на тази държава, оттам-нататък свободно човекът, който е потенциална например терористична заплаха, може да се придвижи до останалите държави-членки и затова трябва да се гарантира, че външните граници на Европа се пазят добре. Аз ще дам пример с Гърция, защото виждаме в момента стотици хиляди мигранти преминават през гръцките острови. Гръцките гранични служби на практика не правят нищо да ги спрат дотолкова, доколкото те оттам-нататък даже влезли на територията на Гърция, даже не ги регистрират, имат свободен достъп до границата например с Македония и оттам-нататък тези хора се насочват към останалите държави-членки на ЕС. Затова трябва, за да бъде една страна-член на Шенген, за да може ефективно да охранява и външната граница на Европа така, както и Гърция. Трябва да има ясна политика и да направи каквото може тази държава, за да спре нелегалното преминаване на границите, защото в момента на практика Гърция е заплашена от излизане от шенгенското пространство, ако продължи по този начин да действа с нелегалните имигранти. „Фронтекс“ изпрати доста хора, около 700 човека са в Гърция, откри горещи точки в Гърция и в Италия, за да може да подпомага националните служби при регистрация на потенциалните желаещи да получат убежище в ЕС, но въпреки всичко трябва да се вземат още повече мерки и държавата-членка е длъжна да ги вземе така, както България ги взема. България изпраща голям ресурс от гранични служители на границата с Турция. Знаем, че тези хора опазват външната граница в едни много тежки условия. В момента е зима, теренът е пресечен, няма нужните съоръжения, където даже да почиват нормално граничните полицаи, но въпреки всичко ние си изпълняваме много стриктно задълженията по охрана на външната граница на ЕС и това многократно го е споделяла и ЕК, и тук в Европейския парламент се е коментирало, че България изпълнява своите задължения и точно затова ние настояваме възможно най-скоро да влезем в шенгенското пространство, за да можем също така да бъдем част от шенгенската информационна система, защото виждаме, че за да охраняваме добре границите, ние трябва да имаме и информация за потенциалните хора, които представляват опасност за ЕС. Когато не сме част от шенгенската информационна система, на практика ние можем да пропуснем даден гражданин и на ЕС, а и на трети страни, за който има информация, че ще извърши престъпление или недай си Боже, да представлява терористична заплаха.
Фокус: Какво не ни достига, за да убедим противниците на идеята за България в Шенген, след като вие сам посочвате, че България охранява границите си добре, това се вижда и признава в Европа?
Емил Радев: Вътрешнополитически борби в отделни държави-членки на практика препятстват приемането на България в Шенген. Ние сме изпълнили вече четвърта година всички условия за влизане в Шенген. За съжаление и мониторинговият механизъм в областта на правосъдие и вътрешен ред, който е само за България и Румъния, също представлява формално пречка това да стане, защото тези, които имат интерес България да не влезе или преследват вътрешнополитическите си интереси, и са поели в платформите си политическите и ясни текстове да не допускат българи и румънци в Шенген, използват този механизъм чисто формално да казват, че ние не сме готови, въпреки че многократно и Жан-Клод Юнкер, и комисарите, и тук в Европарламента при всяко обсъждане на този механизъм ясно се е казвало, че няма никаква връзка между механизма и влизането ни в шенгенското пространство, но формално това се използва. Затова ние трябва да направим максималното, освен да влезем в шенгенското пространство, да бъде свален механизмът от България и Румъния, защото проблеми със съдебните системи, с корупцията и с върховенството на закона се оказва, че има във всички държави-членки и ние не сме на последните места. Напротив. Ние сме в средата. Скандали със съдебната система, например в момента тук се обсъжда много скандалът с назначението на конституционните съдии в Полша. Виждаме, че навсякъде има проблеми с върховенството на закона и именно заради това и съветът и ЕК обмислят въвеждане на общ механизъм за всички държави-членки за оценка на върховенството на закона в отделните държави. Тук е редно вече да не се сочат с пръст само България и Румъния като държави, едва ли не, второ качество и този механизъм да бъде свален. 10 години бяха прекалено много. Има огромен напред и България, и Румъния. Виждаме, че държава като Хърватска, която беше приета преди година и половина, въпреки че и тя имаше проблеми, същите проблеми със съдебната система, на нея не й беше наложен такъв механизъм, защото явно преговарящите успяха да се справят с този проблем. Тук трябва да има и ясни стандарти какво точно трябва да изпълни България и Румъния, за да бъде свален този механизъм, защото така както е приет механизма, на практика няма реални критерии, които ако изпълним да бъде свален механизмът, или реални срокове.
