Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев, зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Външните министри на страните-членки на Европейския съюз одобриха нов глобален режим на санкции за нарушение на правата на човека. А как ще се прилага, ще научим от нашия гост Емил Радев – зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Г-н Радев, европейският режим за санкциониране на нарушители на човешките права може ли да бъде наречен европейския закон „Магнитски“, като версия на американския си първообраз?
Емил Радев: Точно това е и намерението както на Съвета, така и на Парламента. Предвид символичното значение на делото „Магнитски“, Парламентът смята, че трябва да бъде кръстен на него. В своята резолюция от септември 2020 година относно отравянето на Алексей Навални Европейският парламент отново призова Съвета да одобри и предложи санкции от типа на „Магнитски“ в близко бъдеще. От 17 ноември тази година Съветът одобри заключение относно плана за действие на Европейския съюз за правата на човека и демокрацията за периода 2020-2024 година. За първи път Европейският съюз се снабдява с рамка, която ще му позволи да се насочи към лица, образования и органи, включително в държавни и недържавни участници, отговорни, или замесени, или свързани със сериозни нарушения на човешките права и злоупотреби в световен мащаб, без значение къде те са възникнали. Ще могат да се налагат ограничителни мерки, като се предвижда това да са забрана на пътувания, отнасящи се за физически лица и замразяване на средства, прилагане както за физически, така и за юридически лица. Освен това на лица и образования в Европейския съюз ще бъде забранено да предоставят средства на изброени пряко или непряко в този механизъм. Това е исторически първо по рода си споразумение, което ще позволи на Европейския съюз да се бори срещу тежките нарушения и погазване на правата на човека в световен мащаб. И тук Европейският съюз изпраща много ясен сигнал към отговорните за такива злоупотреби, че последици ще има. И тук искам да кажа, че Европейската народна партия (ЕНП) и групата на ЕНП дълги години призоваваше Европейският съюз да има свой собствен закон „Магнитски“, за съжаление обаче в това споразумение не е включена корупцията в списъка на наказуемите нарушения.
Водещ: За това исках да попитам – предвижда ли санкции за участници в корупционни схеми?
Емил Радев: Не, не предвижда. Обхватът на нарушенията са: геноцид, престъпление срещу човечеството и други сериозни нарушения на човешките права или злоупотреби, например изтезания, робство, извънсъдебни убийства, произволни арести или задържания, други нарушения на човешките права също могат да попадат в обхвата на санкционния режим, като тези нарушения или злоупотреби трябва да са широко разпространени, систематични и да представляват сериозно безпокойство по отношение на темите на общата външна политика и политиката за сигурност, определени в Договора. Друго, което наистина е важно и за съжаление не бе прието, е, че в споразумението ЕНП настояваше тези нарушения и включването в тези списъци да се приемат с квалифицирано мнозинство, а не с пълно единодушие на държавите-членки, така че да става по-лесно включването в такъв вид списъци, но все пак сме доволни, че се направи първата крачка, мисля, че след време ще се усъвършенства този механизъм. Нека да видим как той ще почне да действа и какъв ще бъде неговият превантивен ефект върху трети държави, защото тук се цитират случаи, като например убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги или отравянето на руския опозиционен лидер Навални, такъв тип случаи. Така че законът на Европейския съюз „Магнитски“ не само ще позволява санкциониране на авторитарни режими, олигарси и лица чрез замразяване на активите или налагане на индивидуални забрани за влизане за тях, но ще има и много силен възпиращ ефект.
Водещ: Г-н Радев, пропускането на корупцията в новия санкционен режим на Европейския съюз не изпраща ли послание, че Европа е сигурно място за мръсни пари?
Емил Радев: Не, защото европейското законодателство за борба с прането на пари е едно от най-строгите в света. Вземат се страшно много мерки. Аз съм постоянен докладчик на ЕНП във връзка със законодателството за борбата с пране на пари, виждаме, че Европейската комисия, Европейският парламент също ъпдейтват това законодателство нонстоп, защото виждаме, че едва 1% от изпраните пари се залавят в Европейския съюз, което е страшно малко. Виждаме, че криминалната дейност в трети държави се опитва да изпере тези пари в много случаи и в Европейския съюз, виждаме едни огромни санкции, които налага законодателството за борбата с прането на мръсни пари. И виждаме банки, които бяха глобени със стотици милиони за нарушения в правилата.
Водещ: Санкционираните ще бъдат вписвани в т.нар. „Черен списък“. Знае ли се кои ще бъдат първите имена, вписани в него?
Емил Радев: Така или иначе, говорим за много сериозни нарушения. Знаем, кои са на дневния ред, виждаме, че случаи като нарушения в Беларус, Венецуела, Китай и т.н. се вземат много на сериозно от Европейския съюз, и многократно и колегите ми, а също така и в Съвета сме чували за това, че трябва да се налагат санкции, и те да бъдат ефективни.
Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост да ви попитам: докъде стигна работата по електронното правосъдие?
