Трябва да предаваме паметта на младите поколения, за да няма никога повече политическо насилие в България. Политиците трябва да реализират своите идеи по демократичен начин.
Това каза българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на българската делегация на ЕНП в ЕП д-р Андрей Ковачев, който бе сред участниците в поклонението в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в бившия Втори обект на концлагера „Белене“ – честването се поднови след тригодишно прекъсване.
„За да не се повтарят ужасите от миналото, трябва да предаваме паметта на младите, не за да искаме мъст и насаждаме отмъщение, а за да има помирение, а то преминава през покаяние и през уважаване на паметта на страдалците, преминали през ужасите на комунистическия режим“, каза още Ковачев.
„Ние сме в дълг към хората, пострадали от комунистическия режим. През това място са преминали много достойни българи, български политици, български офицери и генерали, които са били просто срещу режима. Ние сме в дълг към тях, както и към техните семейства, към нашата съвест, защото тук трябва да има мемориален комплекс, където да се пази паметта за комунистически зверства и комунистическата диктатура, която не е предоставяла никаква възможност на тези, които са искали да изразят своето мнение свободно, да го направят“, подчерта евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП.
„Надявам се, че новото Народно събрание в България ще приеме с мнозинство няколкото проектозакона за промени в закона от 2000 г. за обявяване на комунистическия режим за престъпен и по-конкретно за това комунистическите символи да не бъдат на обществени места“, подчерта Ковачев.
Той добави, че те част от нашата история, „всичко е част от историята ни, но то трябва да бъде в учебниците, да бъде преподавано в университетите и училищата, да бъде в музеите, но не и на централните обществени места на нашите градове, в населените ни места“.
Ковачев призова бъдещото редовно правителство да обяви за национален паметник на културата Втори обект на бившия концлагер „Белене“ и да се осигури финансиране за създаване на мемориален комплекс по примера на други държави като Полша, Чехия, Унгария, Германия.
Стотици се включиха днес в поклонението в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в бившия Втори обект на концлагера „Белене“, възстановено след тригодишно прекъсване. На мястото се събраха бивши лагеристи и близки на жертвите, дошли от различни краища на България и от Турция. Всички те си спомниха тежките моменти, преживени в лагера, споделиха своите истории, оставили дълбоки следи в живота им.
ℹ Лагерът „Белене“ е създаден през 1949 г. и се превръща най-големият концлагер за политически противници на Българската комунистическа партия. Той съществува до 1987 г. с различни периоди на прекъсвания. През килиите му са преминали около 20 000 затворници, сред които лекари, поети, земеделци, учители, както и български турци, арестувани за съпротива срещу насилственото преименуване.
Поклонението в памет на жертвите на лагера се провежда от 1990 г.
| Кои са в инициативната група за възстановяване на годишното поклонение на „Белене“?
Инициативната група за възстановяване на годишното поклонение в памет на жертвите на лагера „Белене“ включва:
Инициативата се подкрепя от Атлантическия съвет на България. |