Фокус: Засегнахме темата правосъдие. Искам да ви попитам как изглежда съдебната реформа и скандалите около нея? Как изглежда оставката на правосъдния министър Христо Иванов, погледната първо от Европейския парламент и после през очите на един адвокат?
Емил Радев: За съжаление, покрай всичките скандали в България, ние успяхме да намесим и ЕК. Спомняме си фалшивото съобщение, че и ЕК иска оставката на главния прокурор и на други засегнати от скандала с незаконните записи. Това на практика уврежда имиджа на България. Тук ясно се оценява волята за съдебна реформа. Това, че ние променяме основния закон, Конституцията на държавата, също се оценява много положително, но всичките тези скандали, които се разразяват на практика навреждат на имиджа на страната ни. Още повече, че когато говорим за този механизъм, за съдебни реформи и т.н., въпреки че единодушно всички български и румънски депутати, евродепутати изказаха мнение, че механизмът трябва да бъде свален. Например тук си спомням че, когато беше едно от обсъжданията, от Министерството на правосъдието на България за съжаление изказаха мнение, че механизмът трябва да остане, което не е отговорна национална позиция, защото на практика министерството, което провежда съдебната реформа казва: „Ние не можем да се справим“, което не е истината. Видяхме какъв широк консенсус имаше при приеманията в Конституцията. Аз си спомням, когато в 41-вото Народно събрание се опитахме да променим Конституцията, за да въведем в Конституцията границата на бюджетния дефицит в рамките на 3% и когато искахме да въведем да се повишават данъците с квалифицирано мнозинство от две трети. Тогава не успяхме, не се получи консенсус, въпреки че давахме и ясни повече правомощия на опозицията, именно с квалифицирано мнозинство да се приемат данъците. Това, че в момента успяхме да променим Конституцията, аз се надявам, че тази седмица третото четене ще мине съвсем успешно, и то с мнозинство от над 200 депутата, това е наистина за България, при положение, че този парламент има 8 политически сили, някои от които са съставени от две, три, пет партии, това е голям успех и не трябва да го принизяваме, и не трябва да оставяме вътрешните интриги и борбата на някои лобита да овладеят съдебната система да навреди на имиджа на България и пред ЕК, и пред Европейските институции.
Фокус: Как виждате развръзката с парламентарната подкрепа и в крайна сметка с финализирането на съдебната реформа?
Емил Радев: Аз мисля, че отговорната позиция, когато пред Европа са представени толкова много предизвикателства като тероризма, като бежанската вълна, миграцията, отговорната позиция на българското правителство и парламентарното мнозинство е да има стабилност в държавата. Европа също иска една стабилна България, защото ние пазим външната граница, ние сме важен фактор на Балканите и когато има нестабилност в България, това е нестабилност в целия ЕС. Тук отговорната позиция е да се запази стабилността в България, да се запази силното правителство, което да продължи и с реформите, да продължи и с успешното усвояване на евросредствата, защото виждаме, че европейските фондове на практика са единственият източник на пари за българската икономика и наистина ние се справяме в последната година много успешно. На второ място сме по усвояване на еврофондовете и това трябва да продължи, защото видяхме, че при правителството на Орешарски загубихме милиарди за година и половина и бяха спрени еврофондовете. Винаги когато има нестабилност във вътрешнополитическо изражение, оттам-нататък това реагира и при усвояването на еврофондовете и оттам-нататък реагира и на икономиката, и на вътрешната сигурност на държавата. Трябва да има стабилност, за да може и гражданите, и икономиката да са много по-добре, а също така да осигурим и сигурността и спокойствието на българските граждани.
