Миналата седмица българският евродепутат Емил Радев участва в кръгла маса „Нови модели на управление на интелектуалната собственост“ в София.
Използвахме възможността да обсъдим с представителя на ЕНП в Европейския парламент актуалните въпроси, като приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС, предстоящия Мониторингов доклад в областта на правосъдието и вътрешния ред, приетите от Народното събрание поправки в ГПК и развитието на „дигиталното право“ в Европа.
Г-н Радев, по-малко от два месеца остават до момента, в който България поема Председателството на Съвета на Европейския съюз (ЕС). Нашето Председателство съвпада със старта на изцяло нова институция в ЕС – Европейската прокуратура. От кога започва да функционира и какви ще са правомощията на новата европейска институция?
Европейската прокуратура ще започне реално да функционира през 2020 г. В момента всички нормативни актове, свързани с действието на европейската прокуратура, са приети, но оттук нататък остава много важната роля на България и Българското председателство по структуриране на бюджет на прокуратурата, както и реализиране на всичко това, което ние в Европейския парламент, Комисията и Съвета, заложихме като норми, задължения и правомощия на Европейската прокуратура.
Искам да отбележа, че България е държавата, която беше основен двигател за създаване на Европейската прокуратура. Не всички държави членки ще участват в нея, около 20 държави ще се включат, като има такава възможност и за останалите. Някои от тях все още нямат желание, като Дания, която не е и член на Европол. Други имат конституционни проблеми по включването в общата Европейска прокуратура. Много е важна нейната роля, на практика, тя ще се занимава с измамите с евросредства. Както и с трансграничните престъпления, като източване на ДДС, което в последните години стана бич за всички държави-членки.
Идеята Европейската прокуратура да се включи и в борбата с тероризма също дава едни големи перспективи на тази структура. Целта е да се събират много по-бързо доказателства, наказателните производства да бъдат много по-бързи, защото в момента се сблъскваме със случаи, когато по година или две не могат да се изпълнят съдебните поръчки, връщат се за допълнителни изяснявания и т.н. Виждаме случаи, в които по едно и също престъпно деяние, в една държава членка са постановени присъдите, виновните лица даже са ги излежали, докато в друга държава членка съдебните процеси още се водят поради липсата на бързо събиране на доказателства.
Значи ли това, че държавите членки се отказват от собствените си разследващи органи?
По никакъв начин. Това значи, че ние ще участваме в едно сътрудничество на ниво ЕС, че прокурори от всяка една държава членка ще работят в структурата на единната Европейска прокуратура и така много по-бързо ще се събират доказателства, обменът на данни ще бъде много по-бърз. Процесуално нужните действия се случват в много по-кратки срокове, за да може да се осигурят бързи и ефективни присъди.
Европейската прокуратура ли ще е единственият приоритет на Председателството ни в областта на правосъдието?
Това е един от приоритетите. Ще имаме участие и в много други форуми, например аз в рамките на нашето Председателство ще организирам конференция, свързана с несъстоятелността, която ще се проведе във Варна, така че има много актуални теми. Също така и във връзка с интелектуалната собственост и авторските права. Най-вероятно, по време на Българското председателство ще стартират трилозите, което е особено важно в общоевропейски аспект. Всички потребители и корпорации са особено засегнати от това законодателството, така че то буди голям интерес. Много ще са темите, които Българското председателство ще решава.
Като български представител в Европейския парламент, Вие сте един от най-активните привърженици на отпадането на т.нар. „мониторингов механизъм“ в областта на правосъдието и вътрешния ред над България и Румъния. Дори председателят на Европейската комисия (EК) Жан-Клод Юнкер се ангажира отпадането да се случи преди края на мандата му. Вътрешни или външни са факторите, България да продължава да е под наблюдение?
На практика, Механизмът за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи е договорено още в предприсъединителния процес на България. Било е предвидено той да бъде три години, за съжаление, тогава преговарящите не са договорили края на „мониторинговия механизъм“ и какво трябва да изпълни на практика България, за да бъде прекратен той. Към момента този механизъм съществува над десет години. За тези години, откакто България е член на Европейския съюз, тя е модернизирала законодателството си, привела го е в съответствие с европейското законодателство, транспонирали сме голяма част от всички директиви.
