Eva Maydell, ГЕРБ/ЕНП
Ева Майдел ГЕРБ/ЕНП

 

– Г-жо Паунова, как се приема в Брюксел (и по-конкретно в ЕНП) оставката на правителството и избирането на ген. Радев за президент?

– Политическият живот в България се следи отблизо в европейските институции и от партньорите ни от ЕНП. Председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер заяви, че стабилността в България е възможна само с Бойко Борисов. Според него е разбираемо, че българите желаят бърз прогрес – особено когато става дума за борбата с корупцията, но несъмнено Борисов е този, който иска да подобри ситуацията в България.

– Кои трябва да са приоритетите във външната ни политика?

– Мечтата на много поколения след падането под комунистическа диктатура е била да видят страната ни сред семейството на демократичните европейски народи. Европейският проект към момента е най-добрата възможност за България. Мнозинството от българските граждани виждат бъдещето на страната ни като част от ЕС.

Външнополитическата ни цел може да бъде утвърждаването на позитивния образ на България в региона, Европейският съюз и света, гарантиране на сигурността на държавата и защитата на правата и свободите на българските граждани и на нашите сънародници в чужбина. Тези цели могат да бъдат постигнати чрез провеждането на отговорна външна политика, основана на българските национални интереси и на споделените европейски ценности.

Споделям разбирането, че членството на България в ЕС е уникален исторически шанс и че то е необратимо и безалтернативно. Вярвам в идеята за активно укрепване на силен, все по-единен и политически интегриран ЕС с нови общи политики в областта на енергетиката, външните отношения, сигурността и отбраната.

Сред нашите национални приоритети и интереси смятам, че трябва да имаме активна и водеща роля на България на Балканите, политиката ни към Македония и българите в чужбина, активизиране на външноикономическата ни политика, както и много по-активно популяризиране на българската култура, научни постижения и открития за изграждане на модерен и привлекателен образ на България в региона и света.

– Как колегите Ви от европейската левица реагират на руските заявки на БСП и подкрепения от тях кандидат?

– Доколкото съм запозната, има различни мнения сред колегите от Групата на социалистите и демократите от различните държави-членки.

– Наблюдаваме устойчива тенденция – изборите в Молдова, като и България се печелят от проруски кандидати, Тръмп също е обвиняван за близост до Кремъл – за какво говори това и увеличава ли се ролята на Русия?

– Мисля, че процесите, които протичат в света, са много по-сложни и многоаспектни, за да ги вместим във вектора „антируски и проруски“. Да не забравяме, че „post-truth” е думата на 2016 г. Според Оксфордския речник. Тя е прилагателно и означава “свързан със или обозначаващ обстоятелства, в които обективните факти имат по-малко влияние върху оформянето на общественото мнение, отколкото емоционалните призиви и личните вярвания”.

Употребата на post-truth в англоезичния свят е скочила с близо 20 пъти в сравнение с 2015 г. и се употребява най-често във фразата post-truth politics и в контекста на изборите в САЩ и референдума за Брекзит. В този смисъл изборите в САЩ, Молдова и България трябва да се разглеждат по-скоро през тази призма на емоционалните послания срещу фактите, отколкото през твърдите дефиниции „проруски“ и „антируски“ кандидати.

– Как изборите в САЩ ще се отразят на трансатлантическите отношения с ЕС и по-конкретно България?

– В първите седмици след избирането на Доналд Тръмп за следващ президент на САЩ виждаме чувствителна промяна в изказванията и действията му спрямо предизборния период. За съжаление това се случва с много политици, които използват манипулативна, преувеличена и радикална популистка реторика, за да привлекат избиратели, а ако се озоват в позиция да управляват, се оказват неспособни да изпълнят гръмките си обещания. Затова подозирам, че президентът Тръмп ще действа по-умерено от очакванията на избирателите му, но винаги, когато говорим за човек без никакъв политически опит, има голяма доза непредвидимост. Очевидно той ще се учи в движение, и затова е важно ние европейците да му покажем от самото начало, че сме естествен и надежден партньор на САЩ, защото в противен случай рискуваме други световни лидери да го убедят в обратното. Не бива да губим време. Трябва да започнем активни разговори с новата президентска администрация в САЩ.

Що се отнася до отражението на избора върху България, наистина трябва да се види доколко Тръмп ще действа според предизборните си обещание. Например, по отношение на миграцията и сигурността, той настояваше държавите от ЕС да поемат по-голяма отговорност за гарантиране на сигурността си. Това би довело до повече координация, но и повече средства за отбрана. От друга страна, Тръмп се обяви за категорична намеса в битката срещу Даеш с цел установяване на траен мир в Близкия Изток и намаляване на тероризма. Ако това се случи, бежанският натиск към Европа ще спадне чувствително, което би подпомогнало усилията на ЕС и в частност България в сферата на миграцията и сигурността.

– Кои са най-големите предизвикателства пред ЕС в момента? Смятате ли, че глобални проблеми като тероризмът и миграцията могат да бъда овладени скоро и как?

– За да може в Европа да има, нови работни места, просперитет, на първо място трябва да се чувстваме сигурни и защитени от сериозните предизвикателства, пред които сме изправени. Точно за това отделяме сериозни средства и имаме конкретни реализирани предложения като Европейската агенция за гранична и брегова охрана, която започна работа на 6 октомври 2016 г. от България или ефективната сделка с Турция, която намали с няколко пъти бежанския натиск към ЕС, за да можем да подсигурим сигурността, която да надградим с икономически растеж и заетост. Можем да подсигурим средства, с които да се справяме с предизвикателствата като сме икономически по-конкурентноспособни. Именно затова работим по големи проекти като Единния цифров пазар и Инвестиционния план „Юнкер“, които имат потенциала да стимулират устойчив растеж в европейските икономики.

– Предстои важно събитие – макар и чак 2018 – председателството на България на Съвета на ЕС. Ка как ще се случи – задава се политическа криза? Кои трябва да са приоритетите на България?

– Председателството е шанс за България да покаже, че първо, може да се справя с трудни ситуации и непредвидени обстоятелства и второ, че умеем да работим в екип и да помагаме за постигането на консенсус между държавите-членки. Доброто представяне на страната трябва да е стимул за обща, надпартийна, национална политика, защото няма политическа сила, която да успее да извлече дивиденти от един провален шанс за цялата страна.

България ще е в трио с Австрия и Естония. Както знаем Естония е сред водещите страни в ЕС по електронно управление и дигитализация, а България също върви в тази посока като сме в челните места в ЕС по онлайн достъпност на публични данни. Това означава, че ще имаме добра възможност да изведем дигиталните въпроси и изграждането на Единния цифров пазар високо в дневния ред на ЕС, ако координираме действията и приоритетите на двете председателства.

Да не забравяме, че с оглед очакваното през 2017 г. официално искане на Великобритания за напускане на Европейския съюз, е почти неизбежно започването на важните преговори да се случи точно по време на българското председателство.

ИЗТОЧНИКFaktor.bg - интервю на Косара Белниколова
Предишна статияАндрей Ковачев с въпрос към ЕК относно въвеждането на предмета Гражданско образование в учебните програми за основно и средно образование в държавите членки
Следваща статияМария Габриел ГЕРБ/ЕНП в Египет: Стабилността на Египет е от ключово значение за сигурността в Средиземноморието и Европа