Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП д-р Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация и заместник-председател на групата на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за Радио „Фокус”
Водещ: Не може добросъседството с Македония да се свежда само до историята, казва в телевизионно интервю един от лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Той атакува досегашните преговарящи от българска страна за това, че са се фокусирали само върху историческата тема, която е всъщност една точка от Договора за добросъседство. И предизвиква въпросът: ще може ли правителството на „Продължаваме промяната“ да промени позицията на България за Северна Македония – нещо, което вече очакват и на което се надяват от Скопие? Въпросът е към Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация и заместник-председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент. Г-н Ковачев, Скопие се оказва изключително хлъзгава тема за новите претенденти да направят кабинет в България. Дали тази тема може да им изиграе лоша шега?
Андрей Ковачев: Първо, трябва да се формира новият български парламент, защото само с ново решение на парламента може да се променя предишното решение на парламента по отношение на позицията на България. И разбира се, трябва да видим, какво коалиционно правителство ще бъде съставено. Но независимо от това какво коалиционно правителство ще бъде съставено, няма как правителството да промени позицията на страна член на Европейския съюз, когато става въпрос за страна кандидат. Кандидатът – в случая Република Северна Македония (РСМ), иска да бъде част от нашето демократично европейско семейство, в което не е европейска ценност дискриминацията, нито говорът на омразата, нито страхът от това да се самоидентифицираш като българин и да кажеш, че знаеш своя български произход. Това да означава, че не можеш да си намериш работа, не можеш да бъдеш в държавната администрация, а да бъдеш обект на заплахи и на обиди. Няма как да каже някой, било то и г-н Петков, че историята е само един елемент. То е свързано – историята с дискриминацията в днешния ден, с образованието, което се дава на младите европейски поколения, с икономиката. Защото от 2017 г. на 1 август, когато се подписа този договор, разбира се, че има той и голяма икономическа част – и за инфраструктурите, и за липсата на въздушна връзка между София и Скопие, и за инвестициите от двете страни. Но желанието трябва да бъде и от двете страни. Имахме много случаи, предишните български правителства са ги представяли тези случаи на спиране на български инвестиции в РСМ. Говорим за нежеланието за навлизането на български медии, на български телевизионни предавания, за сметка на това пък – наличието на множеството сръбски такива. Всичко е взаимно свързано. Няма как да кажеш „Елементът история няма толкова да ни интересува, ще се фокусираме само върху икономиката или предимно върху икономиката и в инфраструктурата, и във въздушния транспорт“. Всичко е свързано. Те не го желаят досега, те не желаят да се отворят към нас. Като казвам „те“ – това е елитът, югославският или посткомунистическият, както искате, елит на тази република, която е кандидат за Европейския съюз. Нека да не забравяме, че ние сме пълноправен член на Европейския съюз, те са страната кандидат. Всички елементи – история, образование, дискриминация, говор на омраза, икономика, инфраструктура, роуминг, въздушни връзки, образование, включването в програмите на Европейския съюз „Еразъм“, възможности за европейско финансиране, общите проекти, които могат и се правят от общини от двете страни на границата – това всичко трябва да бъде, положителното – подпомагано, а негативното да бъде преодоляно. Идеята на Европейския съюз е да преодолеем омразата, страданието и от световните войни, и след това от Студената война, от разединението. И пак ще повторя – не е европейска ценност от нас да се очаква, че ние ще си затворим очите, за да може наследството на комунизма да бъде част от Европейския съюз, нереформирано. И това не е концентриране върху историята, а концентриране върху настоящия ден, когато е все още опасно в една страна, кандидат за Европейския съюз, открито да заявиш, че си българин, и ако кандидатстваш примерно в държавната администрация, това да ти попречи да получиш каквато и да било позиция, или пък ако случайно разберат, че си такъв, да бъдеш обект на обиди и заплахи.
Водещ: Г-н Ковачев, за мен е странно, че на Кирил Петков не е обяснено, как от българска страна многократно са предлагани възможности за икономическо сътрудничество с Македония чрез различни проекти – и за магистрали, и за ж.п. линии, и за въздушна линия, но проблемът не е в икономическото сътрудничество, ябълката на раздора се оказва именно историята и интерпретацията на историята. А с нея и спазването на човешките права.