На практика, всеки има проблем с върховенството на закона, корупцията и правосъдието в рамките на ЕС. За съжаление, само България и Румъния се намират под такъв „мониторингов механизъм“, което ни сочи като „черните овце“ в Европа. Да не говорим, че този механизъм няма и санкционен характер, така че вече е спорно след десет години какъв е резултатът.
Също така, този Доклад (годишният Доклад за напредъка на ЕК – бел.ред.) не е толкова експертен, колкото е политически. Защото от петте служители на ЕК, които се занимават с този механизъм за България и Румъния, само един е юрист. Това не са хора, които имат и стаж в правосъдието и вътрешните работи.
Като че ли започнахме да приемаме механизма като нещо, което веднъж или два пъти в годината информационно се случва. Виждаме, че и без него ние можем да ползваме всички механизми на европейската солидарност.
Има Служба за структурни реформи. Когато прокуратурата поиска помощ, дойдоха чуждестранни прокурори, направиха анализ, направиха се препоръки. И без този механизъм ние можем винаги да искаме такава помощ. Предстои някои от съдилищата също да поискат такава институционална помощ и съдействие, за да видим какви са недостатъците в нашата система, какви са добрите практики в другите държави членки, така че да можем да ги приложим.
Самият Мониторингов механизъм се използва чисто политически за спирането на членство ни в Шенген, въпреки че още преди пет години всички технически критерии са изпълнени. Ние, като членове на Европейския парламент, които подехме тази кампания за прекратяване на механизма, в никакъв случаи не се притесняваме от наблюдението върху България. Но ние искаме и предложихме въвеждането на общоевропейски „мониторингов механизъм“ за върховенството на закона, демокрацията, свободата, така че през такъв надзор да преминат всички държави членки. Както и той да се прави от хора, които са компетентни. Това да са бивши върховни съдии или конституционни съдии, излъчени от всяка една държава членка, да са юристи с утвърден морал и опит, така че докладите да са професионални и когато има препоръки, те да се изпълняват. По тази причина предложихме да има и санкционен механизъм, за да не бъде само информационен този механизъм.
Знаем, че почти винаги докладът се използва за атака към една определена институция – прокуратурата. Има ли доверие Брюксел на българските обвинители?
Съвсем обективно, нашето обвинение се ползва с доверието на Брюксел. Както нашата прокуратура, така и тези в източноевропейските държави, са с един по-особен „съветски“ тип модел, но това е историческото наследство. Реформира се прокуратурата както у нас, така и в другите държави. Видяхме в един момент, че външните прокурори, които дойдоха и направиха анализ на нашата прокуратура, препоръчаха тя да стане още по-централизирана, което е в дисонанс с искането да се децентрализира прокуратурата. Виждаме, че не могат да се прилагат директно моделите от другите държави членки, трябва да се направят анализи. Всичко, което правим, трябва да е за българските граждани, те да имат по-голямо доверие в правосъдието и да виждат справедливо възмездие за тези, които са извършили престъпление, а не да го правим заради мониторинговите доклади, европейските институции или заради тези в Брюксел, които наблюдават нашата държава. Ние сме длъжни да го направим за българските граждани и за върховенството на закона в държавата ни.
Заради Председателството, тази година Докладът по Механизма за сътрудничество и оценка ще бъде обявен през ноември. Какво очаквате да съдържа и ясно ли е кой всъщност изготвя тези документи.
Докладът беше изтеглен заради Българското председателство. Една част от препоръките сме изпълнили, а друга част са в ход. Новият антикорупционен закон тези дни мина на първо четене, така че ние имаме пълната възможност и желание, включително и на правителството, да се спазват стратегиите за реформа и на съдебната система, и за борба с корупцията. Всички препоръки в докладите ги имаме заложени като цели в нашите стратегии, но ни трябва още малко време. Надявам се, че в началото на другата година ще сме готови с тези препоръки. Ние щяхме да сме ги изпълнили, ако докладът беше няколко месеца по-късно. Това безкрайно удължаване на сроковете за изпълнение на препоръките, както и всеки нов доклад, наистина не играе добра роля за външно-политическия имидж на България.
