Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, Член на Председателството на Европейския парламент, зам.-председател на Групата на ЕНП в ЕП и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ) – д-р Андрей Ковачев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“, по повод посещението на министър-председателя Бойко Борисов в Хърватия и Украйна
Водещ: През почивните дни министър-председателят Бойко Борисов посети Хърватия и Украйна. Може ли да търсим символика в маршрута на премиера Хърватия – Украйна, като заявена позиция за продължаване на темата за Западните Балкани и маркиране на следващ етап на разширяване на Европейския съюз на изток?. Как ще се впише посещението на премиера Борисов в Русия в тази картина? Ще потърсим мнението на евродепутата Андрей Ковачев от ЕНП/ГЕРБ. Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с хърватския си колега Андрей Пленкович. На срещата премиерът Борисов каза, че е важно темата за Западните Балкани да остане в дневния ред на Европейския съюз, и Хърватия като бъдещ председател да потвърди това. Към кого беше насочена тази среща и как да я оценим?
Андрей Ковачев: Първо, ЕНП, където членуват и ГЕРБ, и ХДС – партията на премиера Пленкович, са сестрински партии, така че това беше един жест на подкрепа на премиера Пленкович от страна на българския министър-председател, и разбира се, едно доказателство, че приоритетът на Българското председателство за Западните Балкани остава и в следващи председателства. Министър-председателят Пленкович обеща, че ще има такава среща, каквато беше в София, и през 2020 година, когато Хърватска председателства Съвета. Това е сигнал и към Босна и Херцеговина, която е най-трудната държава от 6-те държави от Западните Балкани, държава, която буди огромна тревога бих казал по отношение на структурата на страната, на отношенията между трите етноси в държавата. И затова министър-председателят Борисов многократно заяви, че мирът е единственият начин, и той трябва да бъде запазен на всяка цена.
Водещ: Казахте запазване на мира. Наистина премиерът Борисов на няколко пъти спомена тази дума. В същото време вчера стана ясно, че преговорите за името на Македония отново зациклиха, президентът на Сърбия Александър Вучич каза, че Македония и Албания няма да получат нищо повече от похвала за напредъка в реформите, готвят се и протести в Атина и Солун относно преговорите за името на Македония. Какво е необходимо за решаването на тези дългогодишни проблеми на Балканите и прекален оптимист ли е премиерът Борисов?
Андрей Ковачев: При обявяване на решение за името на Македония, премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас, би трябвало предварително да го обсъждат с опозиционните партии– „Неа Димократия“ и ВМРО-ДПМНЕ. Бъдещето на Македония не трябва да бъде залог на политически борби в страната- управляващата партия да обяви някакво възможно решение и веднага опозицията да скача и да прави митинги срещу това решение. Това води само до блокиране на страната. В двете държави трябва да има общ консенсус между управляващи и опозиция, затова как трябва да се отблокира процеса на евроинтеграция и приемането на Македония в НАТО. Лидерите на двете партии: Кириакос Мицотакис и Християн Мицковски не са били информирани и не е получено тяхното съгласие. Трябва да се върви към общо национално и за двете държави решение, което не води до политически борби и търсене на изгоди в следващите избори. Надявам се Гърция да има силите или по-точно министър-председателят Алексис Ципрас да „пусне“ Македония да почне преговори през юни. Процесът на преговорите ще бъде дълъг и Гърция по всяко време ще може да ги блокира и да заяви своите позиции.•
Водещ: След като затвърди темата за Западните Балкани в Хърватия, премиерът Борисов пристигна в Киев, където обсъди задълбочаването на контактите между България и Украйна на различни нива, като построяване на международен път, конкретни проекти в образованието в посока грижа за българската общност. Разговорите бяха насочени към взаимоотношенията между двете държави с изключение на два момента – премиерът Борисов каза, че изходът от кризата в Украйна е в спазването на Минските договори от всички страни и изрази очакване, че чрез преговори това може да бъде постигнато. Това ще повлияе ли по някакъв начин на бъдещата среща в Русия на премиера Борисов?
Андрей Ковачев: Не, аз не смятам, че ще повлияе по какъвто и да е начин. Това са общоизвестни позиции на Европейския съюз, които се подкрепят от всички страни-членки на Европейския съвет, където се взимат решенията. Минските споразумения са затова споразумения, за да се спазват. И въпросът за санкциите може да бъде решен, когато има общо разбиране и в Европейския съюз, че тези споразумения наистина са спазени. И затова, не виждам нищо ново, което да препотвърждение на позициите на Европейския съюз от страна на българския министър-председател. И затова не смятам да има някакво негативно отражение на следващата визита на министър-председателя в Русия.
Водещ: Вторият момент – президентът Петро Порошенко каза, че разчита България да разглежда и инициативата на Европейския съюз за Източното партньорство. Това може ли да е заявка за следващото разширяване на Европейския съюз?
Андрей Ковачев: Не, ние за следващото разширяване към Източното партньорство за момента, и смятам, че и в по-обозримо бъдеще не можем да говорим. Става въпрос за интегриране на тези страни към определени политики на Европейския съюз. Една част от тях вече са асоциирани членове на Европейския съюз, отваряне на общия пазар с тях, облекчения по отношение на включването в образователни програми, като например „Еразъм“. Украйна вече постигна една от целите си – безвизово пътуване на украински граждани в Европейския съюз в 3 месеца, и регулярни срещи по отношение на сигурността, икономиката, енергетиката със страните от нашето Източно партньорство. Между другото, в балтийските републики на всеки 2 години се организират такива срещи. Затова беше абсолютно непонятно как само за Западните Балкани срещите бяха на 15 години – в Солун, и след 15 години в София. И затова да се върнем в началото на разговора – затова е правилно хърватският министър-председател да обяви, че след 2 години, 2020 година, ще има следваща среща за Западните Балкани. Но вие маркирахте ситуацията с нашите сънародници в Украйна, гарантирането на изучаването на български език в регионите, където има българско население в Украйна, свързаността между тези региони, особено важно за Болград, за Западна Украйна, където има българи, да има по-добра свързаност и с България през Румъния.
Водещ: Включително и тези транспортни проекти, които се предвиждат.
Андрей Ковачев: Да.
Водещ: Продължава грижата от страна на България за нашите сънародници в Украйна.
Андрей Ковачев: Категорично, в Европейския парламент, заедно с всички български евродепутати многократно сме поставяли въпроса и сме се информирали, пътували из Украйна, в Молдова, Тараклия, Комрат, където са нашите сънародници. Те не са изоставени от България. Напротив, ние наблюдаваме развитието и когато има нещо притеснително, разбира се, винаги реагираме много бързо и адекватно.