Емил Радев: Европейският съюз работи много интензивно в тази област. Аз като докладчик по Регламента за събиране на доказателства при трансгранични случаи по граждански и търговски дела, също така и Регламента за връчване на документи при трансгранични съдебни производства, съм много доволен, че тези два регламенти бяха приети ноември месец изцяло, те ще влязат в сила в следващите 2 години, а виждаме, че и цифровизацията на съдебните системи е отново на дневен ред. Съвсем скоро, миналата седмица комисарят Рейндерс представи новия проект за цифровизация или онлайн обмен на данни за целите на електронното правосъдие и предлагания от Европейската комисия кодекс, който ще е ключов инструмент за дигитализация на комуникацията при трансграничните производства. С пандемията видяхме, колко е важно да можем по електронен път по най-безопасния бърз начин да разменяме документи, за да работи ефективно съдебната система, да не се позволяват изпадане на дълги периоди без съдебен контрол, и това е много важно в целия Европейски съюз да можем все по-бързо да решаваме съдебните спорове, и особено трансграничните спорове, защото ние сме свидетели колко бавно се събираха доказателства, колко бавно се чакат отделните поръчки между отделните държави-членки. И имахме случаи, когато съдебното дело в една държава вече е приключило, и чак тогава идват съдебните поръчки за доказателства. Това не може да продължава така. Трябва по много сигурен и бърз начин да можем да разменяме между държавните-членки и отделните съдебни институции доказателства, документи, експертизи, за да могат да текат много по-бързо съдебните процеси, тези с трансграничен елемент да могат много бързо да се решават.
Водещ: А това в България ще се прилага ли скоро? И има ли капацитет българската съдебна система за такова приложение?
Емил Радев: Да. Има капацитет българската съдебна система. Регламентът ще действа за всички държави-членки, така че и ние ще трябва да успеем да координираме своите електронни системи с тези на другите държави-членки. Разбира се, нужното законодателство трябва да се приеме. Виждаме, че вече съвсем скоро промените в ГПК и АПК позволяват и дистанционно да се участва в съдебните процеси. Виждаме, че и Европейската комисия заяви, че ще направи всичко възможно да подпомогне държавите-членки и финансово, за да могат да внедрят новите системи. Ще могат да се ползват средства чрез Европейската програма „Правосъдие“, Програма „Цифрова Европа“ и други еврофондове, включително и кохезионните. Така че има всички предпоставки и в България да се изгради модерна електронна система, да могат много по-лесно да се провеждат и дистанционно съдебните процеси, да се събират доказателства, да се връчват документи. И всичко това е в интерес на всички участници в съдебния процес. Така че аз се надявам, че България ще бъде една от страните, която първа ще въведе тези мерки, и ще можем да се включим в цифровизирането на правосъдието, също така и да обучим и магистратите, но и всички участници в процеси, така че да могат много по-лесно да боравят с новите електронни системи.
Водещ: Работите и по Кодекса на информационните системи. Той какво включва?
Емил Радев: Точно предлаганият от Комисията Електронен кодекс е ключов технологичен инструмент за дигитализиране на комуникацията при трансгранични съдебни производства. Това досие съвсем скоро ще влезе и в Европейския парламент. Аз много се надявам да имам възможност активно да работя по него, както и по последните два регламента. Постигнат е добър компромис между всички политически сили и успяхме да постигнем добра координация и с Европейската комисия, и със Съвета за приемане на тези нормативни актове. И се надявам те бързо да бъдат въведени и реално да започнат да се прилагат преди крайните срокове за въвеждането им, защото това е в интерес на всички европейски граждани и на европейския бизнес.
Водещ: И накрая не мога да не ви попитам, има ли шанс да излезе от фризера тази ябълка на раздора за върховенството на закона, която на практика блокира гласуването на бюджета на Европейския съюз от една страна, а от друга изправи почти пред замразяване членството на две държави: Унгария и Полша?
Емил Радев: Виждаме, че въпросното върховенство на закона е ключово за Европейския съюз. Видяхме, че в септември тази година бяха представени първите годишни доклади относно ситуацията за върховенството на закона в Европейския съюз, обхващащи всички държави-членки. Видяхме, че има препоръки на Европейската комисия към всички държави-членки, всяка какво трябва да подобри. И това са въпроси, които са от особено важно значение за всички 500 милиона европейски граждани. Така че Европейският парламент настоява много отдавна, още от миналия мандат, имаше доклади по собствена инициатива за въвеждането на този механизъм, за обвързването на предоставянето на европейски средства с върховенството на закона. Виждаме, че имаме подкрепата на Европейската комисия. За съжаление, в Съвета нещата не стоят точно така, и видяхме, че няколко държави заплашиха с блокиране на бюджета за следващите 7 години на Европейския съюз и на новия Фонд за възстановяване в един много критичен момент за европейската икономика, защото в момента се борим във всички държави-членски с последствията от пандемията от Ковид-19. И наистина много се надявам да се намери компромис, в следващия месец може би да се приеме европейският бюджет, защото всички останали механизми, включително да се договарят извън дадените механизми на Европейския съюз, в междудържавни споразумения са много важни, и така или иначе ще се загуби много ценно време. Важното е наистина да убедим и Полша, и Унгария, че няма да има злоупотреби с този нов механизъм, ще има много ясни критерии, но върховенството на закона ще бъде основно, и ще бъде водещо, когато има нарушения, също така да има и реални санкции под формата на спиране на европейски средства за дадената държава.
