Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Владимир Уручев, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), бе домакин на конференция “Пътища към енергийно ефективнисгради с нулеви въглеродни емисии”.
Конференцията се проведе в сътрудничество с престижното списание The Parliament Magazine и с представители на европейските асоциации на производителите на цимент, бетонни смеси и агрегати, обединени в т.нар. “Concrete Initiative”* .
Събитието бе насочено към задълбочаване на диалога между законодателите и индустрията в търсене на ефективни решения за намаляване използването на енергия в целия строителен процес и за постигане на въглеродно-неутрален сграден фонд.
По време на конференцията бяха представени данни за строителния сектор в Европа, който е най-големият потребител на енергия, поглъщащ 40% от крайната енергия и e отговорен за 36% от емисиите на въглероден диоксид в ЕС. Въпреки това, около 75% от сградите са енергийно неефективни, и в различните страни-членки само 0,4-1,2% от сградите се реновират годишно. В същото време, строителният сектор притежава огромен потенциал за създаване на въглеродно-неутрална и конкурентноспособна икономика.
В тази връзка участниците в конференцията се обединиха около идеята за въвеждане на подход, базиран на жизнения цикъл на материалите в цялостния строителен процес – от добива на строителни материали, през производството, дизайна, тяхната употреба и евентуално изхвърляне/унищожаване.
Благодарение на наскоро приетото европейско законодателство от пакета “Чиста енергия за всички европейци” (законодателните предложения за енергийните характеристики на сградите, за енергийна ефективност, за възобновяема енергия, както и за управлението на Енергийния съюз), са налице необходимите предпоставки за европейския преход към чиста енергия и в частност към декарбонизация на европейския сграден фонд.
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Владимир Уручев запозна участниците с основните параметри на одобреното от ЕП законодателство – обвързваща цел за 2030 г. за възобновяеми енергийни източници от 32% и индикативна цел за енергийна ефективност от 32.5%. По отношение на сградния фонд, приетата директива за енергийните характеристики на сградите предвижда серия от мерки, насочени към намаляване на въглеродните емисии в строителството: разработване на национални дългосрочни стратегии за обновяване на сградния фонд, изграждане на инфраструктура за електромобили в паркингите, въвеждане на показател за подготвеност за интелигентно управление (т.нар. smart readiness indicator), който да измерва степента, в която дадена сграда може да използва ИКТ и електронни системи за подобряване на енергийната ефективност и за измерване на реалните икономии в полза на собствениците и обитателите, реализирани от тези нови допълнителни функции.
Според Уручев посочените мерки са една огромна стъпка за постигане целите на ЕС по отношение на борбата с климатичните промени и прехода към ниско въглеродна икономика.
Уручев представи положителните ефекти от подобряване енергийната ефективност на сградите, както за потребителите, така и за индустрията:
„Реновирането на сградите и подобряването на тяхната ефективност ще се отрази директно върху сметките за енергия на потребителите, ще бъдат създадени по-здравословни условия на живот, и ще бъдат приложени мерки за изкореняването на енергийната бедност. Целенасочените инвестиции в реновирането и подобряването на енергийната ефективност на сградите ще бъде от полза не само за крайните потребители, но и за строителната индустрия, със създаването на нови работни места и икономически растеж, особено за малките и средни предприятия на местно ниво“.
По думите на Уручев, трябва да бъдат гарантирани повече финансови стимули на местно ниво, тъй като “градовете и урбанизираните територии са основните двигатели за преминаването към чиста енергия и енергийни иновации. Това включва “зелени” обществени поръчки, строителни концепции като „сгради с близко до нулево потребление на енергия“ (nearly zero-energy buildings), електромобилност, ранно прилагане на новите технологии, продукти на дигиталната революция и др.”
Според него, всички тези промени ще доведат до децентрализация на енергийната система и ще превърнат европейските граждани от потребители, в активни участници на енергийния пазар.
Кметът на гр. Хайделберг, Германия – лорд Екхарт Вюрцнер представи амбициозната програма на Хайделберг за намаляване на въглеродните емисии с 95 % до 2050 г. Той представи добри практики за декарбонизация на сградния фонд, като запозна аудиторията с трите ключови проекта на Хайделберг – за устойчива градска зона (Heidelberg Bahnstadt), за Иновационен парк (Heidelberg Innovation Park) и новата концепция за „умен град“ (IBA Heidelberg project) чрез трансформация на бивша американска военна база във високотехнологичен градски център с „умна“ транспортна и енергийна система.
Евродепутатът Тереза Грифин (Група на социалистите и демократите в ЕП, Обединено кралство) засегна темата за енергийната бедност, като заяви, че „повече от 50 млн. европейски граждани за застрашени от енергийна бедност и са принудени да правят ежедневен избор между това дали да ползват енергията за отопление или за да си сготвят храна“. Тя напомни, че Европейския съюз разполага с богат набор от инструменти, чрез които да финансира енергийната ефективност на сградния фонд и като резултат – да се пребори с енергийната бедност – от Европейския фонд за стратегически инвестиции, през Европейските структурни и инвестиционни фондове, и програма Хоризонт 2020 до новата инициатива на ЕК „Умно финансиране за умни сгради“.
Представителят на Европейската комисия Жозефина Линдблум, съветник в Генерална дирекция “Околна среда” запозна аудиторията с предложената от ЕК доброволна рамка Level(s) като инструмент за проектиране на устойчив сграден фонд. Доброволната рамка въвежда индикатори, които свързват индивидуалното въздействие на сградите върху околната среда с приоритетите за устойчивост на ЕС. „Устойчивите сгради използват по-малко енергия и материали, и са по-здравословни и по-удобни за своите обитатели“, подчерта г-жа Линдблум. Тя допълни, че Level(s) може да се използва от строители, проектанти, мениджъри и обитатели на сгради, като в момента се осъществяват над 130 тестови проекта в 20 страни-членки на ЕС.
Г-жа Линдблум обърна внимание на обстоятелството, че строителният сектор е един от секторите с най-голяма консумация на ресурси: „50% от всички материали и енергия се използват в строителството, 33% от потреблението на вода и от отпадъците са свързани със сградите, а едва на под 1% от сградите е направена оценка за устойчивост“. В тази връзка, тя подчерта ключовата роля на строителния сектор в кръговата икономика.
Презентации, представени по време на конференцията.
*Проект, ръководен от CEMBUREAU (Eвропейската асоциация на производителите на цимент), BIBM (Европейската федерация за сглобяеми бетонни модули), ERMCO (Европейската организация за готови бетонови смеси) и UЕPG (Европейската асоциация за добив на строителни суровини).
