Eva Maydell
Ева Майдел - евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на Международното Европейско движение (EMI)

Все повече големи европейски компании инвестират само ако могат да използват 100% възобновяема енергия и да бъдат климатично неутрални, казва българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел

– Г-жо Майдел, какво показва представеният от вас справочник за енергийна ефективност на регионите през 2021 г.?

– Българските общини разбират ясно нуждата да планират и управляват енергията по-добре. От разговорите с кметовете на десет големи областни града стана ясно, че всички имат реализирани и много планирани проекти за енергийна ефективност. С помощта на експерти създадохме този справочник с практическа информация как общините могат да планират по-ефективно добива и потреблението на енергия на своята територия. Говорим за сфери като осветление, сгради, битово и индустриално отопление, обществен транспорт.

В документа има информация къде могат да намерят помощ и партньорства, как да подобрят комуникацията и да ангажират гражданите и бизнеса. Той е безплатен и достъпен на интернет страницата ми.

– Какви финанси и за какво конкретно ни предоставя ЕС, за да подобрим енергийната си ефективност?

– В последната версия от националния план за възстановяване, по който ще имаме на разположение около 12 млрд. лв. европейски средства, са предвидени програми за енергийно обновяване на промишлени сгради, за енергийна ефективност в самостоятелни жилищни сгради. С тях ще се финансират например изграждане на соларни инсталации за производство на електроенергия и подгряване на вода или монтиране на термопомпи и климатици. Тези европейски средства ще помогнат на семействата да намалят сметките си за отопление и охлаждане, а на бизнеса – разходите за производство. Отделни градове и големи предприятия могат да мислят и за много нисколихвени заеми от Европейската инвестиционна банка, чието портфолио с всяка изминала година ще става все по-екологично насочено.

– Готови ли са българските общини за проекти в тази посока?

– Една от идеите зад инициативата да представим справочника с участието на максимално широк кръг от кметове беше да видим доколко са готови. Радващото е, че не само в най-големите градове, но и в по-малките местната власт вече е в доста напреднала фаза на планиране и реализиране на проекти по енергийна ефективност. Чуваме не само послания и желания, а конкретни задвижени проекти, които са част от цялостно планиране на енергийната система. Все по-малко се работи на парче и резултатът се вижда.

Общините мислят и за инвестиции, които не само да направят градовете по-уютни и чисти, но и да привлекат производства отвън. Все повече големи европейски компании инвестират само ако могат да използват 100% възобновяема енергия и да бъдат климатично неутрални. Това е условие, с което все повече общини се съобразяват в новоизграждащи се индустриални зони като тази край Стара Загора или планираната край Сливен.

– Кои са най-добрите примери от градове в Европа за подобряване на енергийната среда, които бихме могли да приложим и у нас?

– Да вземем за пример словенската столица Любляна. С население от 300 хил. души градът е съпоставим с доста областни градове у нас. През 2016 г. печели наградата “Европейска зелена столица”. Освен че от десет години центърът на града е зона без автомобили, впечатляващо е, че Любляна вече е на 14-о място в свето по удобство за велосипедисти със своите над 220 км велоалеи и услуги за наемане и споделяне на велосипеди. Постигнаха 80% намаление на неизползваните отпадъци от 2008 година и искат да станат първата столица с нулев отпадък през 2025 година.

Друг пример е френският Гренобъл, който спечели същата награда за 2022 г. Там имат инициатива “град на бъдещето”, в която на една платформа местната админстрация и гражданите заедно решават какви екологични политики да се реализират. От няколко години имат и общинска мярка за енергийна ефективност за сгради, строени между 40-те и 70-те години на ХХ век. През първата фаза грантът е бил в размер на 90% от проекта, а през втората – 40%, в комбинация със заем с много ниска лихва.

Споменавайки Гренобъл, веднага се сещам за Габрово, който на същия конкурс спечели награда “Европейски зелен лист” за 2021 – единствения град от Централна и Източна Европа, печелил това отличие. Това е доказателство, че с последователна работа и ясна визия нашите градове се развиват по модерен европейски модел.

– Целта на ЕК за абсолютен климатичен неутралитет до 2050 г. не е ли твърде амбициозна?

– Зелената сделка е планът на държавите от ЕС за устойчивост и икономически растеж в следващите 30 години. Климатичната неутралност е политическа цел, която да ни мотивира. Все още текат преговорите между държавите и Европейския парламент по въпроса. Най-важно е какви ще са междинните цели на ЕС за намаляване на парниковите газове до 2030 г., защото това ще има моментално влияние върху решенията, които държавите и бизнесите трябва да вземат. Ние от групата на ЕНП се доверяваме на анализите на учените, които твърдят, че повече от 55% намаление на емисиите спрямо нивото от 1990 г. ще доведе до големи икономически и социални трусове. Освен това при поставяне на общи за ЕС цели трябва да се отчитат различните стартови позиции на държавите. По исторически, географски и политически причини държавите използват различни източници на енергия и адаптацията отнема различно време и средства. Нито една от целите, поставени на европейско и национално ниво, няма да е изпълнима без местните власти. Затова със справочника и събитията с кметове поставяме фокуса върху българските региони.

