Г-н Новаков, след споразумение между лидерите на държавите членки стана ясно, че България ще разполага с 29 млрд. евро от следващата Многогодишна финансова рамка и от Фонда за справяне с кризата, породена от COVID-19. Как ще коментирате тази цифра?
Тези 29 млрд. евро ще са исторически бюджет за страната ни. При положение че получаваме увеличение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове с около 9%, не мога да имам друго мнение освен изключително положително. Надявам се, а и ще работя за това Европейският парламент (ЕП) да потвърди или увеличи това число за България.
От друга страна сме сред страните, които нетно получават най-много средства по новия Фонд за възстановяване от последствията, породени от кризата с COVID-19. Това са само добри новини за България. Надявам се най-късно през октомври ЕП да подпечата това споразумение и още от 1-ви януари 2021 г. тези пари да са на разположение.
В извънредно заседание ЕП прие резолюция, в която казва, че не би подкрепила сделка, ако не се решат конкретни въпроси? Бихте ли ни разяснили какви точно.
Резолюцията на Европарламента беше по-крайна, отколкото аз лично исках да видя. Това е и причината да не я подкрепя. Според мен беше излишно пресилена, но така или иначе това не е част от законодателния процес, а е документ, чрез който ЕП изразява своето мнение.
Същинските триалози започват през есента. Надявам се да участвам в преговорния екип на парламента за бюджета за 2021 г., за да следя от първа ръка процесите и да направя всичко възможно най-късно до ноември бюджетът на ЕП за следващите седем години да е приет. Спасителният план за COVID-19 – също.
Вие сте съавтор и основен преговарящ по кохезионната политика след 2020 г. Какво трябва да е бъдещето й?
На първо място не трябва да бъде недофинансирана. Това, че имаме нови предизвикателства, пред които сме изправени, като пандемията и опазването на околната среда, не трябва да се случва за сметка на кохезионната политика и тя не бива да изостава. Поради което беше важно за нашата страна, че средствата не бяха намалени, макар че има държави, при които парите от ЕС бяха значително свити.
От друга страна, за да може да оцелее – казвам го така, защото има колеги в ЕП, които критикуват доста кохезионната политика и виждането им е, че тя е отживелица, за мен не е така, то тя трябва да се адаптира и модернизира. Финансирането от нея трябва да бъде насочено и към новите цели на ЕС. Например лесно е да впишеш кохезията в Зелената сделка, тогава когато с парите от нея, освен да се санират жилища, може да се инсталират и соларни панели, с което се намаляват разходите за електроенергия. Поради тези причини за воденето на кохезионната политика трябва да има значителен обем средства както до момента и да се развива, така че да не привлича излишна критика, на каквато сме свидетели сега в Европейския парламент.
Друга тема е пакетът „Мобилност“, който беше гласуван в ущърб на България. Държавата ще даде пакета на Съда на ЕС. Какво е Вашето мнение и какви са стъпките, които страната ни трябва да предприеме?
Два са вариантите, по които ще работим в борбата срещу така приетия пакет „Мобилност“. Единият, както правилно отбелязахте, е дело в Съда на ЕС срещу него, като то няма да бъде внесено самостоятелно от България. Към момента ни подкрепят Унгария, Полша, Румъния, прибалтийските държави. Буквално до няколко седмици ще стане ясно кои са членките на ЕС, които ще подпишат документа, за да внесем делото в съда.
От друга страна аз имам надежди и в еврокомисаря по транспорт Адина Вълян, която нееднократно заяви – и пред цялата Европейска комисия е декларирала, че ако докладът за въздействието върху околната среда на пакет „Мобилност“ покаже, че той е вреден, което е напълно вероятно заради връщането на камионите, то ЕК ще предприеме стъпки към нова законодателна инициатива, която да го обезсили.
Да поговорим и за темата с фалшивите новини, които се явяват изключителен проблем в днешно време. Какви са инициативите, които ЕП предприема в борбата с тях?
Факт е, че това е много сериозен проблем. Аз съм предложил програма към Европейския парламент, която е срещу фалшивите новини. Тя има одобрението на ЕП и за нея е определено финансиране. Насочена е към подкрепа на установени традиционни и доказани медии. Идеята е да се разработват механизми, които да оборват лъжливата информация.
Много скоро предстои да видим какъв механизъм е разработила ЕК, за да стигнат тези средства до медиите, и какви са критериите, на които съответно трябва да отговарят. Час по-скоро трябва да бъдат взети мерки в тази посока, тъй като това е бич за всяка една демокрация. Видя се, че Европа е уязвима на подобен тип атаки и е неспособна да се защити. Знаете колко много сайтове бълват такива новини и се оказва, че няма механизъм, по който те могат да бъдат затваряни, без Съюзът или отделна държава членка да бъдат обвинявани за това, че нарушават свободата на словото. Очаквам до няколко месеца да видя какво ще бъде развитието и по моята програма спрямо това какво ЕК е направила.
Според Вас би ли било възможно да се създаде европейски закон, който да урегулира по някакъв начин борбата с фалшивите новини?
Този процес може би трябва да се изразява чрез взаимодействие между службите. Когато има злонамерена атака през подобен сайт, трябва да има механизъм, чрез който в рамките на няколко часа доказани фалшиви новини да бъдат сваляни. Важното е и да има начин за контрол, така че да не се пристъпва към злоупотреби с това право и в някои държави да се използват тези механизми, за да се затварят медии, които са етични и обективни.
Вие сте председател на УС на европейската жп асоциация „Железопътен форум Европа“. Разкажете ни повече за организацията и нейните цели.
От една страна, организацията обединява двата законодателни органа на ЕС, а от друга, железопътния бранш – производители и оператори. В нея членуват най-големите компании от сектора в цяла Европа. Основната функция на „Железопътен форум Европа“ е да създава мост между институциите и бизнеса.
Това, с което се занимаваме, е промоция и подкрепа на железопътния сектор като алтернатива на сухопътния транспорт. Идеята е поне тежките товари да бъдат до голяма степен споделени между сухопътния и жп транспорта, който е алтернативен вид транспорт от гледна точка на Зелената сделка.
В най-общи линии нашият приоритет е бъдещото развитие на жп сектора в Европа.
Какви ще са приоритетите на Андрей Новаков до края на 2020 г.?
Главен приоритет ще бъде довършване на работата ми по бюджета на ЕС за следващите седем години като член на Комисията по бюджет в ЕП, за да може да гарантираме запазване, дори и повишение на финансирането за България през следващите 7 години.
