Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел е член на Европейския парламент и един от главните преговарящи по първия в света закон за изкуствен интелект, както и основен преговарящ по ключовото законодателство за микрочипове на ЕС.
Приоритетите на нейната политика включват използването на иновации и нови технологии в подкрепа на европейската конкурентоспособност и насърчаване на сътрудничеството между глобални съмишленици в технологичното и демократично пространство.
Ева Майдел е сред стоте млади глобални лидери на Световния икономически форум за 2022 година. Тя е удостоена два пъти с наградата на Европейския парламент за евродепутат на годината, а също така е част от престижните класации на „Политико“ за 28-те най-влиятелни личности в Европа, както и 40-те най-влиятелни евродепутати.
Всеки от нас усеща, че времето върви все по-бързо и че ежедневието ни става все по-дигитализирано. Това, за добро или за лошо, е процес, който не можем да спрем. Същевременно той има различни лица. Благодарение на новите технологии живеем по-удобно, но пък рисковете за децата ни, за възрастните онлайн стават по-големи. От друга страна, вече е ясно, че икономики, които не са свързани с развитието на такива нови технологии, нямат шанс да растат и да осигуряват благоденствие. Междувременно се появи изкуственият интелект (ИИ), който носи всички тези различни лица: удобен е, помага на икономическото развитие, допринася за невиждани подобрения в някои области като медицината например, но в същото време някои негови приложения са стряскащи и опасни за обществото. Какво да правим?
Като депутат в Европейския парламент посветих последните два мандата в това да регулираме развитието на технологиите така, че те да ни помагат, а не да ни пречат или притесняват. Бях част от почти всички основни законодателни процеси по темата и работих активно, за да поставим разумни правила в технологичното време, в което живеем, и най-вероятно все повече ще живеем в бъдеще.
Това са някои от по-важните законодателни актове, по които работих в този мандат в ЕП. Всички те, макар и сложни, имат пряко отражение в нашия живот всеки ден. В Европа и в България.
Закон за изкуствения интелект (AI Act)
Законът за изкуствения интелект на ЕС е първият в света, който регулира тази бързо развиваща се технология и я прави по-безопасна и по-демократична. Като главен докладчик в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика по Закона за изкуствен интелект работихме, за да предоставим подходящи пазарни условия и ресурси за европейските компании, разработващи ИИ според европейските стандарти. Трябваше да намерим сложен баланс – да дадем възможност ИИ да се развива в Европа, но и да защитим европейските общества от рисковете за злоупотреба с него. Така се стигна до основан на риска подход към изкуствения интелект в този закон: колкото по-рисковано е използването на ИИ, толкова повече изисквания и проверки се въвеждат, за да се гарантира, че системата за ИИ работи добре. Така има европейска визия за развитието на тази технология. Знаем какво не искаме от ИИ в Европа: типа социално оценяване, който виждаме в Китай. Искаме, ако една ИИ система помага да се вземе решение в училище, банка или работно място, тя да функционира добре и да не прави грешки.
Защо има значение за България
Подобно на Закона за микрочиповете, по време на преговорите бях наясно, че България има хората, таланта и стратегическото геополитическо местоположение, за да стане основен играч в европейската технологична икономика. Дом на един от деветте суперкомпютъра в ЕС,
България има потенциала да се превърне в балкански център за обучение, развитие и внедряване на ИИ
Имаме обещаваща AI екосистема, включваща българския AI Cluster, Dronamics, The Recursive, INSAIT и редица други компании. По мое предложение в закона са въведени т. нар. регулаторните пясъчни кутии, които са предназначени да бъдат пространство за иноватори и предприемачи, преди да пуснат продуктите си на пазара. Това ще бъде особено полезно в България и страните от ЦИЕ, защото те могат да създадат общи “пясъчни кутии”, да си сътрудничат с европейски партньори и да се съсредоточат върху нашите силни страни като FinTech.
Що се отнася до българските граждани, Законът за ИИ е въздействащ в работата, която върши, за да продължим борбата ни с дезинформацията. Според този закон всяко манипулирано видео или аудио, т.нар. deep fake трябва да бъде ясно обозначено и да се третира по съответния начин, за да се запази доверието ни в демократичния процес.
Дезинформация и модериране на социалните мрежи (Disinformation and Content Moderation)
България е мишена на спонсорирана от руската държава дезинформация
След руското нахлуване в Украйна тази спонсорирана от Русия дезинформация стана още по-разпространена в социалните платформи. Още с избухването на войната водещи гласове в българското общество започнаха да поставят под въпрос практиките за модериране на съдържание на ключови онлайн платформи. Проблемът беше особено очевиден в Meta, най-използваната социална платформа в България, а до голяма степен и в YouTube и онлайн видеоуслугата на Google.
Бях домакин на поредица от инициативи в България и Брюксел, насочени към повишаване на прозрачността и справедливостта на модерирането на съдържание в Meta, YouTube. Работихме върху това по няколко начина: чрез Закона за цифровите услуги поставихме ясни изисквания към големите онлайн платформи. Но регулирането не е достатъчно. Ето защо, като част от двугодишна кампания, аз се срещах с най-високите нива на ръководство на Meta и Google, за да поискам прозрачност, информация относно практиките за модериране на съдържание и настоявах за конкретни и специфични за страната ни ангажименти. Част от тази инициатива включваше и организиране на публичен семинар в София във връзка с практиките на Meta за модериране на съдържание и позволяващ на гражданите и академичните среди да изразят мнението си относно тези проблеми.
Закон за микрочипове (Chips Act)
Пандемията ни даде урок до каква степен веригите на доставки могат да се разпаднат и да нарушат нормалното функциониране на единния пазар. В първите няколко години след COVID, а в някои сектори и до момента, има затруднения с доставките, защото липсват различни елементи, най-често – микрочипове. Микрочиповете са централни за нашата икономика и сигурност – те са мозъкът на нашите устройства. Чипове има във всичко – от играчки, хладилници и коли до най-сложните оръжейни системи. Ето защо в Европейския парламент работихме, за да отговорим на тези предизвикателства и да подпомогнем създаването на нова индустрия, свързана с производството на микрочипове в ЕС
Законът за микрочиповете цели да превърне Европа в мощен играч в дигитализацията и индустрията, като финансира сектора с почти 11 млрд. евро.
Защо има значение за България
България има нужда да създава нови индустрии с висока добавена стойност, които могат да осигурят нови работни места и по-високи заплати. Всяка година технологичният сектор в България нараства с 11-12% и аз работя активно този дял да продължава да расте. Участвах в преговорите за допълнително финансиране в полза на малкия бизнес, а също и да осигурим нови инвестиции за елементи от производството на микрочипове тук в България.
Закон за дигиталните услуги (Digital Services Act)
DSA регулира онлайн пазара, социалните мрежи, платформите за споделяне на съдържание, магазините за приложения и онлайн платформите за пътуване и настаняване. Той гарантира безопасността на потребителите, защитава основните им права и помага за създаването на справедлива и отворена среда. Защитата на потребителските права е от решаващо значение за това интернет бизнесът да се развива. Новите правила съгласно DSA ще позволят на гражданите да контролират онлайн търговците, което от своя страна ще спомогне и за предотвратяването на измами онлайн.
Защо има значение за България
Законът съдържа и инструменти за борба с насилието онлайн, особено над непълнолетни. Най-важното е, че тези мерки ще бъдат внимателно балансирани спрямо ограниченията на свободата на изразяване и ще подлежат на независими одити. Свободата на словото никога не трябва да бъде цената в борбата срещу дезинформацията.