– Икономическият удар заради COVID ще забави ли декарбонизацията и енергийната ефективност?

– Сериозността на кризата доведе до рекордно високи публични инвестиции, насочени към бързо рестартиране на икономиките. И вече е ясно от първоначалните версии на плановете за възстановяване на отделните държави от ЕС, че инвестициите ще са в посока модернизация – в енергийна ефективност, в дигитализация, в иновации, в знания и умения от практическа полза.

Тези ударни инвестиции вероятно ще намалят негативното ни влияние върху природата.

– Според бизнеса заради преминаването към зелена икономика ЕС може да загуби пазарни позиции. Има ли опасност да си навлечем тежки проблеми, опитвайки да постигнем целите на Зелената сделка?

– Разработваме механизми, за да не се случват такива сценарии. Например с механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ще се начислява цена за емисии върху вноса на определени стоки от държави извън ЕС, за да не се окаже, че предприятия изместват производството си в трети страни с по-ниски екологични стандарти. Работи се и по реформа на Европейската схема за търговия с емисии, за която в момента тече обществена консултация. В ЕНП се противопоставяме на зеления радикализъм, който не е подкрепен с научни анализи и застрашава редица бизнеси с прекомерни изисквания. Застъпваме се за използване на газа като преходна технология, за запазване на възможностите за финансиране на нискоемисионни енергийни източници като газ, водород и други. Преходът към декарбонизация може да се случи само ако е справедлив и не води до намаляване на жизнения стандарт и огромни дългове.

– Водород, електроавтомобили и велосипеди в центъра на града не са ли прекалено далечни за българите?

– Не мисля. В Бургас и Варна имат много добри платформи за споделени велосипеди. В София и други големи градове има безплатно паркиране в центъра за електромобили и няма данък за тях.

Допълнително по национални и европейски проекти инвестираме във водородни изследвания и инфраструктура над 50 млн. лева включително за неща като първи водороден автобус. Над 20 проекта за зелен водород ще стартират в следващите 5 години по плана за възстановяване.

– Можем ли да разчитаме на средства от ЕС за саниране на панелни блокове?

– Енергийната ефективност в сградите не се постига само със саниране на стените, а с изолиране на всички места, откъдето се губи енергия – под, таван, прозорци, врати, неефективно осветление, електроуреди. В плана за възстановяване са предвидени над 2 млрд. лева както за жилища, така и за обществени и промишлени сгради. Тези средства ще са одобрени и ежегодно проверявани от европейските институции. На второ място, далеч не става въпрос само за панелни блокове.

Много от кметовете подчертаха, че работят за енергийна ефективност на публични сгради като училища, болници, но и на сгради с културно-историческа стойност, при които е важно да се запази автентичен външен вид. От сградите излизат 36% от парниковите газове в ЕС. Като добавим, че около 90% от днешните сгради ще бъдат все още в употреба през 2050 г., е ясно, че ако не инвестираме в енергийна ефективност на сградния фонд, усилията за декарбонизация няма да успеят.

– Възможно ли е да се стигне до изискването за ваксинационен паспорт за пътувания в ЕС?

– Най-важното е да има общ европейски подход, защото искаме да постигнем предвидимост за гражданите и бизнесите. Важно е да мислим как можем да възстановим безопасното пътуване, без да дискриминираме дали някой е ваксиниран, или не. Има доста неясноти около електронните ваксинационни сертификати, за които се договориха европейските лидери в края на миналата седмица. При всички положения те трябва да улесняват пътуването за своите притежатели, а не да се ограничава придвижването на тези, които нямат такъв сертификат. Едно от нещата, на които COVID-19 ни научи, е, че за разлика от предишни пандемии сега човечеството вече има знанието и инструментите да я пребори. Въпрос на баланс между различните интереси в обществото, както и ефективна координация и съдействие между държавите е, за да оставим по-бързо COVID-19 зад гърба си.


 

Визитка

Eva Maydell

Ева Майдел е родена на 26 януари 1986 г. в София. През 2008 г. получава бакалавърска степен по международни отношения в университета “Джон Кабот” в Рим. Специализира в Харвардския и Оксфордския университет. От 2014 г. е евродепутат от групата на ЕНП/ ГЕРБ. Член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект. Заместник в комисията по икономически и парични въпроси.

ИЗТОЧНИК24 Часа
Предишна статияАндрей Новаков ГЕРБ/ЕНП: Свършили сме не малко работа, знаем как и можем още! Нашата цел е да имаме 6 депутата от обл. Благоевград в следващото НС
Следваща статияЕвродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков: Необходими са единни стандарти за пътуване в Европейския съюз