Emil Radev
Емил Радев ГЕРБ/ЕНП

 

Г-н Радев, в края на 2020 г. бихте ли направили равносметка – каква беше тя за Европейския парламент (ЕП)? Какво от постигнатото бихте определили като най-важно?

2020 г. бе изключително предизвикателство за всички ни, включително и за дейността на Европейския парламент. COVID кризата промени начина ни на живот, станахме свидетели на безпрецедентно затваряне на граници, бизнеси, учебни заведения. През изминалата вече близо година основната задача на ЕП бе да намери решение за рестарт на европейските икономики или поне да се намали тяхната уязвимост в момент на различни по вид и продължителност рестрикции. Месеци наред усилията и на Европейския парламент, и на останалите институции остават съсредоточени върху приемането на мерки в подкрепа на хората и бизнеса.

 

Каква беше годината за Вас, кои бяха основните теми, по които работихте? Кое отчитате като най-голям личен успех и за какво не Ви достигна време?

Работата в Европейския парламент обхваща широк периметър от теми, но ангажиментът към националните приоритети за мен лично винаги е водещ. Като член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, където съм и зам.-председател, непрекъснато съм настоявал държавите членки да се оценяват по еднакви, ясно определени и обективни критерии. В този контекст приемам въведения механизъм за върховенството на закона в ЕС като необходим и подходящ инструмент, с който да се сложи край на двойните стандарти. Смятам, че новият механизъм, който следва да замени механизма за сътрудничество и проверка, отчита безпристрастно напредъка, постигнат от България по основни теми като съдебната реформа.

Освен пандемията пред предизвикателства ни изправят миграцията, борбата с тероризма и изпирането на пари, утвърждаването на върховенството на закона в ЕС, бурното развитие на новите технологии, което налага час по-скоро да изготвим подходяща нормативна рамка. Като докладчик работих активно и по новото европейско законодателство относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела и връчването на документи. Радвам се, че разпоредбите получиха широка подкрепа и се приеха без изменения.

 

Пред прага сме на старта на новия програмен период. Кое според Вас ще бъде най-отличително за него, какви ще са основните приоритети на ЕП?

Емил Радев взе участие във форум на тема „Правото и бизнесът в съвременното общество”, който бе организиран от катедра „Правни науки” на Икономическия университет във Варна

Целта е новият бюджет да отразява нуждите на държавите-членки, като същевременно направи ЕС по-силен и конкурентоспособен в световен мащаб. Основният приоритет, разбира се, е възстановяването на икономиките от загубите, които нанася COVID кризата. Временният инструмент „Следващо поколение ЕС” е предназначен именно да стимулира това възстановяване чрез общ европейски заем от финансовите пазари. За първи път обединена Европа се интегрира до такава степен, че да има общ дълг. Става въпрос за около 1,8 трилиона евро, които да се инвестират в постигането на по-цифровизиран, по-устойчив и по-зелен ЕС. Сред главните задачи остава и укрепването на сигурността.

Междувременно обаче непрекъснато се търсят нови и нови решения. Само преди дни например за страната ни дойде още една добра новина от Европейската комисия – изменение на българската Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, което позволява мобилизирането на 511 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. Средствата са ценна подкрепа за малките и средни предприятия, за капиталови инвестиции и гаранции по заеми за справяне с негативните последици от кризата с коронавируса. Тази сума всъщност е малка част от парите, на които България ще разчита. Само от пакета „Следващо поколение ЕС“, който вече споменах, очакваме около 12 млрд. евро. Именно затова е много важно целият възстановителен пакет да бъде одобрен официално в европейските институции и час по-скоро да стигне до гражданите и бизнеса.

 

Какво се случва с приемането на Многогодишната финансова рамка (МФР) и възстановителния план за икономиката на ЕС. Какви са възможните алтернативи за излизане от създалата се ситуация? Кога е реалистично да очакваме приемането й?

Европейският парламент и Съветът трябва официално да приемат Регламента за Многогодишната финансова рамка и одобреното на 10 ноември междуинституционално споразумение. Както знаете обаче, с ветото си Унгария и Полша изразиха своето несъгласие с условието за обвързване на евросредствата със спазването на върховенството на закона – изискване, за което в ЕП категорично настоявахме. Сега се намираме в ситуация на трудни преговори, но вярвам, че скоро ще се намери решение. От една страна, държавите членки се нуждаят от финансирането и тази ценна помощ за икономиките не бива да се бави. От друга – Германия е ротационен председател на Съвета и всички знаем за отличните преговорни умения на Ангела Меркел. Искрено се надявам, че до споразумение ще се стигне съвсем скоро и че членките на ЕС, и в частност България, ще могат да ползват оптимално средствата за справяне с кризата.

