Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент и Председател на българската делегация в ЕНП в ЕП д-р Андрей Ковачев в интервю за „Монитор“
– Г-н Ковачев, много трудна среща на лидерите на ЕС, които три дни не успяха да постигнат компромис за парите, свързани с възстановяване на страните от пандемията. Стигна ли разделението в ЕС своя пик?
– Наистина сме изправени в трудна ситуация, в която страните от т.нар. „пестелива група“ поставя условия за по-малко грантове и повече заеми в сравнение на предложенията на Европейската комисия и на Европейския съвет и председателя Шарл Мишел. Но в крайна сметка германското председателство ще направи всичко възможно да успеят да приключат заседанието с успех. Но искам да се спра на въпроса за допълнителните искания, особено на Нидерландия, по отношение на върховенството на закона. За мен е недопустимо да има страни в ЕС, които се притесняват от върховенство на закона. Всички сме приели като базови ценности спазването на законите и демокрацията. Не бива да се притесняваме от това, България е била пример в това отношение за други страни. Затова и Европа е притегателна сила за мигранти, които искат да се устроят тук. Затова е нужен общ механизъм, който да следи за спазването на правилата. Това означава да няма хаос, заобикаляне на изискванията в една демократична правова държава.
– Може ли обаче условието, което се постави за грантовете, да преобърне каруцата и да предизвика още по-голямо разделение в ЕС за в бъдеще?
– Европа няма друг изход от сегашната ситуация освен да е единна и да си помагаме помежду си. Ако една или две страни се окажат в още по-голяма криза и потънат, то общият пазар на ЕС ще пострада. Все пак за ЕС има общ пазар и изповядва ценностите на свободно движение на хора, стоки и услуги. Ние сме в една лодка и няма как да се излезе от Съвета без решение. Горещият картоф се оказаха детайлите – колко точно да са грантовете и дългосрочните заеми. Не забравяйте, че тези, които допринасят най-много за европейския бюджет, искат средствата да се използват ефективно-точно за тези отрасли, които са най-засегнати от кризата, и ЕС да остане конкурентен. Затова на дневен ред е да се инвестира в нови технологии-IT, в зелени технологии. От това зависят работните места и жизненият стандарт.
– Наистина ли се оформя нова тенденция и за разлика от преди, когато в ЕС разделението беше на изток и запад, сега е на югоизток и северозапад? И докъде може да доведе това разделение, особено ако се задълбочи кризата?
– Според мен трябва да проявим усилия, защото съединението прави силата. Всяко друго разединение няма да доведе до това страните да са по-добре. Трябва да се намери решение и да постигнем разбирателство за изхода от кризата. Нужно е да гледаме към бъдещето, да се инвестира в нови технологии и нови работни места.
– Още преди няколко месеца се чуха критики, че ЕС е закъснял с действията си що се отнася до пандемията. Сега дори Урсула фон дер Лайен се извини на Италия, която беше сред най-потърпевшите от COVID-19. Наистина ли много закъсня ЕС?
– В началото, може би няколко седмици, Европейската комисия се забави с комуникацията и реакцията си. Но си взе бележка и показа, че ЕС помага на държавите-членки. Средствата трябва да бъдат използвани ефективно, да се подпомогне всеки един европеец, това бяха очакванията от Съвета.
– Очаквате ли задълбочаване на кризата от есента? Дори премиерът Борисов заяви, че предстоят трудни месеци от ноември до март.
– Това са очакванията, които се споделят и в Брюксел. Преди да има ваксина и ефективно лечение на COVID-19, може да бъдем сполетяни от втора вълна. А това ще е удар върху европейската икономика. Затова е важно да имаме подготвен пакет, средствата са ни нужни да омекотим кризата, ако се сбъдне прогнозата, че такава предстои. Също бих изтъкнал, че трябва да използваме пандемията за скок напред – за инвестиране в образование на млади хора, в иновации, за да може младежите да са подготвени за новите професии след 2030 година.
– А само пандемията ли беше причина за протестите, които наблюдаваме в момента? И как си обяснявате исканията за предсрочни избори, след като след няколко месеца трябва да се проведат редовни?
– Това е важна тема за България. Протестът е демократично средство за изразяване на позиция. Но материализирането на активната гражданска позиция се случва на демократични избори. Довеждането до хаос, до нефункционирането на държавните институции и несигурност не е легитимна демократична мярка. Не бих казал, че тези, които призовават към това, изповядват демократични принципи. Вярно е, че има натрупана гражданска енергия, хора, които не харесват правителството. Вярно е и че има неща, които не са обяснени добре, но само този, който не работи, не греши. Но не бива да се пренебрегва фактът, че бяха постигнати много неща, БВП е удвоен, младите хора трябва да знаят какво сме наваксали след изоставането ни и как пенсиите през 90-те години са били в размер на няколко долара. Така че много неща не бяха обяснени. Досега се призоваваше за разследване на корупцията по високите етажи на властта. Сега се прави точно това, защото никой не е над закона – нито съветници на президента, нито хора в МВР. За когото има сигнал, ще бъде разследван. Затова се учудвам, че някои критикуват работата на прокуратурата. Нали това беше изискване в механизма за сътрудничество.
– Какво обаче беше мястото на речта на президента в цялата ситуация? Беше ли фактор и не се ли оказа твърде политическа?
– Президентът напусна рамките на конституцията с призивите за сваляне на законно избраното правителство на България. За мен е това е изключително некоректно и потвърждава и предишни изявления на ген. Решетников за стъпките, които се предприеха с избирането на Радев за президент, за изваждането на България от НАТО.
– Според вас се върви в тази посока?
– Има чиста гражданска енергия на протестите, много млади хора. Това в никакъв случай не го отричам и не бива да бъде подценявано. Отнасям се с уважение към позицията на всеки, когато тя е мирна. Но партии като БСП се опитват да използват чистата енергия на млади хора, за да търсят промяна на властта. Нека енергията на младите хора да се материализира в едни демократични избори, а не да се стига до хаос и нестабилност на страната. Като демократична страна ние спазваме върховенството на закона.
