Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“
Водещ: Споровете по историческите въпроси между България и Северна Македония отново нажежиха страстите след първото заседание на Междуправителствената комисия тази седмица, на което западната ни съседка предложи да приемем датата 7 октомври за съвместно честване на Гоце Делчев. Господин Ковачев, провокация ли беше предложението на Северна Македония, какъв е вашият коментар?
Андрей Ковачев: Това е повече от провокация, това е гавра. Досега говориха нека да оставим историята на историците, сега изведнъж се оказва, че историците са по-зле и от политиците. И трябва явно да се върне въпросът в полето на политиците и да бъде разрешен, то това не е спор. Винаги съм бил потресен от зомбирането в тези 60 или 70 години след 1944 г., когато Титова Югославия поема, за съжаление, тогавашната Вардарска Македония и промива мозъците на населението с огромен терор. Нека да не забравяме кървавият Божик, убийствата на хиляди македонски българи, концлагерът „Голи оток“. Законът в тогавашната съюзна република е в защита на националната чест – който каже, че е българин, отива в затвора. Това са огромни репресии, огромен страх и сега тези историци също ги е страх. На четири очи те казват – да, така е, Гоце Делчев е това, което вие казвате, роден в българско семейство, израснал там, български учител, учил във Военното училище в София, в България и се е борил за останалите под османска, тук нека да кажем Одринско и Македония. Това са факти, които няма как да бъдат променени. Сега те ни казват – да, обаче от днешна гледна точка, ако той сега беше жив, щял да бъде македонец. Това е безумно и ние не би трябвало повече въобще да спорим с тях по този въпрос – нещо, което световната академична общност е приела еднозначно, базирано на историческите архиви, факти, артефакти, мемоари, собствени писма на самия Гоце Делчев. Няма никакво съмнение. Нека да имат повече кураж, нека да имат повече смелост. Вече не могат да ни казват да имаме търпение. Ние 30 г. имахме търпение от 1989 г., когато Титова Югославия се разпадна.
Водещ: Вглеждам се, господин Ковачев, в думите на външния министър на Северна Македония, че делото на Гоце Делчев може да бъде мостът, който да преодолее разделението между това, което е било и това, което имат двете държави днес. Питам се дали Македония не ни предложи някакъв вид сделка с историята – вие се отказвате от Гоце Делчев, а ние ще направим друг компромис?
Андрей Ковачев: Не, не. Въобще за такива неща не може да става въпрос, никакви сделки с историята. Това е абсолютно невъзможно. Разбира се, че Никола Димитров е приятел, който знае за какво става въпрос, неговото семейство знае и той какъв е, но за съжаление не всички са като него в сегашната Република Северна Македония. Много е трудно, аз разбирам колко е трудно и колко е все още опасно. Ако някой от вас е гледал предаването на Канал 5 и така наречените историци от преди два дни, на които всяко второ изречение беше все едно излязло от партизански филм от Титова Югославия с огромна омраза срещу България, с препратки към „бугарския фашистически окупатор“ отново. Само с истината можем да продължим напред. И ние винаги сме подавали ръка, искаме наследниците на нашите сънародници от Вардарска Македония да станат част от ЕС, но нека да бъдат така добри, колкото и да е трудно, колкото и да е сложно, след като са го учили в училище и това е било набивано с десетилетия, както казах с много терор и насилие преди това, да прогледнат за истината. Няма абсолютно нищо лошо в това – те не са по-малко македонци, ако признаят или разберат каква е истината. Никой няма право, включително и България, включително и аз, включително и ние, да казваме на някой как сега в 2019 г. се чувства. Ако някой се чувства македонец, то това е негово право. Това по никакъв начин не променя, ако те признаят това какво е било преди 1944 г. и какви са били по етнически произход или по етническо самоопределяне тогава възрожденците и революционерите, и борците за независимост на Одринско и Македония. На Одринско специално казвам, ВМРО първоначално е за освобождаване на останалите след Берлинския договор под османска власт Одринско и Македония.
Водещ: Позволявам си да кажа, че опасенията на голяма част от българското общество, от българските историци са свързани със страха да не би страната ни да бъде принудена да преглътне някаква историческа несправедливост в името на общата европейска политика. Вие имате ли такива опасения, че по един или друг начин ще трябва да направим компромиси с историята си?
