Въпросът за изготвяне на единен механизъм за определяне на минимална работна заплата в ЕС се дискутира от години, но за съжаление достигането до консенсус е доста трудна задача за евродепутатите. Идеята е да се изработи единен метод, по който да се изчислява най-ниското трудово възнаграждение и то да бъде съобразено с икономическите реалности на всяка стана член, като по този начин се гарантира достоен живот за работещите и се върви към изкореняване на феномена „работещи бедни“.
Европейският парламент обсъжда предложението на Европейската комисия за рамкова директива за въвеждане на адекватни минимални работни заплати, над прага на бедността и намаляване на нарастващото неравенство, както в рамките на държавите членки, така и между тях.
За коментар на идеята и механизма на изчисление потърсихме българският евродепутат от СДС/ЕНП и зам.-член на Комисия по заетост и социални въпроси към ЕП Александър Йорданов:
„Не трябва да заблуждаваме гражданите, че ЕС ще субсидира минималните заплати, така че те да се изравнят навсякъде, понеже такава публична представа съществува включително и у нас. Няма да има еднаква минимална заплата в ЕС. ЕК не е обещавала никога нещо подобно, най-малкото поради факта, че ЕС няма законодателни правомощия в тази област, това е изцяло в компетенциите на националните правителства. Това, което се обсъжда в Парламента и в Комисията от много време е предложението на ЕК за рамкова директива за въвеждане на т.нар. адекватни минимални работни заплати, тук акцента е върху определението адекватни. Трябва да се знае, че не е възможно да има еднаква минимална заплата, примерно в България и в Швеция, но както заяви още при избирането й в парламента г-жа Урсула фон дер Лайен, тя трябва да бъде достойна по своя размер.
Става дума за механизма, как да се достигне до тази достойна минимална заплата? Трябва да се знае, че размерът на минималната работна заплата се определя в България, например от Тристранния съвет и се легализира с решение на Министерски съвет. В Италия е по друг начин, във Франция по трети, в Скандинавските страни модела е четвърти, а има и страни членки, където няма такова понятие минимална работна заплата. Конкретният механизъм, по който ще се изчислява това най-ниско възнаграждение трябва да отчита разликите в стандарта на живот във всяка една страна, но идеята на Комисията и на депутатите и комисаря Шмит и на други колеги, които са вътре в тази проблематика е това отчитане на разликите да става по един и същ начин за всички страни, а не по 27 различни формули или механизми. Поставя се акцента да се върви към колективното договаряне на минимална работна заплата, защото е факт, че в държавите с широк обхват на колективно договаряне на заплатите имат по-малък процент ниско платени работници, имат по-малко неравенство при заплащането и реално по-високи минимални работни заплати. Поради това Комисията с този механизъм ще се опита да стимулира и колективното трудово договаряне, това е изключително важно за България.“
ℹ Чуйте в аудио файла цялото интервю с българският евродепутат от СДС/ЕНП ⬇