Андрей Ковачев: Нека да уточним – то е свързано, историята е свързана с настоящия ден. Защото когато даваш такова образование на своите млади поколения, ти няма как да очакваш, че те ще имат по-различно отношение към България и българите от това, което е било по времето на Тито. Затова нека тези, които се опитва да кажат, че е грешно да говорим за историята, защото било нещо минало и трябвало да се съсредоточим в настоящето и в бъдещето – това всичко е свързано, свързано едно с друго. Няма как да ги разделим и да кажем: бройте си каквото искате там, пишете, че сме татари, фашисти, но ние иначе ще се обичаме в Европейския съюз. Няма как, когато в учебниците е записано, че българите са татарски племена, дошли в 680 г. и се опитват от тогава да асимилират местното антично македонско население и след това се сражават с Хитлер, и са ги окупирали, и са ги убивали, и всичките тези неща, които ги интерпретират по този начин, изведнъж да кажем: иначе сме много добри, дайте да плеснем с ръце и да се прегърнем и няма проблем, ние гледаме в бъдещето. В кое бъдеще да гледаме, ако нашите млади европейски поколения получат такова образование? Ще се харесваме ли? Ние трябва да знаем истината за нашата история, както между другото бих дал като добър пример Гърция и България. Да, ние много добре знаем, какво се е случвало в миналото, какво се е случило в Кукуш, на какви страдания са били подложени нашите сънародници от Егейска Македония. Но сега, знаейки това минало, ние сме заедно с колегите от Гърция в Европейския съюз и се опитваме да развиваме точно всичките други положителни неща. Пак казвам, знаейки историята, незабравяйки тази история, предавайки паметта за това какво се е случило. Никога не трябва да се повтаря, никога не трябва да се повтаря. Аз ще повторя, че идеята на Европейския съюз е да не се повтарят нещата, които са ни разделяли от миналото, да не се предават на младите поколения тези идеологии от тоталитарния режим – било то от националсоциализма, било то от комунизма, от сталинизма, от Титовия режим, от Живковия режим също така. Това всичко не е добро. То трябва да бъде преодоляно по пътя на европейската интеграция. И аз много се надявам, независимо кои партии – сега минаха изборите за Народно събрание в България – независимо какво ще бъде правителството, поне по тази тема трябва да бъдем според мен единни и да не даваме разнопосочни сигнали. Защото, както видяхте, в Скопие, в техните медии техни представители даже си позволиха – аз се учудвам на г-н Бучковски да казва: ето, идеалният външен министър за България е този или онзи.
Водещ: Започнаха да редят българския кабинет по тяхно усмотрение – имаме безпрецедентен случай на външна намеса в българската политика.
Андрей Ковачев: В РСМ най-добре ще ни бъде, ако сложите този министър на външните работи и много ги харесваме тези. Ама това е много странна интерпретация на една или друга дума, която те интерпретират по този начин, разбира се получавайки може би някакви окуражаващи сигнали от някоя друга столица или отнякъде, че едва ли не на 14 декември ще се случи голямото събитие и България ще клекне.
Водещ: Не само. Те казват: „Има окуражителни сигнали за нова стратегия от българска страна, която е в полза на страната ни“. Това говори бившият посланик на РСМ в София Мариян Гьорчев. И това не прави ли разнопосочните послания от нас толкова съблазнителни в Скопие и толкова пагубни за София?
Андрей Ковачев: Да, въпросът е, наистина какво седи зад това. И то не е толкова просто, както анализаторите в кавички в Скопие го казват, че едва ли не един човек, смятат го за човек, който ще, един вид ще ги пусне и всичко ще е наред. Трябва да има ново решение на българския парламент и да видим дали наистина коалиционните партньори в бъдещо българско правителството мислят точно по този начин, както си представят някои в Скопие. И пак да кажа – няма как да очакват от България, независимо какво е правителството или какви мнозинства има в българското Народно събрание, че България като пълноправен член на ЕС трябва да си променя позицията към страната кандидат, която не отговаря на основни принципи на критериите от Копенхаген за недискриминация, за човешки права, за говор на омраза, за образованието, основано на историческите факти, както е записано между другото в Договора за добросъседство, Академична комисия трябваше да работи основано на такива автентични исторически източници от съответната епоха. Това видяхме, че има категорично нежелание от другата страна, чрез подбора на тази Академична комисия, историчарите като че ли станаха политици и коментират как това не можело да стане, как трябвало да има перспективност и как този договор не ги обвързвал да променят тяхната образователна система и така са си свикнали, така са създали новата идентичност и много им е трудно да променят тези неща. Но няма как тогава да сме една европейска демократична общност, да бъдем част от това европейско демократично семейство, заедно с нашите най-близки от другата страна. Аз имах само преди няколко дни един дебат с държавния секретар на Министерството по европейските въпроси на РСМ, където тя смяташе, че всички които са получили българско гражданство по произход, македонски граждани, които имат и българско гражданство по произход, са едва ли не икономически имигранти, които са взели това гражданство само защото искат да пътуват, като смятам, че това е много унизително за собствените ти граждани да кажеш, че всички те са лъжци и по този начин искат само да пътуват. Те са доказали, независимо от техните подбуди, те са доказали своя български произход чрез доказателства от семейните си архиви за принадлежност към българската историческа общност в Егейска и във Вардарска Македония. Това сме го говорили многократно с всички исторически източници, за значимостта към Българската екзархия, българските училища в Македония към онзи момент и т.н.
