Г-н Новаков, поздравления за избирането Ви за говорител на ЕНП за регионална политика. Какви са основните приоритети, които си поставяте в тази роля?
На първо място е важно да подчертаем, че вече втори мандат ролята на говорител и координатор на политиките за регионално развитие в най-голямото политическо семейство в Европейския парламент (ЕП) е поверена на българин. Това нито е случайно, нито се полага ей така. От една страна, решението е оценка за работата ни в тази комисия, а от друга, е знак, че на България се поверява задаването на посоката на политика, която е от ключово значение за развитието на регионите и ЕС като цяло. Затова безспорно първи и основен приоритет за мен като координатор и говорител ще бъде регионалната и кохезионната политика да запазят своята тежест и в идните 5 години – и като важност за ЕС, и като мащаб, и като ресурс.
Дискусията за бъдещето на кохезионната политика, стартирала в навечерието на европейските избори, все още върви. Следващите месеци ще покажат доколко Европа е готова да продължи да развива регионите си с инструментите и средствата, както досега. Наред с това предстои още работа по опростяването на процедурите и създаването на условията за достъпност и гъвкавост, които да улеснят общините и бенефициентите в иначе нелекия и дълъг процес по планиране и управление на инвестициите в регионални проекти.
Кои ще са другите Ви приоритети в новия Европейски парламент?
Освен в Комисията за регионално развитие (REGI) в този мандат ще продължа да работя и в Комисията по транспорт и туризъм (TRAN). През септември се очаква Европарламентът да образува нова пълноправна комисия, посветена на отбраната, като амбицията ми е да имам активна роля и в нея. Новото в идните 5 години е, че в портфолиото си добавям и участие като заместващ член в Комисията по култура и образование (CULT).
В предишното интервю, което дадохте за в. „Строител“, алармирахте за проблемите с реализацията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Има ли напредък, или отново сме на 3%? Какви са перспективите за втория транш?
Нашият План съществува в паралелна реалност – сякаш ще разполагаме с него и след 2030 г. Имаме стряскащите 5% реално изплатени суми. С малки изключения проектите са миниатюрни по мащаб в подкрепа на бизнеса – земеделска техника, технологично обновяване на предприятията, решения в областта на информационните технологии. Ние не само постигнахме невероятен провал с големите инвестиции, а и поставихме НПВУ в пряка конкуренция с кохезионната ни политика, защото към момента същите приоритети от изпълняваните проекти можем да финансираме чрез инвестициите от Европейския фонд за регионално развитие и други инструменти на кохезията. Т.е. страната ни не само проваля националния ни План, а дава съществен аргумент на Европейската комисия и така наречените нетни донори да орежат значително бюджета на бъдещата кохезионна политика. В останалата част на ЕС Механизмът за възстановяване и устойчивост върви добре, което означава още аргументи в посока елиминиране на кохезионната политика.
Чрез неосъществяване на НПВУ чертаем и черно бъдеще за енергетиката ни, и високи цени на тока. Над 5 млрд. лв. по Плана, които са предназначени за енергиен преход, са на 0,37% реално изплатени суми – енергетика, възобновяеми източници, енергийна ефективност.
В допълнение 2 млрд. лв. инвестиции за транспортна свързаност са на пауза вече години.
Какво се случва с европрограмите, каква е ситуацията там, вече сме средата на 2024 г.?
Положението остава все така притеснително и ситуацията у нас не се е променила особено за изминалите няколко месеца. Разбира се, традиционно изборите и промените в политическото управление на страната създават предпоставка за забавяне, а понякога и сътресения за тези процеси. Въпреки че звучи клиширано и е казвано десетки пъти не само от мен, ще повторя отново, че за България е изключително важно да сформира стабилно, легитимно и устойчиво правителство с ясна визия и капацитет да навакса изгубеното време, да доведе планираните инвестиции до успешен край. Тук не става дума просто за риск да загубим финансиране от Европа, а да допуснем забавяне в и без това догонващото развитие на нашите региони. Във времето, в което живеем, тези инвестиции имат отражение не само върху икономическото ни развитие, но и върху националната сигурност.
Кои ще са основните предизвикателства пред ЕС в новия мандат на ЕП?
Както стана дума и преди малко – именно сигурността. Европа трябва да бъде готова и да създаде условия и среда за устойчива последователна политика по отношение на сигурността и отбраната. Това безспорно изисква насърчаване на промишлеността, включително на ниво снабдяване и суровини.
Сериозно предизвикателство очаквам да бъде и балансът в това Европа да работи върху постигането на предварително заложените в предишния мандат цели, докато в същото време поставя нови, свързани с натиска и изискванията на настоящите кризи. Досега се чуха немалко гласове – и от политически фигури, и от бизнеса, че в някои отношения Европа е прекалено амбициозна и се задъхва от собствените си тежести, особено в рамките на Зелената сделка.
Очаквате ли да има някакво преосмисляне на Зелената сделка?