Кой е по-виновен за липсата на напредък, да го кажем направо – на присъди? Прокуратурата, която води некачествени разследвания и подготвя слаби обвинителни актове или съдиите, част от които сякаш проявяват прекалена хуманност, ако се съди по чувствителността им?
Тук не можем да говорим за виновни. Това е и един процес на събиране на доказателства. Той започва още в етапа на досъдебното производство. Нека да не забравяме ролята и на Следствието (НСлС) и на Министерството на вътрешните работи (МВР). Може би трябва да обучим много по-добре българските дознатели, защото първоначалният момент на събиране на доказателства е особено важен за едно успешно преминало наказателно производство, завършващо с осъдителна присъда. За съжаление, често пъти пропуските на следователите по събиране на доказателства, на практика, минира целия процес.
Желанието на прокуратурата е да събира доказателства, но това го правят правоохранителните органи. Когато няма добре събрани доказателства, който и да е прокурор много трудно би поддържал обвинителния си акт в съда, а съдът е длъжен да се съобразява с всичко, което е между кориците на делото. Често липсата на доказателства между кориците на делото играе отрицателна роля, включително и за общественото мнение, по някои много знакови дела. Когато говорим за правосъдие, критиките са отправени основно към наказателните производства, докато в административните, гражданските и търговските с удовлетворение мога да кажа, че според резултатите от Информационното табло за правосъдие, което ЕК подготвя всяка година, по бързина на правосъдието в административните дела ние сме на второ място в ЕС. Има и много положителни черти, но в някои знакови наказателни дела имаме сериозни пропуски. Трябва да правим всичко възможно бизнесът също да намери правосъдие, за да може той да се развива нормално и да намира нормална защита, за да идват чуждите инвеститори в България, да откриват работни места и оттам да се покачват и доходите на българските граждани.
Оптимист ли сте, че новият Антикорупционен орган този път ще бъде създаден и ще реализира резултати, макар колегите Ви от мнозинството да лишиха президента от възможността да назначава председателя?
За съжаление, дискусията за новия антикорупционен закон се изразяваше най-често в това кой да назначава новата комисия и нейния председател, което не е от такова голямо значение. Този закон няма да направи чудеса, но той е много добър инструмент за превенция на корупцията. Ние не трябва да се стремим да наказваме корупцията, когато тя вече е била извършена и когато престъплението е факт, ние трябва да се стремим да предотвратяваме този тип престъпления.
Ето и един пример с Румъния – въпреки многобройните наказателни присъди, виждаме, че нито нивото на корупция там е спаднало, нито че този тип престъпления са намалели. Напротив, виждаме и една друга реакция – както Румъния беше сочена за пример, в един момент започнаха да приемат законодателство, което, на практика, дава пълна амнистия за корупционни престъпления. Особено, когато са извършени от висши политически лица.
Антикорупционният закон е добър инструмент за превантивна борба с корупцията. Той прави публично имуществото на застрашените от корупция лица, става много по-лесен мониторингът, както и проверките. Ние трябва да се стремим корупцията да бъде изкоренена от нашето общество, а не впоследствие да се опитваме да наказваме виновните.
Г-н Радев, макар повече време да сте в Брюксел, Страсбург и Люксембург, със сигурност следите и актовете, които българският парламент приема. Какъв е коментарът Ви за последните поправки в ГПК – достатъчни ли бяха, за да не се чувстват длъжниците онеправдани?
