Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Група на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП

Andrey Kovatchev

Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация, заместник-председател на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за Радио „Фокус”

 

Водещ: Два призива отправи евродепутатът Андрей Ковачев. Той настоя „Демократична България“ (ДБ) и „Има такъв народ“ (ИТН) да изяснят позицията си за Северна Македония и се обърна и към колегите си от ГЕРБ да предложат в Народното събрание да се преименуват населените места, които носят имената на комунистически дейци, като Димитровград, Благоевград, Велинград и Владо Тричков. Двата призива само формално не са свързани. За дълбоките връзки на комунистическия режим, предизвикващи до днес метастази, разговаряме с ръководителя на българската делегация и заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Андрей Ковачев. Преди да преминем по темата, моля да ви г-н Ковачев да ни предоставите информация за вашата онлайн среща с председателя на групата на ЕНП Манфред Вебер и с канцлера на Германия Ангела Меркел.

Андрей Ковачев: Това беше разговор за бъдещето на Европа, за предизвикателствата, които има около нас и около Европейския съюз; как може да бъдем по-ефективни, свързани с преодоляването на пандемията; за възстановяването на икономиката, възстановяването на придвижването – т.нар. „зелени сертификати“; геополитическите предизвикателства, Китай – Търговското споразумение, кое е по-важно, да търгуваме или да призоваваме за спазване на човешките права в Китай, Русия и агресивното отношение на Русия спрямо Украйна. Това бяха основните елементи и най-вече дали има нужда от промяна на европейските договори. А пък вчера имахме подобна среща и с председателя на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен, където ставаше конкретно въпрос и за Фонда за възстановяване, за готовността на всички страни-членки. Там фон дер Лайен специално спомена, че България е една от първите, които ратифицираха фонда, и то в частта за собствените ресурси, за да може Европейската комисия на международните финансови пазари да вземе тези средства, които после ще бъдат разпределени за страните-членки, както и проектопрограмата на България е координирана с Европейската комисия, така че когато се случи крайният политически формален акт за предаването на българската програма, то това няма да има проблем с Европейската комисия.

Водещ: Вие разговаряхте ли за ситуацията у нас?

Андрей Ковачев: Вчера стана дума, да. И г-н Вебер пред комисарите и пред председателя на Комисията поздрави България с избора, ГЕРБ и Бойко Борисов – като първа политическа сила и пожела ефективно и стабилно управление на България в полза на европейска и демократична България.

Водещ: Каква би била реакцията в Европейската комисия при забавяне на предаването на Плана за възстановяване и устойчивост от българска страна заради неяснотата около формирането на правителство и неговите бъдещи намерения?

Андрей Ковачев: Досегашното правителство на България си е свършило работата. Урсула фон дер Лайен вчера го потвърди. И в двата елемента – ратификацията на собствените ресурси на Европейския съюз и подготовката на проектоплана, е координиран планът с Европейската комисия, така че не може да се очакват проблеми от страна на Европейската комисия. Въпросът е крайният акт на политическото предоставяне официално на завършения план в Европейската комисия дали сегашното мнозинство ще го направи, колкото се може по-бързо. Трябва да се случи до края на април. Комисията е готова, ако трябва да изчака една-две седмици след края на април, или началото на май месец и няма да бъде фатално. Но сегашното правителство е свършило перфектно своята работа по този фонд.

Водещ: Питам ви, защото и в предизборната кампания, и сега се чуват от парламента гласове, че този план трябва да бъде преработен из основи. Затова задавам въпроса си – дали от Брюксел стига до Народното събрание тази информация?

Андрей Ковачев: Този план се работи в координация със социалните партньори, с академичните среди в България от много, много месеци и който е искал някакви промени, е имал възможност да ги каже в предишните месеци. Сега да се върви към алтернативен план е много странно в последните седмици, когато трябва да бъде финализирано това, което вече е постигнато. Но да се казва, че планът е проблематичен или някой иска нещо ново да прибави или да премахне от него – това е в отговорността на новото мнозинство в българския парламент. Те носят отговорност, ако желаят да го променят, въпреки че той е вече координиран с Европейската комисия – нека за трети път да го кажа това, което вчера сподели и председателят на Европейската комисия. Този проектоплан, който България е представила в Европейската комисия, е координиран с Комисията, така че ако някой иска да го сменя, трябва да се започне отначало и със сигурност ще има забавяне, ако искат всичко да променят. Но това е в тяхна отговорност и тяхно желание, ако желаят така да се случи.