Лично аз – да. Според мен това е нужно, особено в някои аспекти, които директно засягат конкурентните качества на европейската икономика. Не ме разбирайте погрешно – аз подкрепям принципните усилия за съхраняване на околната среда, за чиста икономика и устойчиви решения за нови технологии и производства. Високите цели са нещо хубаво, но самото целеполагане трябва да бъде съобразено с реалностите и с изключително динамичната среда, в която живеем. И това е само едната страна. От друга, високите цели и изисквания понякога трябва да бъдат съобразявани и с особеностите и спецификите на отделните региони. Протестите на фермерите от изминалата пролет поставиха редица ясни и конкретни въпроси, които също очакват своето разрешение.
Как виждате бъдещето на ЕС в контекста на регионалната политика и промишлеността? Какви са най-важните стъпки, които трябва да се предприемат, за да се осигури устойчиво развитие на Съюза?
България е официално в „тъмните векове“ на европейските инвестиции, и то точно когато трябваше да е в най-добрата си форма, за да оползотворява безпрецедентно големия ресурс. За съжаление обаче ние се проваляме и с кохезионната ни политика – към днешна дата имаме едва 5% реално изплатени средства. Къде е логиката ЕС да ни отпуска все повече средства, като не можем да инвестираме тези.
Мисля, че никой в историята на управлението на европейски средства в страната ни не е успявал да постигне провала, който наблюдаваме в последните години.
Друг аспект от горното е, че кметовете все още не могат да се възползват пълноценно от кохезионната политика, но също и от НПВУ поради огромното забавяне с тръжните процедури по отделните релевантни за общините приоритети.
На фона на всичко това ни предстои битката за следващата Многогодишна финансова рамка и за това как ще изглеждат инвестиционните политики. Наивно е да смятаме, че кохезионната политика ще остане същата. Наивно е и да се борим за това. По линия на различни неофициални източници аз и моят екип знаем, че се върви в посока на единен фонд, много по-малко средства и дори липсата на еврокомисар с портфейл кохезионна политика. Вероятно е фокусът да натежи повече в полза на Южна Европа за сметка на Източна Европа. В същото време и съвсем оправдано сигурността и отбраната са новоизгряващата звезда на небосклона на европейското финансиране. Т.е. трябва да сме достатъчно далновидни, за да се адаптираме към новата реалност.
Какви мерки смятате, че трябва да се предприемат за по-доброто разпределение на кохезионните фондове между държавите членки?
Ако трябва да отговоря кратко и с две думи, навярно бих казал достъпност и гъвкавост. Тук обаче е задължително да направя важно уточнение: ЕС е изтъкан от правила. Той буквално съществува благодарение на ясно и детайлно разписани дългосрочни цели, работни програми, стратегии. И това е хубаво, макар много критици да го наричат бюрокрация и да вярват, че тя затруднява прекалено, даже спъва страните членки да се развиват. Аз мисля, че правилата гарантират сигурност, а самите държави носят основната роля за това в действията им да има последователност, а в администрациите им – приемственост, независеща от вътрешнополитически въпроси и промени на правителства.
ЕС налага строги правила и немалко ограничения, но е последователен и устойчив в тях. Затова тук под гъвкавост и достъпност имам предвид по-скоро да се поучим от опита, който натрупахме по трудния начин в търсене на изход от кризата COVID 19 – да мислим за опростяване на вече съществуващите правила и процедури, да могат да бъдат взимани бързо решения, да се допуска заемообразно ползване на ресурс или в кратки срокове да може неусвоени средства да бъдат „пренасочвани“ към сфери и инвестиции от наболяла необходимост.
Как може да се подобрят инфраструктурата и икономическото състояние на по-слабо развитите региони на ЕС?
„Свещеният Граал“ на икономическото развитие са частните инвестиции. Обществената инфраструктура е функция на държавата и предпоставка за икономическо развитие. Към момента поради огромните забавяния България не успява да създава тази предпоставка. От друга страна все още у нас битува схващането, че с европейски/публични средства икономиката ще процъфти. Последното схващане принадлежи на друга епоха – средствата са миниатюрни по обем спрямо размера на икономиката ни (БВП), а с изключение на държавната и местните администрации работните места се осигуряват от частния сектор. Ако последният не инвестира, може да забравим за икономиката и от там за регионалното и общинско развитие. В България има успешни примери на общини, които с европейски инвестиции привлякоха частни инвестиции – Стара Загора, Враца, Габрово и други. Този модел трябва да репликираме в колкото се може повече градове.
Как смятате, че Брюксел може да насърчи иновациите и технологичния напредък?
