Въпреки че интензитетът на африканската чума по свинете (АЧС) у нас значително намаля, отражението върху сектор „Свиневъдство“ вероятно тепърва ще се види.
Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков поиска отпускането на допълнителни средства от европейския бюджет в подкрепа мерките срещу болестта у нас.
Защо се наложи това, питаме самия него в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Г-н Новаков, министър Танева увери- ситуацията вече е към овладяване. Да припомня на нашите слушатели – внесохте искане за отпускане конкретно на 45 млн. евро от европейския бюджет. Защо предприехте тази стъпка?
Андрей Новаков: Защото, за съжаление тази коварна болест, която в момента вилнее на три континента и е засегнала толкова много държави, не подмина и нас въпреки мерките, които са били взети. Оказа се, че е много трудно да се предпазиш тогава, когато в съседите ти тя бушува. И знам колко е тежко за едни стопани, включително за такива, които издържат семействата си или пък дават хляб и работни места на десетки други хора, да загубят абсолютно цялата си продукция изведнъж заради болестта. Затова считам, че е редно тези 45 млн. евро да отидат именно при най-засегнатите стопани от България и другите държави от Европейския съюз, които са пострадали от чумата по свинете. Това, което предложих аз, е Фондът за кризисни ситуации в земеделието да бъде увеличен двойно, от 20 на 40 милиона. Също така Фондът за превенция да бъде увеличен още с 25 милиона, до към 170 милиона. Целта е с тези средства още от 1 януари 2020 година да започнат да се обезщетяват стопаните и да се предприемат мерки за биозащита на всички засегнати държави. А според мен, вижда се вече, че ни трябват общоевропейски мерки, които да предпазят целия континент, целия Европейски съюз по външните му граници, защото един път навлязла вътре тази болест, заради свободното движение на хора, на стоки, на превозни средства през границите, много трудно е тя да бъде овладяна.
Водещ: За това ли ще бъдат разпределени евентуално средствата – обезщетения и биосигурност?
Андрей Новаков: Това са двете направления, това са двата фонда. Единият е за реагиране именно в такива ситуации кризисни, а другият е за превенция, така че до тях да не се достига. Радвам се, че поправката, която внесох, получи подкрепа на колеги от Чехия, от Словения, от Полша, Гърция – все държави, които също са засегнати. Това ми дава увереност, че по време на преговорите, в които се надявам да взема участие и тази година, за пета поредна година, ще успеем да се преборим за увеличение на тези фондове. Надявам се още от началото на годината, когато бюджетът влезе в сила, всички български стопанства, които са пострадали от тази болест, да знаят, че Европейският съюз ще ги подкрепи.
Водещ: Да, бюджетът за следващата година тепърва ще стане ясен. Има ли опасност обаче отпускането на тези средства да ни лиши от други такива, необходими на страната ни?
Андрей Новаков: Не бих казал, тъй като това не е прецедент, и друг път се е случвало. Тогава, когато има такава ситуации, граничещи с бедствия. Това поне по отношение на икономическия ефект върху целия регион и в България, в които животновъдството е залегнало, свиневъдството продължава да бъде ключов отрасъл, е граничещо с бедствие, тъй като има изключително пагубен ефект върху бранша. Цели предприятия са подложени на фалит. Ето защо аз считам, че тази помощ не би трябвало да окаже каквото и да било влияние върху други регулярни средства, които получаваме от Европейския съюз било то за регионално развитие, за околна среда, за транспорт или нещо друго. България не е единствената засегната страна, болестта е разпространена мисля в още 11 държави и считам, че средствата, които евентуално бихме получили от Бюджет 2020 за този проблем, не биха имали какъвто и да било ефект върху други средства, които България трябва да получи.
Водещ: Определено страната ни не е единствената засегната. Някоя друга страна прибягвала ли е до средства от европейския бюджет за справяне с последиците с болестта?
Андрей Новаков: Знам, че има колеги от Румъния, които също са внесли такива поправки и техните предложения също са намерили подкрепа, както и от колеги от България, така и други страни, най-вече Централна и Източна Европа, които страдат от този проблем. Аз съм сигурен, че и колеги, които идват от държави, в които тази болест я няма или тя вече е премахната и проблемът е решен, също ще ни подкрепят, тъй като никой не е застрахован. Няма гаранция, че няма да се появи в неговата страна, неговите съграждани, неговите сънародници няма да страдат по същия начин.
Водещ: Вие споменахте в началото, трудно е да се справяме вътре в страната с тази болест, след като всички около нас са засегнати от нея. Имаше ли обаче неща, които можехме да направим, а не ги направихме съвсем навреме?
Андрей Новаков: Тук навярно трябва да кажат специалисти, тези, които знаят точно как се пренася болестта, какви са нейните начини и способи. В този ред на мисли знам, че са взети мерки и, че в голяма степен те предотвратяваха навлизането на болестта за много дълго време. Но съгласете се, когато 3 или 4 години не могат да се справят например в Румъния с нея, постоянно в България се правят различни мероприятия болестта да не преминава, но в такъв случай е въпрос на време. Затова казах, че е изключително важно тогава, когато имаме един добре функциониращ ЕС, в който хората пътуват спокойно, хората също могат да бъдат разпространители. Има превантивни мерки на външните граници на Европейския съюз, защото един път вече допусне ли се вътре, представете си опаковка от колбас, тя може също да е приносител на вируса. Това означава, че може да пропътува няколко граници подред. И при положение, че са взети мерки срещу диви животни, срещу селскостопански животни, съвсем обикновен отпадък да пренесе болестта е ужасно. Затова е изключително трудно. И считам, че българските власти са направили каквото е било необходимо, но за да се реши кардинално проблемът ни трябва европейски подход.
Водещ: Радостно е, че внесеното искане все пак получава подкрепа от някои места. Кога обаче можем да очакваме окончателното решение?
Андрей Новаков: Започваме на първо място с гласуване на становищата в Комисията при бюджет още през октомври, след което Европейският парламент трябва да излезе с позиция за бюджета и най-късно до 18 ноември. Тогава трябва да излезем с окончателно решение в резултат на преговорите, които сме водили. Поне такъв е бил режимът винаги досега. В много малко случаи, в които има проблем с приемането на бюджета – той може да се забави до края на ноември, но със сигурност мисля, че в началото на декември ще знаем колко пари Европейският съюз ще задели за справяне с този проблем, респективно и че България също може да разчита, тъй като тези средства са за всички държави, които са засегнати от болестта.
Водещ: Така че ако сроковете бъдат спазени в определените рамки, 1-ви януари следващата година вече можем да разчитаме да започне разпределението на тези средства?
Андрей Новаков: Точно така. Бюджет 2020 влиза в сила от 1 януари 2020 година. Всички програми и средства, които са заделени в него, ще бъдат достъпни за бенефициентите точно тогава. Аз съм сигурен, че българската държава ще направи необходимото да подаде своите заявления, така че средствата по най-бързия начин да достигнат до българските стопани.
