Мария Габриел
Мария Габриел ГЕРБ/ЕНП - зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП

Мария Габриел, заместник-председател на Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент, в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с провелия се на 7 септември Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство по повод кризата в млечния сектор.

Фокус: Г-жо Габриел, България постави темата за подкрепа на млечния сектор още на Съвет на министрите през декември миналата година. Какъв е приносът на нашата страна в решаването на този общоевропейски проблем?
Мария Габриел: Най-напред трябва да отчетем факта, че България първа привлече вниманието към трудностите за сектора. Нейният принос е в постоянната комуникация с комисаря по земеделието. Всъщност голяма част от предвижданията за това как ситуацията може да става все по-драматична, се сбъднаха. Ако още през декември 2014 година, когато министър Танева постави въпроса, Съветът на министрите беше реагирал, нямаше да стигнем до тази криза с такива дълбоки размери. Съответно нямаше да видим това, на което вчера станахме очевидци – хиляди фермери, излезли на протест в Брюксел. България освен, че сигнализира за кризата в сектора, предложи конкретни мерки още от самото начало. На фона на това, което вчера беше предложено като първоначални мерки, без да се влиза в детайли, защото това ще стане ясно следващата седмица в Люксембург, виждаме, че страната ни е била на прав път. България заяви много ясно, че се иска веднага подкрепата – компенсация на доходите. Това беше първото предложение вчера на Европейската комисия. България много адекватно привлече вниманието към схемата за мляко в училище и за плодове и зеленчуци. Ние там много ясно бяхме изразили необходимостта от по-голям бюджет и възможност за по-голямо европейско съфинансиране. Специално за тази тема се радвам, че и Европейският парламент има принос, защото само преди няколко месеца приехме разширяване на обхвата на програмата, което на фона на кризата в млечния сектор, става много актуално. В ЕП призовахме да не бъде свързано само с млякото, но и да се предлагат сирене, кисело мляко и кашкавал и то традиционни за региона, в който ще бъдат раздавани, с цел стимулация на производството, класиране на продукта, както разбира се и с информационни кампании за по-здравословно хранене на най-малките. Много приятно впечатление правим и по другото конкретно предложение на комисията –авансовите преки плащания по Програмата за развитие на селските райони след 16 октомври. Тук вече ще е много важно да видим каква гъвкавост на процедурите по контрол ще бъде предвидена, за да бъдат изпълнени навреме и да гарантират, че мярката ще доведе до нещо позитивно. Освен тези европейски вече дадени като анонс предложения единствено България взе национални решения в подкрепа на млечния сектор. Знаете, че беше предоставена държавна помощ „de minimis” в размер на 100 лв. на млечна крава. Бяха направени законодателни промени, които ще доведат до по-голям размер постоянно затревени площи. Ефектът ще се усети още в края на следващата година. На фона на спада на доходите от 51 млн. евро за българските производители на мляко и животновъдите в млечно направление за една година, България успя да реагира адекватно с подкрепа от бюджета. В този момент сумата от държавна помощ е близо 20 млн. лева. България не само играе активна роля в привличане на вниманието на ЕК към трудностите на сектора, но дори и в част от предложенията на ЕК, изпревари вземане на адекватни решения на национално ниво, с цел търсене на дългосрочно развитие на сектора.
Фокус: Планът на Европейската комисия, който бе приет на Съвета на министрите предвижда помощ от 500 млн. евро за фермерите. Кои критерии ще определят финансовия пакет, който ще получат страните-членки и колко ще получи България?
Мария Габриел: Това остава големият въпрос. Все още е необходима повече яснота за съдържанието на пакета от 500 млн. евро особено за пряката помощ и за това как ще бъде направено това разпределение между страните-членки. Разбира се, че за нас е много важно страните, които са най-силно засегнати от кризата и където нивата наистина отбелязват силен спад под средните нива за ЕС, да получат възможно най-бързо тази помощ. Знаете, че България в този месец регистрира най-ниската си изкупна цена на краве мляко за последните пет години. Според този критерий, страната ни би трябвало да бъде сред страните, които първи ще получат помощ. Това все още обаче предстои да бъде взето като решение.
Фокус: Какво ще гарантира справедливостта за фермерите във всяка една от страните-членки?
Мария Габриел: Това е заявено като намерение. Важно е да бъде постигната тази справедливост. Ето защо не можем да се ангажираме с темата преди да са ясни критериите, въз основа на които ще бъдат разпределени тези средства. В момента има и още един фактор, който най-вероятно ще изиграе роля при преразпределението на средствата и начина, по който отделните страни-членки ще заявят желанието си да ги използват с цел да получат адекватна сума. Това е бежанската криза и предложенията, които се чуват да бъде използвано сухото мляко за помощта на тези хора. На фона на това, което се случва на европейския континент, такъв тип предложения определено биха срещнали подкрепа. Необходимо е да бъдем предпазливи за разпределението, но да продължаваме да отстояваме българската си позиция, както го прави толкова активно министърът на земеделието г-жа Десислава Танева.
