Asim Ademov
Асим Адемов - ГЕРБ/ЕНП

 

-В Европарламента вече беше представен бюджетът на Съюза за периода 2021-2027, където е залегнала една новост – засилена е връзката между финансирането и спазването на принципите на правовата държавата. Смятате ли, че приемането на този нов регламент ще има положителен ефект?

-След като беше представена многогодишната финансова рамка, стана ясно, че финансирането на отделните държави се обвързва с изискването за спазване върховенството на закона. Моето мнение е, че ЕС цели по този начин да дисциплинира някои държави, да ги накара да спазват тези основни принципи, залегнали в условията за създаване на ЕС. В последно време има такива примери, където отделни държава имат проблеми с върховенството на закона. Става въпрос за Полша и Унгария. Тази мярка не е лоша, ще има положителен ефект. В този момент България няма такъв проблем. Всяка държава, която спазва тези принципи, няма да има проблеми да си получава финансирането.

-Преди броени дни в Европейския парламент бе гласувана Резолюция относно плурализма и свободата на медиите. Тя отчита нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, което води до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката. Как би се отразила тази резолюция върху работата на българските медии?

-Тази резолюция всъщност се наложи да бъде гласувана предвид неприятните случки, станали в Словакия и Малта. Там бяха убити журналисти, разследващи връзките на изпълнителната власт и сенчестия бизнес. ЕП рязко и категорично се противопоставя на тези посегателства върху свободата на словото, върху възможността журналистите свободно да изпълняват своите задължения без да бъде застрашен техния живот. Аз бях от страната на колегите, които подкрепихме тази декларация, защото дълбоко изповядвам тезата, че журналистите трябва да работят свободно и спокойно и да вършат професионално задълженията си.

-В България с голям интерес се очаква Срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани, която започва на 17 май в София. Как се коментира в Брюксел разширяването, което е приоритет на българското европредседателство?

-Моите колеги в огромната си част отдават дължимото на България, че изведе на преден план този приоритет за приобщаване на Западните Балкани.Страните-членки разбраха наистина колко е важно този район на Европа да бъде интегриран в структурите на ЕС, колко добре ще бъде за европейската сигурност. Самият факт, че Австрия, ротационен председател на Съвета на ЕС след България, вече заяви как и за тях това ще е приоритетен въпрос, което говори колко значима е темата, колко важен е този елемент, който ние като държава сме предложили на вниманието на ЕС. Надявам се и страните-кандидат членки от Западните Балкани да осъзнават сериозността на проблема и да положат усилия, защото тази интеграция няма да стане само с желанието на Европейския съюз, а е двустранен процес. Трябва шестте държави да положат усилия. Знаем какви проблеми имат помежду си. Имат да извървят дълъг път и по отношение на върховенството на закона, свободата на словото, взаимното зачитане, признаване и уважение на всяка една към другите.

-Напоследък у нас се надигат гласове на евроскептицизъм, даже и такива за излизане от Съюза и от НАТО. Мислите ли, че има опасност след Брекзит да последва Булзит?

-На този етап смятам, че тези гласове ще отшумят като ехо и няма да съберат последователи. Мнозинството от българските граждани вече реално осъзнават и усещат предимствата от членството ни в ЕС. Тези гласове идват от политици, които търсят своята ниша в политическото пространство, имайки предвид , че след една година предстоят европейски избори. Надяват се да спечелят някой и друг глас, но едва ли ще им донесе ползи. Българите вярват в ЕС, вярват също в НАТО – една структура, която гарантира нашата национална сигурност.

-Вие сте от турския етнос, как гледате на петицията на Вашия колега Илхан Кючюк от АЛДЕ за ползване на турски език в предизборни кампании у нас?

-Започнахме нашия разговор с върховенството на закона. След като законът третира така въпроса, т.е. забранява, трябва да подходим с уважение към законодателството. Мисля, че не е толкова важно на какъв език ще говориш на хората, важно е да говориш убедително, важно е да не ги лъжеш, да си положителен, да не създаваш конфликтни ситуации.

Асим Адемов е най-новият депутат в групата на  Европейската народна партия, тъй като влезе в ЕП през септември 2017 година на мястото на Мария Габриел, която стана комисар. Роден е в село Дъбница. Завършва средното си образование в гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев, после учи в полувисшия учителски институт в Кърджали, продължава с бакалавърска степен по българска филология в Пловдивския университет и магистратура по публична администрация в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Дълги години е учител и директор на училище в село Долно Дряново. През 2006 г. става един от учредителите на ГЕРБ в община Гърмен. Бил е общински съветник и заместник областен управител на Благоевград.