Абсолютно не бяха достатъчни. Остана това, че в България в 21 век все още съществува понятие като „вечен длъжник“. Не се прие механизъм, който да сложи край на задълженията на лицата, за които е явно, че години наред не могат да изплатят задълженията си. Не защото не искат, а защото нямат имущество и доходи. Виждаме единствено, че в България, донякъде и в Хърватска, е възможно да се преследват 15-20 години един длъжник, дори след смъртта му. Наследниците му също, ако приемат наследството, попадат под ударите на кредиторите. Това не е нормално в една европейска държава. Виждаме, че най-лесният начин – въвеждането на абсолютната давност на задължението на физически лица, на които наистина няма какво повече да им се вземе, не беше приет. За десет години всеки един кредитор, който защитава своя интерес, можеше да осъди длъжника, да му вземе цялото имущество и, за съжаление, такива изпълнителни дела продължават и след десетата година, когато няма имущество. Тогава продължават да се трупат наказателни лихви, продължават да се трупат разноски и дългът става все по-голям и по-непосилен. Това семейство, което е подложено на този непрекъснат тормоз, нито може да придобие някакво имущество, нито може да започне да работи за някакъв легален доход, защото, ако работи по трудово правоотношение, доходите му биват запорирани. Така тези лица, на практика, преминават в сивата икономика, което е много вредно и за обществото, и за държавата.
Европейската статистика сочи, че през 2011 г. един на девет от европейските граждани не е можел да плаща битовите си сметки и е изпадал в трайни затруднения. За съжаление, статистиката за Гърция, България и Румъния е, че трима на десет души са изпаднали в такова затруднение. Виждаме, че срещу над 600 000 български семейства са водени изпълнителни дела. На практика, с промените в ГПК ние трябваше да намерим най-лесния механизъм, защото абсолютната давност не изисква от длъжника нито да дава пари за адвокат, нито да влиза в скъпа и дълга процедура по потребителска несъстоятелност, защото една такава процедура има смисъл, когато длъжникът има стабилни доходи. Беше много по-просто след десетата година длъжникът с едно просто волеизявление да каже на кредитора: „Изтече погасителната давност“.
С тези промени видяхме как хора, които написаха през 2007 г. и приеха това ГПК, в един момент започнаха да се борят срещу собственото си творение. Аз имам оплакване от гражданка, която е тормозена, че не е платила сметки към мобилен оператор от 2003 г. Колко от нас си пазят бележките за платени мобилни услуги от тогава? Оттам нататък тормозът става повсеместен. Става така, че колекторските фирми, които действат с методите на дебеловратите мутри от 90-те години, да тормозят гражданите и да се легализира тяхната дейност, защото чуваме гласове, че трябва да се направи законен механизъм как да действат именно те. Не. Единственият начин на законно изпълнение срещу длъжника е съгласно действащото законодателство и това могат да го правят съдебните изпълнители. Именно там е и механизмът за защита от неправомерни действия. Как тези колектори ползват личните данни, които са събрани от контрагентите? По какъв начин изобщо комуникират с длъжниците? Често пъти разговорите стигат до откровен рекет и затова длъжниците трябва да знаят своите права. Винаги, когато се премине границата на добрия тон, нека хората да се обръщат и към МВР, и към прокуратурата, защото крачката към откровения рекет наистина е много малка.
Не мога да отрека, че някои от промените в това ГПК наистина са добри, дават повече защита на длъжника, но трябваше да се отиде още напред, проблемът с вечните длъжници остава висящ. Но виждам, че като няма толкова години желание в българския парламент да се приемат нужните законодателни промени, е нужно да се работи на ниво Европейски парламент. Както и да се вкара потребителската несъстоятелност в директивите. Има такова желание от страна на ЕК и ние ще работим да се включи не само търговската несъстоятелност на предприятията, но и за потребителите, като задължителен елемент в българското законодателство.
Смятате ли, че е възможно да се спре „вторичното разграбване“ на активите на КТБ? Миналата седмица бяха внесени поправки в Закона за банковата несъстоятелност в тази посока.
Не съм се запознал подробно със закона, но винаги законодателството може да се подобрява, с оглед и на съдебната практика, и на възникналите спорни въпроси в хода на такива специфични производства, каквато е банковата несъстоятелност. Слава Богу, имаме малък опит с банкова несъстоятелност у нас и нека той да остане малък. Има накъде да се подобрява законодателството, но то трябва да се прави много внимателно.