 

Взехте участие в дискусия за прилагането на регламента, който обвързва европейското финансиране с принципите на правовата държава. Разкажете ни малко повече за него. Какво включва той и какви мерки трябва да бъдат предприети от държавите членки на ЕС?

Този регламент обвързва европейското финансиране със спазването на принципите на правовата държава в ЕС. Изключително важно е евентуалните нарушения на върховенството на закона да се идентифицират на базата на задълбочена оценка от страна на Европейската комисия. Тази оценка трябва да бъде напълно безпристрастна и справедлива и да отчита съответната информация от всички налични източници.

Още от предходния мандат на ЕП настоявам за предварително определени и ясни правила, с които ЕС да гарантира, че парите на европейските данъкоплатци се изразходват добре, без да се нарушава върховенството на закона. И най-важното тук е да не се допуска ощетяване на крайните получатели и бенефициентите в ЕС. Интересите им трябва да бъдат надлежно защитени, а плащанията към тях – гарантирани.

 

Сред приоритетите на ЕП е дигитализацията и внедряването на новите технологии в правосъдието. По какъв начин това ще е от полза на европейските граждани?

Навлизането на цифровите технологии в областта на правосъдието е процес, който в ЕС активно подпомагаме. Както вече споменах, съвсем наскоро Европейският парламент прие два регламента, по които работих като докладчик – за сътрудничество между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства и за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Двата законодателни акта целят да направят съдебното трансгранично сътрудничество между националните съдилища по-ефективно чрез използването на тези технологии.

Новите разпоредби ще позволят чрез възможностите, които предоставят видео конферентните връзки, да се ускори стандартизираната процедура за предаване на документи и събиране на доказателства между съдилищата на членките на ЕС. Съдилищата вече ще могат да обменят документи по електронен път. Децентрализацията на информационно-технологичните системи ще гарантира пряко и бързо предаване и изпълнение на молбите за събиране на доказателства. Относно формата, съдържанието и изпълнението на самите молби ще има ясно разписани правила. Така съдебните процедури ще се улеснят и в крайна сметка на европейските граждани и бизнеса ще се спестят много време и пари.

 

Европейският парламент прие първите правила за регулация на изкуствения интелект. Какви насоки дават те? По какъв начин това ще помогне на бизнеса?

На 20 октомври ЕП одобри три доклада, които очертават как ЕС може да регламентира използването на изкуствения интелект в област­та на етичните стандарти, гражданската отговорност и правата върху интелектуалната собственост. Единият от документите приканва ЕК да представи нова нормативна рамка с ясни правила, които да се спазват при разработването, внедряването и използването на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии, включително софтуер, алгоритми и данни.

В друг доклад ЕП призовава бъдещата рамка за гражданска отговорност да предвиди лицата, управляващи високорискови технологии с изкуствен интелект, да носят отговорност в случай на причинени вреди. Важен елемент е и необходимостта от човешки надзор, който да залегне като изискване към проектирането на високорискови технологии в областта.

Що се отнася до третия документ, одобрен от ЕП, то в неговия фокус са правата върху интелектуалната собственост. Крайно време е ЕС да разполага с ефективна правна система и мерки за защита на тази собственост. Правата на иновативните дизайнери трябва да бъдат гарантирани, но не и за сметка на интересите на творците или на етичните принципи на самия Европейски съюз. Въпросите за авторското право, събирането на данни, търговските тайни, използването на алгоритми и дълбинни фалшификати стават още по-сложни, когато се намеси изкуствен интелект.

Работата ни продължава по още три други доклада, по един от които аз съм и докладчик от страна на ЕНП – за използването на изкуствен интелект за граждански и военни цели. Сформирана е и специална комисия в ЕП, която анализира отражението на изкуствения интелект върху европейската икономика.

Очакваме конкретното законодателно предложение на Комисията да бъде обявено в началото на следващата година.