Водещ: Г-н Ковачев, да се върна сега към двата призива, които вие отправихте: към ДБ и ИТН – да изяснят позицията си за Северна Македония, и към вашите колеги – да предложат преименуването на населени места с имена на комунистически дейци. Формално нямат връзка помежду си двата призива, но всъщност връзката май е доста по-дълбока: едното не е ли следствие на другото?

Андрей Ковачев: Да, така е. Първо, смятам, че по важните, национално важните теми би трябвало да имаме надпартийна обща национална позиция и да не търсим по всяка тема критики. А пък е и много лошо да даваме разнопосочни сигнали в Европейския съюз и по света. Тогава се отслабва нашата позиция. Затова е важно да излъчваме сигнал, че българската позиция остава непроменена и трябва да се спазва Договора за добросъседство, особено в частта за общата българска история, особено в частта за резултатите от тази академична комисия, историческа, между двете страни, която не работи – не по наша вина, и която по договора би трябвало да работи въз основа на историческите извори от съответната епоха, а не на интерпретацията на този или друг професор или някой друг учен, който има явно не точно научни желания за интерпретация. Това е много важно, да имаме единен сигнал, който да не показва, че София е разединена след изборите, че сигурно вече няма да бъде тази позиция и може да направим компромис с нещо, с което според мен няма как да направим компромис. Защото ние не говорим тук за някакъв академичен исторически спор, говорим за основни човешки права в днешния ден, в настоящето, говорим за дискриминация на хора, които публично заявяват своята българска идентичност, и обучението на младите поколения на Европа в една история, която води до говор на омраза към своя съсед. Това е, което не е европейска ценност, не може никой да ни убеди, че трябва да подкрепяме такъв вид идеология, ако искате, или доктрина, която не се основава на историческите факти, и води до дискриминация на открито заявяващи български етнически произход и до омраза. Това е единият елемент. И разбира се, вашият втори въпрос, който вие ми задавате – инерцията от миналото, десетилетия наред образование в тоталитарна идеология, било то югославска, титова идеология или в България комунистическа, е довела, че много хора имат инерция и приемат все още това, което е наслагвано в миналото за чиста монета, ако може да се каже по този начин. Давам пример с Георги Димитров. Ако неговото желание и договорът от Блед, който той сключва с Тито, се бяха реализирали, то някои от тези градове нямаше да бъдат на територията въобще на България. Пиринска Македония е подготвяна за присъединяване по споразумението с Тито, първо с учители от Македония, които да почнат образование на т.нар. нов език, с насилственото каране по време на преброяването да се пишат етнически македонци българите и последващото – слава Богу, не се е реализирало заради скъсването на Тито със Сталин, последващо предаване на тази територия на Югославия. Затова ми е много трудно да разбера, когато в „Гугъл мапс“ някой си направи труда да потърси под името „Георги Димитров“, да излизат стотици улици, особено в по-малките населени места, с това име. Всичко е част от нашата история. Никой не иска да променя историята – напротив, тя трябва да се учи, трябва да се преподава в училище, в университетите, да се знае, но едно е историята, която трябва да бъде в учебниците, която трябва да бъде в музеите, а друго е, когато искаме нещо положително, да предадем паметта на младите, да бъде като наименование на площад, на улица, на град и което би трябвало да е свързано с нещо положително. Не се отричаме и не може да се отречем от историята, всичко се е случило и всичко е част от нашата история – и Георги Димитров, и Вълко Червенков, и Цола Драгойчева, и Богдан Филов, и Александър Белев, и абсолютно всички, но те трябва да бъдат в учебниците. А тези, които са положителните примери, разбира се, на тяхно име е хубаво и трябва да бъдат и наименувани съответно обществени места, площади, улици и т.н.

Водещ: Какво е вашето обяснение, г-н Ковачев, защо темата за Северна Македония избяга от 45-я парламент, освен в отделни коментари, според които дори българската политика досега относно западната ни съседка е претърпяла крах? Какво правим?

