България има парламент, но няма правителство. Първата по брой гласове от извънредните парламентарни избори партия „Има такъв народ“ излъчи кандидат за премиер, а преди няколко дни бяха съобщени и имената на министрите на проектокабинета. Прогнозите са, че по-скоро няма да бъде избрано правителство, но дори и да бъде подкрепено от партиите на протеста, то няма да е за дълго, защото ПП “Има такъв народ” няма мнозинство в парламента, а подкрепата на другите партии няма да е безусловна. Преди това служебното правителство, освен всички други решения за подмяна на ръководни кадри на държавни институции, спря изпълнението и на големи пътни инфраструктурни проекти. В края на месец юли стана известно, че частна жалба на фирма спира процедурите по стартиране строителството на тунела под Шипка и то ден, преди да изтече законния срок за обжалване решението на АПИ за избор на изпълнител. Факт, който буди съмнение до колко основателна е причината за жалбата – за габровци случаят е познат през годините, както се казва deja vu. В началото на месец август, още преди да е известен състава на новото правителство от ПП “Има такъв народ” излезе информация, че ще “пренаписват” Плана за възстановяване и развитие, по който България очаква от ЕС да получи над 12,6 млрд. лв.
Какви може да са последиците за страната от всички тези решения, коментира за в.”Росица” българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков.
-Г-н Новаков, как ще коментирате наложените промени в изпълнението на големите, пътни инфраструктурни проекти от служебното правителство? В края на месец юли стана ясно, че се спира и строителството на тунела под Шипка, заради частна жалба на фирма, която оспорва избрания изпълнител. Какви са отзивите в Брюксел от политическата криза в България?
-Хубаво е, че си даваме сметка, че всичко, навсякъде се знае. България отдавна е интересна страна и посланиците сигурно всяка седмица пишат доклади до своите столици какви са политическите процеси у нас. Това е хубаво! Означава, че България е важна, интересен фактор е, за да се следи какво се случва тук. Ние, като участници и хора, които носят последиците от това, което се случва тук, сме загрижени. Ако е истина, че процесът за построяването на тунела под Шипка, е поставен под въпрос, въпреки усилията, които са вложени, това е поредната крачка всичко, което е постигнато до тук, да бъде спряно, заличено и да започне отначало. А това е нещо, което не разбирам. Тунелът не е нито само за леви, нито само за десни! Това, че някой е издигнал за приоритет, както беше по врeме на управлението на ГЕРБ, развитието на инфраструктурата, носещо работни места, по-високи заплати, инвестиции не трябва да плаши служебното правителство, да ги кара да си създават чувство за малоценност и заради това да спират всички тези проекти! Това ме тревожи! Аз си мисля, че българският народ е мъдър, не съм видял протести против построяването на магистрали, пътища, от които е имало нужда. Ако тръгнат срещу такива неща, означава да тръгнат срещу интереса на хората, а те ще бранят интереса си, може би не следващата седмица, но със сигурност това ще стане. Аз се тревожа от този реваншистки подход.
По неписани закони и в политиката, и в живота, ако движещата ти сила е мъст, резултатът никога не е добър. Бих подкрепил всякакво усилие нещо до се съгради в България и това да се направи сутринта. Но от сутрин до вечер чуваме как единствено трябва да се саморазправяме с хората от една партия…… Защо!? Редица инфраструктурни проекти са поставени под въпрос. Не разбирам защо е лошо да се завърши автомагистрала Хемус, да се прокопае тунелът под Шипка, защо се поставя под въпрос и метрото в София!? Това се неща, на които трябва да отговори настоящият министър на регионалното развитие.
-В едно интервю за национална медия Вие казвате, че по програмата “Механизъм за свързване на Европа” за България са предвидени значителни средства и за сектор транспортна инфраструктура, но изискването е да се завърши това, което е започнато. Как ще се отразят променените приоритети в транспортната инфраструктура у нас на бъдещото европейско финансиране от тази, а и от другите програми?
-По програма “Механизъм за свързване на Европа” се кандидатства директно в Брюксел и се управлява от там. Не е от оперативните програми, които министерствата управляват тук, в България. За да бъде финансиран даден проект от нея, той трябва да постигне своите цели, които не приключват само с полагане на асфалт. За да се финансира един проект от Брюксел, той трябва да е част от европейски коридор, който да свързва примерно брега на Атлантически океан с брега на Черно море. И когато в българската част си го построил само до средата, няма смисъл от целия коридор. Ако идеята е да се свърже порта в Бургас с този в Ротердам и имаш изцяло построен път от Ротердам – да кажем до Търговище, но от Търговище до Варна няма път, или, ако беше построен до Пловдив, но до Бургас – няма път, то смисълът на целия път до тази точка се губи. Това го изследвахме още през 2014 година, когато Европейската сметна палата публикува един специален доклад, в който ставаше дума за река Дунав. Става въпрос за милиарди лева инвестиции през последното десетилетие по река Дунав, за да се прокопае и да стане по-дълбока реката, за да могат да влизат по-големи кораби, да се вдигат мостовете така, че да може повече товари върху корабите да преминават безпрепятствено и изведнъж една от държавите по Дунава казва: “За нас този проект не е приоритет” и това обезсмисля инвестициите там. Затова е много важно служебното или бъдещото правителство да мисли в перспектива. За проекти, които чакат от години – тунелът под Шипка чака още от времето на Фердинанд, е много важно да се направят. В противен случай тези хора ще носят отговорност пред цял народ.