Водещ: Защо сред Скопие, а и сред новите претенденти за правителство у нас се хлъзгат по повърхностния прочит на историята?
Андрей Ковачев: За Скопие мисля, че е ясно. Те просто не направиха преодоляване на тоталитарното минало на Югославия. Те едно към едно, абсолютно същата доктрина и идеология, която е налагана от 1944 г., даже с нови елементи се опитаха да укрепят идентичността. После видяха, че с Гърция това няма как да мине и се съгласиха поне официално, че античната част не принадлежи към сегашната идентичност, но решиха, че трябва да канят фалшификацията за другата част от Средновековието, за Възраждането, 19-ти, 20-ти век и там не отстъпват по никакъв начин, точно както те са заявявали на много места – не, ние няма да отстъпим, защото така сме си научени, така сме свикнали. Това е техният подход, въпреки че има светли сигнали, самият шеф на Академичната комисия от тяхна страна многократно е казвал, че в техните източници на много места са зачеркнати и са сменяни имената, където пише българин е зачеркнато и пише македонец, че самият Гоце Делчев е българин. Много от тях знаят, не много от тях, аз съм убеден, че пред собствената си съвест всички знаят истината и няма как да не я знаят, защото то е очевидно, очевадно, очегледно, както се казва в българските диалекти, това трябва да бъде преодоляно. Но се иска много смелост и явно желание. Засега видяхме, че няма голямо желание. Въпросът е наистина да не би да се тръгне към подмяна от наша страна, но аз не смятам, че има риск, защото не зависи само от 1 човек. Става въпрос за България. В момента всеки ни пита – на 14-ти декември какво ще стане, дали това, което в комисията беше записано да започнат преговори, от различни столици също питат, ето сега на изборите в България има промяна, значи на 14-ти да започнат преговори – да, ако страната кандидат покаже, че има достатъчно прогрес по отношение на изпълнението на договора за нашата обща история и за работата на комисията, за недискриминацията, за говора на омразата, разбира се, че е теоретично възможно да се случи, но от другата страна трябва да има желание за това. И нека да го обобщим – ние сме пълноправен член на ЕС, те са страна-кандидат. От наша страна са историческите артефакти, факти, архиви, всичко, което е свързано с историята, в последния брой на Македонска трибуна, искам тук да отбележа, естествено ръководството на Македонската патриотична организация написа една много дълга и добра статия по отношение на историческите корени на македонската патриотична организация, че те са от македонски българи и сега под македонци винаги се е разбирало българите, турците, гърците, власите, арменците, албанците, като географско понятие, като в това географско понятие етническите общности са много ясни с най-голяма част са българската етническа общност в трите дяла на Македония – Пиринска, Егейска и Вардарска към онзи момент.
Водещ: Господин Ковачев, една мисъл, която може и еретично да прозвучи, но съм длъжна да задам произтичащия от нея въпрос. Допускате ли, че е възможно приемането на нова декларация от българския парламент, която да е в друга посока, различна от предходната?
Андрей Ковачев: Аз не мога да си представя, че ще има промяна в позицията по тази тема, включително и от новите партии, които са в българския парламент, но не мога и да гадая. Със сигурност ще има дебат по тази тема. Надявам се, както ние сме се обединявали в ЕП предишните политически формации върху нашия общ национален интерес, така и в българското Народно събрание да има такова обединение. Да, ние искаме, и 2017 г. правителството на Борисов работеше изключително усърдно за софийската декларация, за да можем да гарантираме на нашите братя и сестри от Вардар, европейско бъдеще. Това е наше желание. Но в наш интерес, и в техен интерес, и всичките страни от Западните Балкани, където виждаме много проблеми – Босна и Херцеговина с Република Сръбска, недоволството на хърватите от изборния процес, че те не избират техния представител в председателството, пък бошняците го избират, в нежеланието на Курти и на Вучич някак си има проблем в преговорите между Прищина и Белград, незапочването на преговорите с Албания, което е необяснимо, нелогично, когато 27 страни са готови да започнат веднага преговори, те спират де факто Албания, казвайки, да – но само с РСМ. Ние казваме, аз казвам същото – да, решението на Съвета от март 2020 г. пише, че трябва да има сериозен напредък по реализирането на договора за добросъседство. Такъв за огромно съжаление няма, но то зависи от страната-кандидат. Започваме с икономиката също – да, много е важна икономиката, да видим защо нямаше развитие по отношение на инвестиции от България. Сега се дава заявка, че отново ще има такива опити. Много е хубаво да има въздушна връзка между София и Скопие. Затова трябва някоя авиокомпания да има икономически интерес и да я направи. Това означава, че ще има нужда от правителствена помощ и от двете страни. За завършването на жп линията, за коридор № 8 много пъти сме говорили. На мен ми казват експерти – трябва да има икономическа обосновка. Засега трафикът не е достатъчен. Аз смятам, че това е много важен политически акт и ние трябва да инвестираме.