 

Работите активно по материята, касаеща противодействието на изпирането на пари и корупцията. Какви са съвременните предизвикателства, пред които Европа се изправя в борбата с тези феномени? Как може да сме по-ефективни и какво предстои като нови законодателни мерки?

Днес повече отвсякога ЕС се нуждае от ефективен режим за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Според ЕК около 1% от годишния брутен вътрешен продукт на Съюза участва в съмнителна финансова дейност. Това означава, че около 160 млрд. евро са свързани с пране на пари в резултат от корупция, трафик на хора, търговия с оръжия, с наркотици, укриване на данъци, измами, финансиране на тероризма или други незаконни дейности. Въпреки че настоящите правила на ЕС са всеобхватни и дори надхвърлят международните стандарти, те не се прилагат напълно съгласувано в целия ЕС. Предизвикателството е не само в конкретните законодателни актове, но и в осигуряване на ефективното им и хармонизирано прилагане.

В отговор на този сериозен проблем през май ЕК публикува план за действие за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Новите предложения целят да втвърдят мерките, за да се противодейства по-ефективно на заплахите за целостта на финансовата система на ЕС.

Представеният план за действие е първата стъпка към нова всеобхватна рамка, която да се справи с пропуските в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма в ЕС. Освен по-хармонизирани и следователно по-ефективни правила, в ЕС трябва да осигурим и по-ефикасен надзор. Предвижда се и създаването на Механизъм за координация и подкрепа за звената за финансово разузнаване на държавите членки и насърчаване на разпоредбите на наказателното право и обмена на информация на общоевропейско ниво. Основната част от конкретните законодателни предложения, които ще изпълнят този план за действие, също се очаква да бъдат направени в началото на следващата година.

По отношение на борбата с корупцията, която също както и прането на пари има все по-силно изразен трансграничен характер, отдавна настоявам за общоевропейска стратегия.

 

Какви ще бъдат приоритетите Ви през 2021 г.?

Вече набелязах доста от ключовите теми, по които работя и по които всъщност работата продължава. На общоевропейско ниво решенията не се постигат лесно, защото са резултат от приемането на компромиси между всички членки на ЕС, но дори и евроскептиците не могат да отрекат ролята на европейската солидарност особено в условията на сериозна глобална криза, каквато е настоящата.

Всички, които по един или друг начин сме част от европейските институции, трябва да продължим да полагаме максимални усилия солидарността да стига бързо и ефективно до гражданите и бизнеса в ЕС. Същевременно, разбира се, има и други въпроси, които не търпят отлагане като адаптирането на правната рамка към новата дигитална реалност. Крайно време е да запълним белите петна в европейското законодателство по отношение на използването на изкуствения интелект, който интензивно навлиза във всекидневието ни. Голямо предизвикателство е и новото законодателство в областта на устойчивото корпоративно управление – бизнесът се нуждае от стимули, а не от допълнителни рестрикции, които да се превръщат в нежелано бреме.

 

Имате добри взаимоотношения с КСБ, в какви сфери виждате възможност за бъдещо сътрудничество?

Смятам, че ние – българските евродепутати, трябва да поддържаме активен диалог с институции, браншови и други организации, така че при обсъждането на промени в европейското законодателство да се включват и съответните заинтересовани страни у нас. Изказвайки мнения и предложения, те подпомагат намирането на решения, с които да бъдат защитени интересите на гражданите и бизнеса в България. От подобно ползотворно партньорство печелят всички в ЕС.

С единни усилия, както добре знаем, по-бързо и лесно преодоляваме проблемите. Именно с обща българска позиция например защитихме трасето на автомагистрала „Струма” и успяхме да затворим петицията, която целеше да ограничи строителството на лот 3.2.

 

Какво ще пожелаете за коледните празници и за новата година на нашите читатели, на бранша и какво си пожелавате Вие за себе си?

От сърце пожелавам на всички здраве, по-добри и по-спокойни дни! Макар и правилата за социална дистанция да ни разделят в настоящата ситуация, повече отвсякога трябва да сме сплотени и солидарни в усилията си да преодолеем кризата, така че час по-скоро да възстановим нормалния ритъм на живот и работа.

ИЗТОЧНИКvestnikstroitel.bg
Предишна статияЕвродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел връчи наградата „Жена на Европа“ за 2020 г. на Светлана Тихановска
Следваща статияЕвродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев: Цифровизацията ще осигури устойчивост на правосъдните системи по време на кризи