-Г-н Новаков, отговорностите, за които говорите са политически и зависят от възпитанието, морала и личната съвест на всеки един, заемащ отговорна позиция да решава проблемите на хората, но материалната отговорност я понасяме всички българи, независимо кой за кого е гласувал. Тогава?
-Отговорността в политиката винаги е лична. Затова до редакцията дойдох пеша, по тротоара, за да видя хората, да ги чуя какво мислят, ако ме спрат на пътя. Това ме държи на земята, помага ми да съм адекватен. Ако някой е решил от София, от някой кабинет, без да дойде и да пита хората защо им трябва този тунел, замете труда, положен до момента и не малкото пари, той ще си понесе личната отговорност.
-Обходът на Габрово е част от проекта за тунела под Шипка и е построен с европейски средства, защото е част от Трансевропейски транспортен коридор №9. Възможно ли е България да понесе санкции, т.е да се наложи да връща милиони средства, ако държавата отново извади от своите приоритети изграждането на тунела под Шипка и обхода остане без изход, забит в планината?
-Не казвам, че ще се случи, но не е изключено. Затова направих този дълъг анонс в началото, за да Ви кажа, че парите се възстановяват за даден проект тогава, когато той постигне целите си. И аз знам за проверка, направена в миналото за мост, построен по европейски проект и от едната му страна няма път, той свършва в полето. А иначе проектът е изпълнен, има мост, там са мантинелите, светофарите, всичко, за което е кандидатствано, е изпълнено, но не и смисъла от този проект, който е за свързването на два града, около една река. Ето защо, когато са вложени толкова много пари за един път, който свършва в планината, е въпрос на време ЕК да повдигне въпроса защо го финансирахме, кога ще бъде изцяло завършен проекта, за да има смисъл от него.
-Вие продължавате с решаването на проблемите около пакет “Мобилност”, имали сте среща с представители на Камарата на автомобилните превозвачи в България. Ще имате ли тяхната подкрепа, на какво ниво са промените, които Вие искахте или ще започвате отначало?
–Когато се дава интервю за медия на 135 години е редно да се казва нещо, което никъде и никога не е излизало, в момента имам тази възможност. Поисках срещи с посланиците на Франция, Германия и Словения по пакет “Мобилност”, за да поставя въпроса, защо продължават да се глобяват български превозвачи несправедливо, без да има основание – мога да твърдя това? В пакет “Мобилност” са разписани със задна дата редица мерки и в момента във Франция, и в Германия, приоритетно български камиони да се спират и да им се търси отговорност за нещо, което им се е случвало преди 2-3 седмици или повече. Ще повдигна въпроса пред френския, немския и посланика на Словения, защото от една страна е словенското председателство на ЕС, а от друга има странни национални мерки, които въвеждат Словения, надявам се на промяна на поведението на съответните власти. Ако не се случи, има други начини да защитим интереса на хората от транспортния бранш. Аз също няма да се откажа.
Има притеснителни сигнали, които получаваме от нашите шофьори. Те трябва да разберат, че има хора, които са изпратили в Брюксел този мандат да им защитават интересите. Аз до последно ще правя всичко възможно да бъда един от тях.
Чакаме с нетърпение решението на Съда, което в България започна срещу мерките в пакет „Мобилност“ на всеки 8 седмици камионите задължително да са връщат у дома. Не разбирам как е възможно един и същи орган, като Европейската комисия, първо да представи зелена сделка за стотици милиарди за опазване на околната среда и в същото време да приема окончателно законодателство, което да кара празни камиони да обикалят Европа и да замърсяват въздуха. За да съм конкретен, допълнителни 2.9 милиона тона въглероден диоксид ще бъдат отделени през 2023г., ако влезе в сила това законодателство. Докато Съдът излезе с решение се оказа, че Независим доклад за оценка въздействието върху околната среда на пакет “Мобилност”, доказва, че той е пагубен за природата. И Европейската комисия е поставена пред много интересна ситуация, още преди да влезе в сила пакет “Мобилност” да се вслуша във всичко, което сме говорили няколко години и да измени пакет “Мобилност” в частта му за връщане на камионите. Нещо, за което се борим от 2017 година.
