Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев – евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Група на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП

Много е важно когато говорим, че България е вдигнала ветото, да се чете много ясно решението на Народното събрание, там са записани българските условия!

Д-р Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и председател на българската делегация на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Ковачев, много се говореше за това вето. Дори една от причините „Има такъв народ“ да се изтегли от коалицията беше Македония. Изведнъж обаче беше взето решение ветото за Северна Македония и Албания, тъй като те се движат в пакет, да падне. Изненадващо ли беше това?

Андрей Ковачев: Вижте, ние винаги сме казвали, че когато се изпълнят нашите условия, в смисъл условията от рамковата позиция бъдат част от европейската преговорна рамка, то ние не слагаме вето или то не е точно тази думата, не даваме съгласие за преговорната рамка, само защото искаме да блокираме някоя държава, а защото имаме справедливи очаквания, искания от тази държава кандидат. Ако те се изпълнят и станат нашите, български условия европейски – това, което виждаме в преговорната рамка, че там много ясно се реферира в т. 5 към протоколите по чл. 12 от Договора за добросъседство от 2017 година с всички наши много важни теми – историческите фалшификации, исканията ни с времева рамка да бъдат изпълнени за Гоце Делчев, Илинден, за цар Самуил, всичко както е описано, трябва да бъде изпълнено. Затова чуваме от другата страна в момента такива, хайде да кажа някоя по-добра дума – нежелания да приемат и не искат протоколите да бъдат част от преговорната рамка, защото в тях са записани нашите справедливи условия. Дискриминацията, говора на омраза идва от фалшификацията на историята. Та върху протоколите към чл. 12 от договора, както този от 2019 година, така и този, който не е подписан, а е уговорен със Скопие да бъде подписан, че те са част от преговорната рамка. Какво означава това? Че Европейският съюз ще оценява дали те са изпълнени. Така че това вето, ако искате да го кажете, ако те не изпълняват, то ще си е постоянно. Ако те не изпълняват европейски условия, които са вече европейски условия българските условия, които са справедливи, и затова са европейски условия, то няма да има напредък. Те трябва сами да решат да бъдат – с Белград и Москва, с фалшификацията на историята, с омразата, с дискриминацията, или да вървят напред заедно с нас в Европейския съюз, загърбили, преодолели и Тито, и Колишевски, и Сталин и всичките ужаси от ХХ век и идеологии, които са ни разделяли. Това много ясно да се разбере и в България, че прочитайки от 170 от български народни представители текста, който е приет, става въпрос не за някакво безусловно вдигане на ветото или приетото, но така е прието сега вече да се казва – ветото, то става въпрос за приемането на преговорната рамка на Европейския съюз – приемането на преговорната рамка на Европейския съюз във вида, в който е предложена от Френското председателство с протоколите. Това е изключително важно да се знае – протоколите срещу това, което надигат огромен вой в Скопие в момента и Ковачевски, и Османи, и Пендаровски, които през цялото време викат: „Ами не сме съгласни. Ами ние протоколи не искаме, ама те са билатерални, ама защо трябва да е история вътре, ама не знам си какво“ – те не желаят да приемат това, което Европейският съюз или по-точно Френското председателство предлага в този му вид. Значи, Българското Народно събрание не е приело във всякакъв вид, само в този вид, разбира се, който отговаря на нашата българска рамкова позиция.

Водещ: Тоест, това, че Българското Народно събрание е вдигнало ветото за Северна Македония, не означава, че някъде по пътя към Европейския съюз ние не можем пак да сложим спирачка, ако те не изпълнява това, което трябва? Така ли?

Андрей Ковачев: Ние сме приели в сегашния вид преговорната рамка както е предложена от Френското председателство с този много важен за нас елемент – протоколите. Аз отново настоявам да се четат двата протокола от 2019 година – те са най-важните, 2019 година. Даже мога пред вашите слушатели да прочета, което е изключително важно да се знае, подписано от Екатерина Захариева и от Никола Димитров на 10 юни 2019 година: „Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси решително да ускори своята дейност по съществени теми от общата ни история: Гоце Делчев, Илинденско-Преображенско въстание и други, настоявайки за постигане на реални резултати до края на 2019 година, включително по съдържанието на учебниците. В своята работа комисията стриктно да се предържа към разпоредбите от договора да допринесе за обективното основаващо се автентични основания, на доказателства исторически извори и научно тълкуване на историческите събития“. Виждате защо имаме българска позиция, защото те не изпълняват нещо, което са подписали 2019 година. Ние трябваше за Гоце Делчев и Илинден да сме се разбрали до края на 2019 година. После има учудени защо България не приемала преговорната рамка към онзи момент 2019 година – ами много ясно, защото те не изпълняват нито договора, нито протокола, подписан 2019 година към договора. Сега, този протокол и новият протокол са част от европейската преговорна рамка, което означава, че в европейски условия сега те в най-кратки срокове трябва да седнат най-накрая да приемат това, което е исторически факти, доказани с толкова много оригинални документи, артефакти от съответната епоха, както е записано в договора от 2019 година. Пак повтарям и за трети път, изключително е важно да не се говори само: „Ето, България махна ветото“, а затова, че при условията, в които към момента е предложение френското предложение, България с решението си на Българското Народно събрание ги приема когато те включват българските условия, които пък основно са залегнали в протоколите към Договора за добросъседство, които пък протоколи са включени в преговорната рамка.