Брюксел помага, но не е извинение за проблемите с иновациите в държавите. Сборът от програми и инструменти на Съюза в сферата на иновациите и технологиите е на стойност няколкостотин милиарда евро. Това е безпрецедентно много в историята на ЕС, но не решава трудностите в държавите членки, които спъват иновациите – бюрокрация, обем частно финансиране, разпокъсаност на инвестициите, твърде много приоритетни области на финансиране, та дори и високият социално-икономически стандарт на европейците. В страната ни има шепа компании, които създадоха безпилотен карго дрон, сателити, софтуер и пр. Те са успешните примери, които въобще имат шанс да се конкурират с Азия и с Щатите, така че не само да оцелеят, но и да увеличат пазарната си капитализация. По естествен път, колкото повече такива компании имаш на територията на държавата си, толкова е по-голяма вероятността да култивираш конкурентоспособност. Европейският съюз и политиките му започват от държавите членки и свършват също там. Ако последните не разбират това, ЕС е обречен да загуби състезанието в иновациите и технологиите.
В кои политики виждате възможност за активна роля и позиция на България?
Запитан така, се изкушавам да кажа, че страната ни има възможност за активна роля и позиция в абсолютно всяка сфера, въпрос и политика на ЕС. Той просто така е устроен, че ние имаме право на участие във всеки формат, съвет или работна група. Друг е въпросът доколко успяваме да вземем максимума от това и дали сме представени адекватно всеки път с последователна национална позиция или дори готовност за вземане на решения. Тук отново трябва да кажа, че нерядко вътрешнополитическите ни боричкания се отразяват и на представянето ни в европейски и международен план. Това прави впечатление и не работи в полза на България, затова въпросът за управлението на страната и излъчването на правителство е решаващ.
До края на август трябва да бъдат номинирани еврокомисарите от страните членки. Според Вас кой ресор би бил най-добър за българския еврокомисар и защо?
Вярвам, че България разполага с опит и експертиза да излъчи кандидат за абсолютно всеки ресор. Знаете, че в последните 5 години на страната ни бяха поверени политиките за иновациите и научните изследвания, образованието, младите хора и културата. Еврокомисар Мария Габриел, а и наследилата я комисар Илиана Иванова се справиха брилянтно с тези ресори, които де факто отговарят за бъдещето на Европа и поставят основата, върху която да се гради икономиката ни занапред – технологиите и иновациите, човешкия ресурс.
Смятам, че бихме могли да доразвием приноса си в тези сфери, както и в областите от траен интерес за България – регионално развитие, свързаност и транспорт, защо не и енергетика. Тук неминуемо трябва да подчертая, че географското ни положение ни отрежда трудната и отговорна роля да бъдем външна граница на ЕС, с което фокусът ни върху миграцията, сигурността и отбраната на Европа става все по-осезаем.
В речта си председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочи, че ще има нов комисар по достъпността на жилищата. Какво е Вашето мнение, кои трябва да са задачите, с които да се заеме веднага?
Позволете ми да се отнеса с доза предпазливост относно такъв портфейл. Достъпните жилища са важна тема, но водещи в нея са предимно държавите членки, а ЕС помага с финансиране и елементи от политиката.
Трябва да разберем повече за набора от инструменти, с които ще разполага такъв комисар, както и за политиките и конкретните идеи за европейско законодателство. Съвсем скоро председателят на ЕК ще проведе интервютата с кандидатите за европейски комисари, след което всеки от тях ще има конкретна мисия. Тези кандидати трябва успешно да преминат и изслушванията, а ЕП ще ги подложи на многочасови дебати, за да оцени качеството на кандидатурите. Именно в този формат ще предоставим финалното си мнение за подобен комисар – дали е разумен нов портфейл.
И накрая какво бихте искали да кажете чрез в. „Строител“ на КСБ и строителния бранш във връзка с Вашата нова позиция, инициативите, които планирате, и в контекста на приоритетите на ЕС?
Безспорно на първо място искам да благодаря отново за доверието и подкрепата на строителния бранш и конкретно на КСБ за успешното сътрудничество. Регионалната политика, свързаността и сближаването са сфери, в които инвестициите се реализират в дълги срокове, а резултатите от тях често се усещат след години натрупване. Именно затова е важно в партньорството да има доверие и последователност, нерядко търпение и преди всичко – способност да се гледа дългосрочно напред, понякога пренебрегвайки моментните предизвикателства. Именно тази далновидност пожелавам – на себе си и на целия бранш, който Камарата на строителите в България представлява, за да можем заедно да работим за една по-сигурна, устойчива и благодатна среда за поколенията след нас. Както и досега, и занапред в дейността си в комисиите за регионално развитие и транспорт ще разчитам на експертната гледна точка и становищата, вдъхновени от практиката и опита на терен. Само така мога да продължа да бъда „очите и ушите“ на българския строителен бранш в Европарламента.
Използваме случая, да Ви поканим за кръглата маса, която КСБ и в. „Строител“ ще организират през октомври за визията за развитие на строителния сектор. Надяваме се, че ще можете да се включите.
Бих направил всичко възможно. Форумите, които организирате, традиционно поставят важните теми от дневния ред на сектора в Българя и в Европа. Те са мястото, където и ние политиците, и бизнесът, и експертите „сверяваме часовниците си“ и създаваме така важната спойка за обща визия за развитие на строителството у нас.
