Andrey Kovatchev
Андрей Ковачев - Почит към жертвите на комунизма

Всичко, което сме учили по история от времето на комунизма е идеологическа манипулация, категоричен е българският евродепутат

Андрей Ковачев е евродепутат от ГЕРБ, председател на българската делегация в ЕНП. Член е на Комисията по външни работи, Подкомисията по сигурност и отбрана и на Делегацията за връзки със САЩ в Европейския парламент. Завършил е университета в Саарланд, Германия, и е доктор на природните науки. През 1998 и 1999 г. е сътрудник към кабинета на депутат от ЕП. Бил е търговски директор за България на шведската фирма “Алфа Лавал Агри/Тетра Пак”, директор за ОНД на американската компания “Джон Дир Интернешанъл”. Шест години работи във фирмата “Eлсевир B.V./Амстердам” като регионален директор за Централна и Източна Европа и страните от ОНД. Владее английски, немски, френски, руски и испански език.

– Г-н Ковачев, тази година се навършиха 71 години от 9-и септември 1944 г. Как бихте коментирали това събитие?

– Така наречената „комунистическа революция“ е чист преврат. Той нямаше да успее, ако не беше Червената армия. Тя нахлува в България след като на 5-и септември 1944 г. е обявена война на Царство България от страна на СССР. Само през първите няколко месеца са ликвидирани по жесток начин десетки хиляди българи. Страната ни е окупирана. По това време се пишат телеграми на руски между българските слуги на Сталин в София и Георги Димитров-един национален предател, в които Димитров призовава за повече смъртни присъди в т. нар. „Народен съд“.

– Както знаем, изходът от войната щеше да е съвсем различен, ако през 1944 г. беше подписано примирие в Кайро със САЩ и Великобритания. Предполага се, че ако това се беше случило – съветската армия не би окупирала България. Защо то не се подписва?

– Знаем, за съжаление, за предателската роля на Стойчо Мошанов, който има пълномощни, подписани от министър-председателя Иван Багрянов и след това от Константин Муравиев, за сключване на такова примирие в Кайро. Той не го прави и по този начин подпомага решително окупацията и налагането на диктатурата в България в полза на Сталин. По-късно в свои изказвания той заявява, че заради тази му постъпка руснаците са му били благодарни, защото е извършил едно добро дело за „славянството“.

– Защо все още у нас, а и в Сърбия, има градове, кръстени на комунистически величия?

– Срам и позор, че и в България, и в Сърбия има все още такива имена като Димитровград. Но как да обвиним сърбите, след като и у нас все още има градове, с имена – Благоевград и Велинград, който е кръстен на една т.нар „партизанка“.

– Защо смятате така?

– „Партизаните“ не са се борили срещу „фашисткия режим“, защото в България не е съществувал такъв. Тогавашните военновременни правителства, редом с Цар Борис III, са се опитвали всячески да спасят страната от ужаса на Втората световна война. И до голяма степен, поне до смъртта на Царя, са успявали. След това нерешителната политика на следващите правителства, особено на Божилов и Багрянов подпомага Сталин, за да може той да окупира България. България трябваше още през лятото на 44-а година да излезе от войната и да подпише примирие със Съюзниците.

Разбира се, има и други фактори. Излизат нови и нови факти за това, че Сталин препоръчва на САЩ и Великобритания да продължат бомбардировките и настоява с България да не се преговаря за мир. Защото той има свой план– установяването на комунистическа диктатура в България.

– Защо тогава страната влиза в съюз с Германия?

– Трябва да разберем в каква ситуация е държавата тогава. От едната страна е била германската армия, от другата – съветската армия. Хитлер и Сталин са в съюз по това време. Правителството е искало да няма военни действия на територията на България. При такива действия би имало много жертви. За управляващите няма правилен ход , но техните действия спасяват България от водене на военни действия на нейна територия.

– Все пак тогава е имало големи гонения и жестокости спрямо партизаните?

– По това време на нашата територия действат комунистически банди, които са подпомагани от СССР. Нормално е държавата да се отбранява. Ако в момента в една държава има въоръжени банди в гората, които безчинстват, убиват кметове и полицаи – как ще реагира тя? Ще залови бандите, разбира се. Вярно е, че е имало и изстъпления и жестокости, които са недопустими, но тези които са извършили това са получили своето наказание. Между другото – още преди комунистическия преврат тези, които са извършвали жестокости, са били наказвани. И все пак, не че трябва да броим жертвите, но жертвите от комунистическа страна между 1923-1944 г. се равняват на малко над 4000 души. След установяването на режима – само през първите месеци жертвите са десетки хиляди. Да не говорим че през 23-а година така нареченото Септемврийско въстание е един комунистически бунт и метеж. А организаторите му Васил Коларов и Георги Димитров позорно бягат през сръбската граница и остават другите да бъдат изтребени.

– Защо българинът все още вярва на много митове в полза на комунизма и партизаните?