Фокус: Как ще се отрази ускореното превеждане на помощта на сектор „Мляко” и какви загуби ще бъдат предотвратени?
Мария Габриел: Несъмнено за всеки един от млекопроизводителите и животновъдите по-ускорено изплащане означава възможност за по-бърза реакция в кризисната ситуация. Голяма част от тях са с просрочени плащания, важно е да се плащат кредити, необходимо е да предвидят следващите няколко месеца. Ето такъв тип ситуации и трудностите, с които се сблъскват българските производители на мляко и животновъдите, благодарение на ускорените плащания могат да бъдат минимизирани. Със сигурност тези мерки не са панацея. Със сигурност запазваме и пазарната ориентация. Силен акцент трябва да бъде и търсенето на пазари на трети страни. Това е нещо, което трябва да запазим като дестинация. Никой повече не говори за връщане на млечните квоти. Няма връщане назад. Истината е, че трябва още по-ускорено да се мисли какво се случва след края на местните квоти, какво се случва след намалените търсения от страни като Китай например. В този контекст виждаме, че остават наистина две централни теми, върху които трябва да продължи да се работи и то заедно с българските производители на мляко и животновъдите, а именно търсене на трети пазари и как максимално добре да бъдат употребени средствата, които ще бъдат допълнително отпуснати за мерки за промотиране на продуктите в трети страни. Има конкретно предложение, което позволява от сегашното ниво – 81 млн. евро за мерки за промотиране на продуктите, да се постигне увеличение до 200 млн.евро до 2020 година. Това означава, че можем да предотвратим като негатив връщането към млечните квоти, за които се знае от 15 години, че ще бъдат премахнати. Необходимо е да се продължи пазарната ориентация чрез интензивно търсене на сътрудничество с трети страни и промотиране на българските продукти на пазарите на тези страни.
Фокус: Следващата седмица се очаква да се проведе ново извънредно заседание на Съвета на министрите, продължава ли кризата в млечния сектор да е на дневен ред?
Мария Габриел: Да и това ще бъде основен обект на дебат, което е много положително, защото вчера стъпката напред беше предложението с пакет от 500 млн. лева. То има ясни три цели – как да бъдат подпомогнати пряко доходите, как да се доведе до стабилизиране на пазари и как по-добре да функционира веригата на доставки. Истината е, че всички чакаме конкретика за това. Добре е, че по време на този съвет, дебатите вече ще продължат с много повече яснота – как съдържанието на пакета може да доведе до бърз и ефикасен отговор на трудностите на сектора. Средствата бяха обявени, но е важно формата да придобие съдържание, в което отново да търсим удовлетворение на български искания и търсене на средства за справяне на ситуацията в България също.
Фокус: Какви са изводите от общоевропейския протест, заради тежката ситуация, в която са поставени производителите на мляко и продължавате ли диалога с представители на бранша?
Мария Габриел: Диалогът продължава. Истината е, че едно от най-важните заключения е, че без този диалог няма как да се случат нещата. Когато става въпрос за криза в определен сектор, не бива да чакаме тя да се задълбочава и производителите да излязат на протест, за да се търси адекватен отговор. Това, което трябва да имаме като извод е, всеки път навременният общ европейски отговор и решение са най-адекватни и може максимално бързо да помогнат за справяне с трудностите и да се предотвратят допълнителни негативни последици. Във всяка една от политиките и особено, когато става въпрос за земеделие, общият европейски отговор е гарант за ефикасност и бърза реакция с цел грижа за хората и предоставянето им на минимални условия, които да им позволят да работят, както го правят всеки ден.
Фокус: Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент одобри доклад за преразглеждането на схемите за предлагане на мляко в учебните заведения. Какъв бюджет се предвижда за мерките по схемата „Училищно мляко”, както и по какъв начин тази схема ще се отрази на сектора?
Мария Габриел: Радвам се, че в Европейския парламент изпреварваме събитията – както с това, че настоявахме по-бързо да бъде преразгледана ситуацията какво ще се случи след края на млечните квоти, така и със схемата за мляко в училище. Предложихме няколко много важни неща. Със сигурност едното от тях освен разширяване обхвата на продуктите е увеличението на бюджета. Увеличение на бюджета не само на цифри, а увеличение на европейското финансиране. Настояваме националното финансиране да бъде по-малко. Основното предложение на ЕП е в тази посока. В Съвета на министрите предстои одобрението на гласувания текст в ЕП, за да видим как сегашната сума от 230 млн. евро за година може да достигне по-големи размери. Пояснявам, че 150 млн. от тях са за плод в училище, 80 млн. евро за мляко. Тези средства се предоставят Европейския съюз за една година.
Деница КИТАНОВА

Източник: Агенция „Фокус“