Ако се абстрахираме от вносителите, един от тях е Делян Пеевски, има ли нужда от подобни текстове, за да си възстанови държавата откраднатото през трезора-пирамида?
Държавата загуби много пари. Чрез фонда тя трябва да си възстанови голяма част от тези пари и всички механизми, които й дават по-добри инструменти да го направи, трябва да се разгледат, независимо от кой народен представител са вкарани промените. Тук не говорим за лицето, което ги вкарва, а за нормативната база, която се вкарва и която трябва да се приеме, така че не трябва да правим спекулации върху правото на един народен представител да предлага изменение в законодателството. Важното е тези изменения да се прегледат много експертно, защото наистина е много специфичен моментът с банковата несъстоятелност. Когато има практики, които ощетяват и кредиторите, и държавата, те трябва да бъдат спрени.
Още в 41-то Народно събрание, когато се използваше търговската несъстоятелност, за да се свалят обезпечения и да не се плащат дългове, това доведе до големи щети за инвеститорите и банките, които рефлектираха върху покачването и на лихвения процент, и на цената на кредитите, както и до отдръпване на чуждестранни инвеститори. Много важно е за един чужд инвеститор да има стабилна съдебна система и да знае, че винаги може да защити правата си. Тогава запушихме тези врати в закона и спекулациите с търговската несъстоятелност до голяма степен спряха. Ако това може да стане и сега с тази нормативна уредба, нека да стане, но експертизата е от огромно значение.
В ЕП със сигурност се занимавате изключително много с теми, свързани с интелектуалната собственост. Очакванията са „дигиталното право“ да се превръща във все по-търсено и обсъждано направление в правото. Какви са тенденциите, а и къде сме ние, спрямо другите европейски държави?
България е в първата десетка, особено след като вече имаме и еврокомисар, който се занимава с тази тема. България наистина става фактор в ЕС, когато говорим за дигитална икономика, за авторски права, за интелектуална собственост. Голям е дебатът и по нормативните актове, които в момента се приемат в ЕП. Големи са интересите, от една страна, на потребителите, от друга – на носителите на авторски права, от трета страна – на големите платформи, които предлагат тези продукти. Дебатите са много тежки, но се надявам, че в следващите няколко месеца ЕП ще гласува много важни текстове и оттам нататък, може би, ще се падне честта точно на Българското председателство да започне да води трилозите по тези важни теми. Всеки един от петстотинте милиона европейски граждани пазарува чрез интернет платформите, слуша музика, гледа филми, ползва се с всички останали продукти. Това засяга всеки един от нас.
Много актуална в последните дни е темата за сексуалното насилие и неравенството между половете не другаде, а именно в ЕП. Някой атакува евродепутатите или привилегиите вървят ръка за ръка с изкушенията?
Ние гласувахме специална резолюция и много бързо взехме отношение в ЕП по този казус. Лично аз имам впечатление, че тук се търси жълтата страна на новините. За повече от три години в Европейския парламент, не знам нито един мой колега, бил той депутат, асистент или служител, да се е оплакал от такова нещо. Впрочем, целият шум тръгна от вестник „Фигаро“ и от това, че една асистентка се оплака как докато била в асансьора, някой я е прегърнал. Обикновено преди гласуване, асансьорите в Европейския парламент побират над 20 души – особено задушевна обстановка. Според етичните правила и един по-настоятелен поглед, това също се води за тип сексуално насилие, така че е много тънка границата между реалните проблеми и жълтите новини. Да не говорим, че механизмът човек да се оплаче и друг да бъде наказан са много сериозни. Глобите са много тежки. Още в пленарната зала се порицава извършителят, така че не смятам, че точно в тази институция някой се притеснява да се оплаче. Да, такива проблеми съществуват навсякъде и ние трябва да се борим с това, но акцията на Европейския парламент с приемането на резолюцията показа, че няма никакъв толеранс към такъв начин на поведение.