– Всичко, което сме учили по история от времето на комунизма е идеологическа манипулация. Историческите ни знания за целия XX в., които са ни набивани в главата, са пълни с неточности, които не се базират на никакви исторически доказателства. Това се дължи на желанието на комунистите да утвърдят своя режим, да кажат, че имат легитимацията, че те се бият срещу фашизма и всеки, който е срещу тях, е фашист. Това продължава и сега. Виждате в Украйна какво става. Украинското правителство е „фашистко, бандеровско“ и всеки, който не споделя външнополитическата линия на Москва , се обявява за фашист. Тук има огромна манипулация. Адолф Хитлер никога през живота си не се е самоопределял като фашист. Партията му се нарича Националсоциалистическа работническа партия на Германия. Тя е братска работническа партия на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Те си сътрудничат тясно от 39-а до 41-ва година. Комунистите не искат да назовават нещата каквито всъщност са. Разбира се, много повече опит в тероризма и убийствата има именно комунистическата партия. Хитлер се учи от опита на Сталин и на Берия. Народният комисариат на вътрешните работи на СССР дори дава семинари на Гестапо по време на окупацията на Полша, как се изтръгват показания от задържани и как се строят лагери. Има делегации на Гестапо, които отиват да видят главното управление на лагерите в Русия – ГУЛАГ, за да могат да пренесат ценен практически опит в окупираните от Германия територии и да ги приложат в своите концлагери. Обратно след това пък, след като идват и завладяват Германия, руснаците изнасят много от съоръженията на германските концентрационни лагери и ги дават в полза на управлението ГУЛАГ. Това са малко известни факти, но документите излизат на бял свят. Примери за скриване на истината и лъжи мога да дам много. Например един акт, който са извършили комунистите, е неконституционалното провеждане на референдум за обявяване на Царство България за Народна република България. Те са хиляди и хиляди неща, които трябва да се учат от младите хора.

– И какво според вас трябва да се направи, за да се разсеят тези митове и лъжи?

– За мен е важно в учебниците по история да има обективна, неукрасена от идеология истина. Защото, ако мен ме чуят комунистите сега, ще кажат – този е фашист, екстремист. Не, аз не искам нито ляв, нито десен прочит на това, което се е случило. Искам прочит, базиран на фактите. Да се учи по официални документи и извори, а не на интерпретации, било то и моите. В момента просто разказвам какво лично съм чел от оригиналните документи. Но не е важно какво аз казвам, а какви са истинските факти. Защо комунистите винаги избягват периода 1939-1941 г., когато двете братски партии са заедно, а след това налагат целенасочено името „фашизъм“? Фашистко е управлението на Мусолини в Италия. Хитлер е националсоциалист, но това за комунистите е много неприятен момент, защото разкрива близостта между двете работнически партии в Съветския съюз и Германия. В комунистическите режими е много удобно да се налага понятието „фашизъм“ и всеки, който не е на мнението на режима – да се нарича фашист. Човек трябва да чете оригиналите, а не тълкованията на този или онзи професор или академик, който има някаква политическа закалка – повечето са агенти на ДС.

– Като заговорихме за „Държавна сигурност“ – смятате ли, че именно агентите и доносниците са най-големите престъпници на режима, както се налага в момента?

– Ние правим голяма грешка, че сочим с пръст агентите на „Държавна сигурност“ – не са само те  големите виновници. Част от тях са и жертви. Много голяма част от тях са принудени, за да живеят някакъв нормален живот, да станат агенти на ДС. А някои – за да могат въобще да живеят. Други хора са заставени и, за да ги изведат от лагерите, са карани да подпишат договори за сътрудничество. Ние забравяме тези, които ги карат да извършват това нещо. Това е апаратът на ЦК на БКП, това е секретариатът на ЦК, това са генералите и офицерите от ДС, които сега назидателно от телевизиите ни казват какво значи демокрация. „Държавна сигурност“ е мечът на партията. Тези, които са държали меча, са онези, които са карали хората да стават агенти. Те си имат имена, но за тях, като че ли чуваме само хвалебствия. Слушаме спомени какви добри политики са правили, колко добри професионалисти са били, но аз не видях друго, освен даване на заеми на режими, които никога няма да си върнем, освен продажби на оръжие, амфетамини и много други. Със сигурност те все още имат влияние в банковата система, в икономиката,медиите и други сфери на обществения живот .

– Какво смятате за отпадането на давността за престъпленията на комунистическия режим?

– Макар и закъсняла, това е важна стъпка за скъсване с комунистическото наследство. Нека припомним, че тоталитарният комунистически режим бе обявен за престъпен със закон още през 2000 г. Приемането на законовите текстове за отпадане на давността показва, че има политическа воля категоричното осъждане на престъпленията срещу човешкото достойнство и права да бъде пренесено в наказателната практика. По целия свят извършителите на подобни злодеяния по време на тоталитарните режими биват преследвани и изправени пред правосъдието, ако бъдат открити. Най-важно е тези събития да влязат в учебниците по история и младите поколения в България да са запознати с всички факти за да могат сами да направят своята оценка.

Източник: Кмета.бг

Автор: Димитър Лазаров