Андрей Ковачев: Това са доста странни коментари. Точно обратното е. Мисля, че българската позиция беше още повече, не само потвърдена, но подкрепа в последната резолюция на Европейския парламент с приетите поправки за недискриминацията и историческото помирение. И България, независимо от партиите, от правителствата, би трябвало да продължи да отстоява тази своя национално отговорна позиция, която не е за това, че е само българска и за това, защото е българска да си я отстояваме, а защото тя е справедливата, тя отговоря и на историческата обективна истина, и на демокрацията. Не можеш за това, че споделиш, че си българин или споделиш даже, че твоят дядо или баба, както се случи с претендента за „Евровизия“, е от България и ти имаш българско гражданство, това да означава огромна вълна от омраза, от закани, от дискриминация, от желание да те отхвърлят. Това е нещо, което е основно човешко право. Ние не говорим за абстрактен академичен културно-исторически спор за това, какъв цар е имало преди 500 години или кой войвода какъв бил. Ние говорим за потъпкване на основни човешки права в днешния ден, сега, в момента. 120 000 са македонските граждани, които по произход имат и българско гражданство, които доброволно са поискали, основано на своя български произход, доказан български произход, с документи, и подписвайки декларация за българско етническо самосъзнание, са получили българско гражданство съвсем правилно. Но това е за тях проблем да то кажат публично, защото когато се разбере, че имат българско гражданство по произход, те биват обект на омраза в Македония. Тази атмосфера, която създават медии, политически фигури, хора от академичния свят в Македония трябва да бъде лека-полека преодоляна по пътя на европейската интеграция. И нашият призив винаги е бил – да преодолеят наследеното от миналото, идеологията от миналото по пътя на европейската интеграция. Както и в България преодоляваме бавно, трудно наслоеното с десетилетия от миналото, от миналата идеология, практика, наслоена от миналото, която ни връща и до нашите проблеми, за които преди малко говорихме.

Водещ: Г-н Ковачев, към тази тема за Северна Македония има ли интерес в Европейския парламент или такъв кампанийно се появява?

Андрей Ковачев: Категорично да.

Водещ: Има?

Андрей Ковачев: Има интерес за разширяването на шестте държави от Западните Балкани, и то огромен интерес то да продължи и да се преодолеят пречките. Косово-Сърбия – диалогът да продължи. Двете страни се призовават да направят стъпки в тази посока, за да може да бъде признато Косово от страна на Сърбия. Много тежък въпрос – дали и как ще се случи, никой не може да каже отсега. Босна и Херцеговина, конфедерацията имат огромни проблеми, особено с хърватската общност в Босна, които са недоволни още от Дейтън. В Албания на 25-и април предстоят избори и след това ще се реши от Европейския съюз дали страната е изпълнила тези предусловия, които имаше и германският Бундестаг за започването на преговорите, свързани със свободата на медиите, с върховенството на закона, със съдебната система. Черна гора като че ли беше най-напреднала по пътя към Европейския съюз, но и там има проблеми със смяната на правителството и стабилността, изключително крехко е там сега мнозинството на правителството – с 1 човек повече в парламента мнозинство има. И там има много несигурност и зависимости. Русия не спи, ако мога да кажа, и се опитва да увеличава своето влияние в Западните Балкани. Китай – също. И Европейският съюз трябва да полага още повече усилия, не само по отношение на помощта, която дава. От другата седмица над 500 000 дози ваксини ще бъдат доставени за страните от Западните Балкани, особено тези, които са най-назад, като примерно Северна Македония и Черна гора, и Босна и Херцеговина, защото знаем, че Сърбия си набави от Русия и от Китай доста големи количества ваксини. Това е притеснението, да не се забави процеса, но разбира се, европейската интеграция е двупосочна улица. И Европейският съюз трябва да полага усилия, но и тези страни също трябва да удвоят и утроят своите реформи и преодоляването на проблемите, идващи от миналото, ако се върнем отново на нашата ситуация със Северна Македония.

Предишна статияЕмил Радев ГЕРБ/ЕНП: Европейският парламент реши да ускори процедурата за зеленото цифрово удостоверение
Следваща статияЕвродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев: ЕНП настоява за цифрово зелено удостоверение и за хората с антитела срещу COVID-19