-Всъщност, това което казвате е нонсенс?
-Да така е! И се оказа, че здравият разум на Европа по конкретния казус идва от България. И това го казвам не аз, а независим доклад на Европейската комисия.
-Европа ще се вслуша ли в България?
-Предстои да видим! Ако не се вслуша, ще викаме по-силно! И то с аргументи, не с панаири!
-Г-н Новаков, как ще коментирате политическата ситуация в България и Плана за възстановяване, който все още не сме изпратили, а до колкото се разбира май ще има нови поправки, ако ПП ИТН успее да състави правителство?
-Единствено, което съм чувал за плана е, че има проблем. Какъв е той чакаме вече два месеца да ни кажат. Знаем само, че забавяне внасянето на Плана за възстановяване ще коства на България финансиране. Един ден този период историците ще го оценяват по часове – какво се е случвало, какво се е забавяло и оставяно на трупчета, без да е придвижвано. Ако има някакъв проблем с този план, някой да излезе и да каже какъв е той. Аз знам, че когато вицепремиерът Томислав Дончев работеше по него, ЕК предварително беше дала положителна оценка. Не казвам че е бил готов на 100 %, но в състояние, което трябваше нещо малко да му се добави, така че да бъде приет. Това се случи през месеците март, април. Защо в началото на месец август този план не е внесен не знам!? Това, което ме тревожи най-много е, освен че не е внесен, не е и обсъждан. Прави се на тъмно и ще бъдем поставени пред свършен факт. Аз имам няколко въпроса към ресорния министър, който ще го изготвя: ”Какво ще се случи с мините – говорим за Маришки басейн? Какво ще се случи с ТЕЦ-2? Какво ще се случи с всички заети хора? В този план включено ли е нещо за ТЕЦ-а? Какво ще се случи, ако не го внесем навреме и пари до края на годината не дойдат, защото на ЕК са необходими около 5 месеца, за да преведе първите аванси? Кой ще понесе отговорност за това, че страната ни ще бъде лишена от това финансиране, за което сме се борили много? Надявам се, че си дават сметка колко много хора са положили усилия в ЕК , ЕП и в Съвета на Европа да получим тези над 12 млрд. лв.
-Очаквате ли отговор на Вашите въпроси и от кого?
-Възпитаван съм в това да нося отговорност за всичко, което правя пред хората. Това е висша форма на отговорност, която може да носиш пред обществото, бидейки избран временно на някаква позиция да защитаваш техния интерес. Ето, затова аз не мога да си представя да неглижирам такъв проблем, но други хора може и да могат – предстои да видим!?
-По повод решение на министър на служебното правителство генералният секретар на ЕНП Антонио Лопес напомни, че комунизмът все още не си е отишъл от България. Отговорността за това чия е?
-Тъжно е, но явно се налага! Когато хора с подобно поведение и закалка са на позиции, които могат да предизвикват такова възмущение явно, че трябва. Аз се опитвам да си представя ситуация, в която някой излиза на трибуната в ЕП в Страсбург и поглежда бившият председател на ЕК и му казва: “Съжалявам че не можах да се саморазправя с теб, но ще го направя съвсем скоро.” Не съм сигурен, че ще може да си завърши речта до края. Виждал съм го, имало е хора, които са се опитвали да правят нещо подобно, но не са си довършвали речта до края. Предпочитам да се сравняваме с онова поведение, което виждам в Брюксел по отношение на парламентаризма, отколкото това, което видяхме по време на изказването на г-н Рашков.
Отговорността е на всички. Ако след 32 години се налага да обясняваме на младите, защо е лошо да има комунизъм и защо е лошо, бидейки на някаква позиция, публично да отправяш заплахи за саморазправа, означава, че не сме били достатъчно добри…Въпреки това аз вярвам, че след време, и то няма да е толкова дълго, такова поведение на хора, облечени във власт, ще бъде абсолютно неприемливо.
-Как да завършим този разговор г-н Новаков?
-Положително. Аз видях първия брой на в.”Росица” от преди 135 години. Вижда се, че нещо направено толкова отдавна, може да се види, да изпиташ уважение към него, да го оцениш…Аз бих призовал и всички останали да подхождаме в работата си точно така – един ден някой ще стои и ще ни оценява по същия начин. Затова да се съобразим с това не как ще изглежда свършеното от нас довечера или утре, а как ще изглежда след 135 години, когато нашите внуци ще са тук и ще казват: „Това е направено от дядо ми, от баба ми или някой друг“. Аз се ръководя от този принцип. Истината е, че политиката е двустранен процес. Може да изпратим хора за решаването на проблеми, но цялостното ни подобряване на живота е общо усилие на всички нас и никой няма да го направи вместо хората. Ако политици и общество гледат в една посока, тогава резултатите ще дойдат много по-бързо. И си мисля, че е много близо момента, да се случи.
