Alexander Yordanov

„СЪДБАТА, КОЯТО НИ ОБЕДИНЯВА“


На 26 октомври 2022 г. българският евродепутат от СДС/ЕНП Александър Йорданов организира събитие в Европейския парламент по случай Деня на народните будители.

Александър Йорданов СДС/ЕНП: 26 октомври Ден на българските народни будители в Европейския парламент! Уникално събитие!

Горд съм, че успях да го организирам. Благодаря на специалните гости от България: писателят Михаил Кръстев, който представи своя роман „Виното на надеждите“, кинорежисьорът Костадин Бонев и продуцентът г-жа Галина Тонева, които представиха своя филм „Подгряване на вчерашния обед“.

Благодаря за присъствието на останалите гости от България, на членовете на Културното дружество на българите в Белгия, както и на посланик Румен Александров – ръководител на Постоянното представителство на България към ЕС.

Благодаря за присъствието и на моите колеги Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Асим Адемов и Емил Радев, които уважиха това паметно събитие.


Слово на откриването на Деня на народните будители в Европейския парламент / 26 октомври, 17.00 ч. – Александър Йорданов евродепутат от СДС/ЕНП:


Уважаеми г-н посланик,
Уважаеми колеги и гости,

На 1 ноември всички българи ще отбележим един необикновен празник. Необикновен, защото е само наш, български. Това е Денят на народните будители. На този ден ние отдаваме почит на ярки личности от нашата обществена и културна история, благодарение на които сме се съхранили като народ със свой език, култура и християнска вяра. Те са нашите просветители. На тях дължим своето национално Възраждане през 18 и 19 век. Това са писатели, поети, учени, учители, религиозни дейци и революционери, които са работили, за да бъде България свободна, независима и обединена, „да бъдем равни с другите европейски народи“, както е написал преди век и половина Апостола на свободата Васил Левски. И е добавил, че в бъдещата свободна България всички народи трябва да живеят „под едни чисти и святи знамена, както е дадено от Бога да живее човека: и за турчинът, и за евреинът и прочие каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът!“ Днес в Европейския съюз наричаме това негово послание върховенство на закона. И още нещо съдбовно за нас ни е казал той: „…ний сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни – там дето живее българинът, в България, Тракия и Македония, па от каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише – свята и чиста република“.
Народните будители обединяват, а не разделят, свързват и създават националната спойка, а не прахосват народните усилия по чужди политически кроежи. Завръщайки се днес към техните дела ние се завръщаме към истините за нашата национална съдба, към националното себепознание, откриваме себе си и своята национална философия.
Много от нашите народни будители са родени в географската област Вардарска Македония. Днес тя се намира в Република Северна Македония. След Първата световна война, когато е окупирана от кралска Югославия и по време на комунистическия режим, македонските българи са били подложени на жестоки репресии, за да се откажат от своя български родов корен. Наш национален дълг е да не допускаме те отново да бъдат унижавани. Това е завет, който са ни оставили нашите народни будители.
А сега ми позволете да представя гостите от България на днешното тържество.
Костадин Бонев е един от големите български кинорежисьори и сценаристи. Негови филми са отличавани с престижни национални награди. Достатъчно е да спомена игралните му филми „Потъването на Созопол” и „Далеч от брега”, както и предизвикалият огромен интерес документален филм „Никола Вапцаров. Пет разказа за един разстрел”.
Михаил Кръстев е автор на романи, разкази и публицистика. Негови са думите, че бъдещето принадлежи не на разделението, а на взаимното опрощаване на греховете.
Уважаеми колеги и гости,
Тема на днешното събитие е СЪДБАТА, КОЯТО НИ ОБЕДИНЯВА.
В романа „Виното на надеждите” това е съдбата, която свързва герои от различни вери – християни и мюсюлмани. Това е роман за взаимната прошка, за братството, любовта, вярата и надеждата. Това е роман за героичното Априлско въстание от 1876 година, за живота на един Лечител, който лекува душите на хората. Защото тялото на човека страда, когато душата му боледува.
Филмовата драма „Подгряване на вчерашния обед” на режисьора Костадин Бонев е създадена по сценарий на македонския писател Миле Неделковски. Той си отиде от този свят преди две години. До последния си ден твърдеше, че разделението между българи и македонци е наложено изкуствено от репресивния югославски комунистически режим. Знаеше, че българи и македонци сме един народ, разделен от политиката. По неговия сценарий Костадин Бонев е успял да създаде филмова драма, в която чрез съдбата на една жена се срещаме с трагедията, която сполетява македонските българи след Първата световна война и установяването на комунистическия режим в Югославия. Тогава се осъществява геноцид над нашия народ в Македония.
За съжаление Р Северна Македония все още не е осъдила този геноцид и не се е разграничила от репресивната комунистическа политика, независимо, че Европейския парламент е приел редица резолюции, в които остро осъжда комунистическите режими и забранява пропагандата на техните идеи и символи.
Филмът започва със сцена на насилие върху едно дете по време на сръбската окупация на Македония. Вината му е, че когато пише диктовка използва една българска буква – Ъ. Тази гласна буква е доказателство за неговата българска принадлежност. При първата вълна на насилие македонските българи са принуждавани да се идентифицират като сърби. По време на комунистическия режим е втората репресивна вълна – тогава те е трябвало да приемат, че са друг и различен от българите народ. Несъгласните с тази доктрина на македонизма са избивани или изпращани в концлагери.
В романа „Виното на надеждите“ Михаил Кръстев вплита в едно цяло историческа истина и легенда. Костадин Бонев в своя филм чрез съдбата на главната героиня представя също историческата истина. И двамата творци защитават хуманността и ценностите на доброто в живота. Проблемът е, че властите на днешна Северна Македония все още подгряват вчерашния обед на омразата и лъжата.
И една любопитна подробност. Филмът е създаден преди 20 години. Той е финансиран и от Министерството на културата на Р Македония. Но въпреки това не е излъчван нито веднъж в тази страна. След като го изгледате, сами ще разберете, какво искат да скрият днешните управляващи в Скопие от македонските граждани.

Благодаря за вниманието!

Предишна статияЕмил Радев ГЕРБ/ЕНП: С нов регламент развиваме видеоконферентните връзки при трансграничните съдебни производства в ЕС
Следваща статияАндрей Ковачев ГЕРБ/ЕНП: Европа очаква най-накрая България да има правителство, което да взима легитимни решения