– Г-н Новаков, транспортната комисия в ЕП прие на второ четене пакет „Мобилност“ и отхвърли нашите поправки. Очаквахте ли такъв развой и загубихме ли окончателно битката?
– В случая не можем да си позволим да багрим всичко в черно или бяло. Това е доста дълга борба, която водим, и е много рано да кажем дали е окончателно спечелена или загубена. Най-вероятно накрая няма да е нито едно от двете, защото говорим за компромис. Трябва да постигнем максимално добри текстове. Ясно е, че реформа в сектора ще има. Така че можем да кажем, че това е от лошите етапи, които сме имали в тази битка, но не е последният. Предстои гласуване в пленарна зала. Разбира се, не очаквам чудеса, но работим за това ЕП да има малко по-балансирана позиция по този пакет. Също така ние сме наясно, че най-вероятно ще има дело в съда на Европейския съюз, което ще заведем с няколко държави. Другото важно нещо, на което искам да акцентирам, е, че ЕК сама декларира, че последната версия на пакет „Мобилност“ се различава от първоначално исканата. ЕК не е искала камионът да се връща в конкретната страна, нито водачите да се прибират на всеки осем седмици. Така че ако всичко това остане, комисията декларира, че ще обезсили пакет „Мобилност“ с ново законодателно предложение. Затова надеждата ми е тук и точно в това е фокусиран основният ресурс, който би могъл да наклони везните в наша полза.
– Гласуването в пленарна зала е на 8 юли. Ще успеете ли за толкова кратък период да намерите съмишленици, които да подкрепят пакета?
– Всъщност бе направено така, че темата бе вкарана в период, в който много от колегите не са в парламента, и се гласуваше дистанционно. Това ни ощети доста и прави кампанията доста различна. Досега хората винаги са били на терен и можеше да търсим съмишленици. Сегашното положение променя нещата, но съм сигурен, че имаме няколко ключови предимства. Едното е, че ако колегите от Великобритания винаги са гласували срещу нас, вече този проблем не стои, тъй като те не присъстват в пленарна зала. Също така ми се ще да видя позицията на „Зелените“, които подкрепят пакет, в който връщането на камиона остава. Но това са само хипотези, най-несправедливо в случая беше, че пакетът беше вкаран в период, в който ЕП работи по много различен начин.
– Гласуването през юли отново ли ще бъде дистанционно?
– Аз най-вероятно ще бъда в залата. Доста колеги ще гласуват също там, но има такива, които ще се върнат едва през септември.
– Самият министър Желязков заяви, че подготвяме иск до съда в Люксембург срещу пакета „Мобилност“. Какво можем да спечелим от това?
– Делото в Люксембург е етап от цялата битка, в който има заложен не малко шанс финалният вид на пакет „Мобилност“ всъщност да е по-приемлив за България. Всяко законодателство, което идва от Брюксел, трябва да бъде пропорционално. То трябва да е еднакво приложимо във всяка една държава членка и за всеки гражданин на ЕС. Частта от пакет „Мобилност“, която предвижда връщането на камиона, обаче не е пропорционална мярка. Тя тежи различно за отделните държави. Ясно е, че транспортният пазар в голяма степен е концентриран в Централна Европа. Много от превозвачите изпълняват превози от Германия, Италия, Франция и фирми, базирани в Австрия, да речем. В същото време оперират в Германия и така трябва да върнат своите камиони на 300-400 км. За българския превозвач обаче това разстояние е 2500 км. Така европейското законодателство ще направи конкурентен по географски принцип един или друг превозвач. Това е недопустимо.
– Заради пандемията ни се наложи да работим при безпрецедентни условия. За първи път на евродепутатите им се наложи да гласуват дистанционно. Ще оцелее ли ЕС икономически и до каква степен ще успеем да се възползваме от Фонда за възстановяване?
– Предстои да видим как ще изглежда финалният регламент и респективно финансирането за всяка една държава членка. През последните десетина години българската администрация показа, че е натрупала опит в работата си с европейското финансиране и съм сигурен, че всичко, което бъде одобрено, ще се използва в максимална степен да се възстанови икономиката. Това са средства, които се отпускат, за да може икономиката по-бързо да се справи с щетите заради коронавируса. Ето защо смятам, че имаме готовност като държава да управляваме финансирането от фонда. Не се съмнявам, че България ще е сред страните, които ще се възползват най-добре от това и в крайна сметка икономиката ни да се възстанови бързо.
– Какви ще са пораженията, имате ли притеснения?
– Според ЕК България ще има свиване на икономиката под средното за ЕС, което е окуражаващо. Много зависи от това дали ще има втора вълна. Тогава щетите за икономиката ще бъдат много повече. Ето защо съм сигурен, че този спасителен план, какъвто и да е финалният му обем, за който ще се споразумеем, трябва да влезе в сила още през есента. Така икономиката ще може да си поеме глътка въздух. За момента говорим прогнозно за 750 млрд. евро. Те ще се усетят в целия ЕС и съм сигурен, че икономиката много по-бързо ще превъзмогне тези щети.
– Наскоро беше заявено, че можем да влезем в чакалнята на еврозоната до края на годината. Доколко е реалистично това и трябва ли да бързаме?
– Не виждам риск от влизането в чакалнята. Това са паралелни писти, по които България тича – членство в Еврозоната и работата с евросредства. Членството в еврозоната е без алтернатива. Това е стратегическа цел, която преследваме. Виждате, че се прави всичко възможно да отговаряме на изискванията и колкото се може по-скоро да станем член.
– Кое обаче ще е най-голямото предизвикателство за ЕС? Преди време говорехме за тероризма, след това за мигрантската криза, Брекзит, сега пандемията… С кое най-трудно ще се справим?
– Едва ли има по-голямо предизвикателство от пандемията. Непосредствената опасност, с която трябва да се справим, е кризата, която прерасна от здравна в икономическа. Това ще бъде най-голямото предизвикателство, пред което съюзът се е изправял до момента. Хората очакват реакции по тази линия. Надявам се всичко останало да е на заден план.
– Вие сте много активен по темата за „Зелената сделка“. Трябва ли да сме част от този преход и на каква цена?
– „Зелената сделка“ е приоритет и за немското председателство, което само след няколко седмици ще е начело на ЕС. Давам си сметка, че с финансирането, което се отделя, е предвидено тя да стане реалност. Ясно е, че това е реформа, която предстои, и България трябва да се адаптира към тази реалност. Но това не бива да е на цената на загубени работни места. В реалистични параметри, с подплатено финансиране, това е нещо, което трябва да приемем. Няма нищо лошо в това наш приоритет да е опазване на околната среда.
– Как обаче да бъдат насърчавани фирми, компании за това?
– Когато ЕС започне да насърчава с финансиране, тогава българските компании сами ще го пожелаят. Ако съюзът отпусне пари за работно средство, което щади околната среда, или за машина, която консумира по-малко електричество, ползите са многопластови. От една страна, опазваш околната среда, но, от друга, и сметките ти намаляват. В момента, в който „Зелената сделка“ стане факт и има ясно финансиране, си мисля, че ще е далеч по-лесно да се обясни нейният принос.