Водещ: Ние още не сме получили официалния отговор на Скопие. Както се казва, топката е в тяхното поле. Какво очаквате да излезе оттам?

Андрей Ковачев: Това, което чух, е ужасяващо от Скопие. Аз съм потресен от това, което чувам. Те, виждайки, че България прие преговорната рамка, предложена от Френското председателство, и тук няма какво да си кривим душата, трябва да благодарим на Френското председателство, че положи усилия за подготовката на това предложение за преговорна рамка, и виждайки, че със съвсем логичното не само Договорът за добросъседство, но и протоколите към него да са част от преговорната рамка, те изведнъж казват: „Това на нас не ни харесва, защото ние не смятаме, че исторически теми трябва да бъдат условия за европейската интеграция“. Ето тук е огромният проблем точно в този елемент. А какво ние казваме: имаме договор, подписан, международно-правен договор, ратифициран от двата парламента, който е депозиран в ООН, и който трябва да се изпълнява. Към този договор пак абсолютно легално, защото е описано в кой член на договора се казва, че двете правителствени комисии, създадени по този договор, които се водят от външните министри, правят всяка година протоколи за изпълнението на договора, които трябва да се изпълняват с ясни разчети, с време, за колко време трябва да бъдат изпълнени тези условия, които се подписват. Няма логика ние да се откажем от това и изведнъж да кажем: „Е, добре, няма нужда да ги изпълнявате“ – ние не ви вярваме, че ще ги изпълните. То не само, че не ви вярваме, на практика се получава, че подписани ясно дефинирани времеви рамки не се изпълняват. Преди малко ви прочетох – отдолу, точно под този текст седят подписите на Захариева и на Никола Димитров през 2019 година. Те не се изпълняват. Затова вече те са част не само от български протокол, но този протокол става и оценъчен материал, оценъчен аргумент на Европейската комисия когато оценява напредъка на Република Северна Македония, и Съветът съответно има по всяко време да спре договорите, Съветът е и България като пълноправен член на Европейския съюз, и ако не се изпълняват, то тогава ние ще нямаме друго решение освен да спрем този процес докато те не решат да ги изпълнят. Има изключително много голяма инерция в Скопие, говорили сме много в Радио „Фокус“ по тази тема – югоносталгия, това непромяна на идеология, основана на антибългарската теза, че българите са окупатори, асимилатори, татари, фашисти и всички тези ужасяващи неща, отвратителни неща, които те не желаят да променят, не желаят да има надскачане или преодоляване на миналото. Между другото, аз от една страна разбирам, защото и в България 30 години колко ни е трудно, въпреки че ние сме много по-напред. Но колко е трудно, особено по-възрастните поколения, тази носталгия по комунизма да бъде преодоляна, и вкарването на едни клишета с десетилетия, които са насаждани в създанието на хората да бъдат преодолени – за цар Борис, за българското царство преди 9 септември, което комунистите представяха по един отвратителен фалшифициран начин. И това в момента в Македония се използва срещу нас. Те казват: „Ето там България е направила след 1944 година преброяване – там има македонци“. Ние знаем по какъв начин – с насилие, чрез предателската роля на БКП и националният предател Димитров. И има хора в България, които все още смятат, че това нещо хубаво било, че националният предател Георги Димитров е нещо добро. Това е изключително тежък елемент. Виждате ли защо там е толкова сложно, защото там също има такива хора като в България, които смятат, че нещо добро бил Димитров, които смятат, че Колишевски и Тито е техният идол и те били дали държава, и заради това трябва да са им вечно някак си признателни. А то е основано на изключително антибългарска основа.

Водещ: Да, миналото винаги тежи. Както казва, то трябва да се знае, но не трябва да тежи на бъдещето.

Андрей Ковачев: Точно така. И да не се повтаря, точно така.

Предишна статияЕвродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев организира в Европейския парламент конференция за електронното правосъдие
Следваща статияПо инициатива на Емил Радев Конференция за електронното правосъдие събра в ЕП представители на европейски и национални институции