Само няколко дни след като тържествено чествахме една дата, която ни обединява и сплотява, отново идва време да отбележим и годишнината от един тъжен и мрачен ден в българската история, който продължава да води до остро противопоставяне и разделение в българското общество.
На 9 септември преди 71 години в обстановка на съветска окупация е извършен преврат, с който е свалено правителството на земеделеца Константин Муравиев, обявило война на нацистка Германия и на власт идва т. нар. „Отечествен фронт“, доминиран от комунистите.
Завземането на властта става чрез помощ отвън и е извършено под дулата на съветската армия, защото подчинената на Коминтерна организация на български комунисти разполага с прекалено слабо обществено влияние и малко поддръжници.
Истината за този вероломен акт, извършени против волята на българския народ и довел до откъсването на България за десетилетия от ценностите на свободна и демократична Европа, продължава да бъде премълчавана за сметка на груби исторически манипулации и политическа пропаганда.
Повече от 25 години след началото на демократичните промени ние все още се намираме в идеологическа гражданска война и не успяваме да се обединим около необходимостта от категорично осъждане на тоталитарния режим, който е наложен с цената на физическото изтребление на интелектуалния, политически и духовен елит на нацията и отнемането на държавния суверенитет.
Малко известни за широката публика са историческите факти, свидетелстващи за мащабите на комунистическите зверства и убийства без съд и присъда. Само в първите месеци след 9 септември терорът и насилието, които заливат страната, вземат десетки хиляди невинни жертви.
Голям е броят на прокудените, които бягат от родните си места и търсят спасение зад граница, подобно на хилядите бежанци в днешно време, които се отправят към европейските граници в опит да избягат от зловещи диктатури и авторитарни режими.
Ние с право се гордеем със своята богата и дълголетна история, но знаем малко за този тъмен период от близкото ни минало, който дава своето отражение върху нашето настояще и бъдеще. Едва когато осветим тази тъмна глава от новата ни история, направим обективен прочит на фактите и започнем да ги предаваме на новите български поколения без идеологическа украса, можем да постигнем национално единение и помирение.
Възстановяването на историческата справедливост е възможно единствено чрез покаяние и поемане на отговорност за извършените злодеяния, както и категорично отхвърляне на нескопосаните опити да се реабилитира режима чрез насаждане на носталгия.
Поклон пред жертвите на комунистическия терор!
източник: Андрей Ковачев – фейсбук
