Юрки Катайнен и Ева Паунова ЕП
зам. председателя на ЕК Юрки Катайнен и евродепутатът Ева Паунова по време на изслушване пред две от комисиите на ЕП, което се състоя на 15 декември 2015г. в Страсбург.
„България е отличен пример за прилагането на плана „Юнкер“ при подпомагането на финансирането за малки и средни предприятия.“ Това заяви зам. председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен по време на изслушване пред две от комисиите на ЕП, което се състоя на 15 декември 2015г. в Страсбург. Само 13 са страните с одобрени проекти по плана „Юнкер“ и България е една тях.

Еврокомисарят изтъкна приноса на страната ни с изграждането на първия регионален консултативен център по плана „Юнкер“. Регионалният офис ще осигурява консултации за представителите на малкия и средния бизнес за изработването на частни и публично-частни проекти, с които предприемачите да кандидатстват за финансиране с подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Основен приоритет на плана е подпомагането на предприемачите – около 71 000 малки и средни предприятия се очаква да бъдат подкрепени.

 

В рамките на изслушването, българският евродепутат Ева Паунова зададе въпрос относно възможностите за използването на Европейския фонд за стратегически инвестиции за образователни проекти.

„Развиването на правилните умения още от училищна възраст е ключово за бъдещето на икономиката и нейното развитие в дългосрочен план“, подчерта българският евродепутат.

Юрки Катайнен посочи няколко направления, в които Планът Юнкер може да бъде използван като инструмент за образователни проекти – включително чрез финансиране за иновации и проучвания или за платформи за електронно обучение. Заместник-председателят на комисията допълни, че фирмите могат да се възползват от средствата по Плана и за програми за подобряването на вече съществуващите умения на заетите лица.

 

България допринася €100 милиона за проекти, финансирани по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е в основата на Инвестиционния план за Европа в размер на 315 милиарда евро.  Вноската ще бъде направена чрез съфинансиране на проекти, одобрени от Българската банка за развитие. България беше осмата държава-членка, след Германия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Полша и Словакия, която обяви своя принос.