Андрей Ковачев: Не. Категорично. Това няма как да се случи. Знаете, Гърция 30 г. настояваше за името и си получи това, което искаше. В ЕС по историческата тема също са наясно и все повече наясно. Преди малко казах, академичната общност на тази планета много добре знае какъв е Гоце Делчев. Всяка енциклопедия, която отворите – било то британската, било то на Франция, било то в самата Сърбия – за сърбите Гоце Делчев е „бугарски бандит“. Така че няма абсолютно никакво съмнение и няма кой нас да ни накара да си променим нашата история в името на каквото и да било.
Водещ: Това означава ли, господин Ковачев, че трябва да бъдат изчистени всички исторически въпроси достатъчно ясно и категорично преди Северна Македония да стане член на ЕС?
Андрей Ковачев: Категорично. Що се отнася особено до 19 и 20 век, за борбите за останалите под османска власт македонски българи, това е основното. Разбира се, че беше по-лесно и мисля че там що-годе нещата вървят към изчистване по отношение на Средновековната история, по отношение на българското царство на българския цар Самуил. Но по отношение на Илинден и на нашите революционери, това също трябва да бъде много ясно изчистено. Да, те са формирали нова идентичност, както казах в началото, с много насилие след 1944 г., тук трябва и ние да си кажем истината пред нас, защото е много лесно някого да сочиш с пръст, а в България всяко второ населено място да има главна улица на името на Георги Димитров, който е един от основните виновници за това огромно престъпление на БКП. Тази гавра, която те правят с нас в момента да ни предлагат датата, когато същият този Димитров и всичките други от БКП направиха предателството с костите на Гоце Делчев.
Водещ: Може ли България да блокира членството на Република Северна Македония още във фазата на преговорите за присъединяване, ако има различие по историческите въпроси?
Андрей Ковачев: Ние не искаме да блокираме. Ние искаме да намерим такива партньори от другата страна, които да не ни предлагат безумията, които предложи тази комисия, а да се обединят и то не около българската гледна точка, а около световната гледна точка. Пак казвам, няма никакво съмнение и това е много важно. Не може една малка държавица с 2 милиона население да казва на света кой какъв бил и да казва – ние имаме право на наш прочит на историята. Няма как да имате ваш прочит на историята, когато историята е една. Същото важи и за България, и за всяка друга страна. Да, може да има нюанси, да – някоя държава в своята историография или някаква историческа митология, която иска да създаде, може един или друг факт да бъде малко преиначен, но не може на 100%, както е в случая с Република Северна Македония.
Водещ: Възможно ли е да се стигне до прекратяване на работата на смесената комисия?
Андрей Ковачев: Всичко е възможно. След този текст, който аз прочетох, който така наречените „историчари“ от тази комисия са ни предложили, датата която видях, всичко е възможно. И се връщам на това, което казах – парадокса преди ни убеждаваха и по времето на Груевски, и след това – „вие сте политици, оставете историята на историците“ и ние направихме тази крачка, казахме – добре, нека да се създаде такава комисия от професионалисти, историци, които да седнат да говорят както за Античността, така и за Средновековието, така и за Възраждането, 19 век, 20 век, до 1944 г. И какво се случи? Че те са още по-малко куражлии, още по-малко смелост имат, отколкото политиците. Сега, ако престане работата на тази комисия, отново се връща в полето на политиците.
Водещ: Имат ли основание критиците на подписания Договор за добросъседство, според които той не е достатъчно категоричен спрямо македонската страна и общата ни история?
Андрей Ковачев: Много ги харесвам такива критичари, които без да предлагат алтернатива, критикуват. Правим опит –10 г. беше ужасно, блокиране на всичко с правителството на Груевски. Сега направихме опит, подписа се договорът. Тук трябва да отчетем и положителните страни – има наистина намаляване на антибългарската пропаганда, която съществуваше по времето на Груевски в Република Северна Македония. Има наченки на по-положително отношение към България. Най-накрая се започна възстановяването на полк. Варналиев край Дойран. Говорим и за други положителни проекти по отношение на запазването на българската историческа памет. Много важно е българската култура, музика, театър, кино, телевизиите, радио да бъде на територията на Република Северна Македония, за да могат и особено младите хора да свикнат с книжовния български език. А не да бъдат подложени само изключително на сръбска пропаганда.
