Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е вносител и съавтор на регламента и защитаваше позицията на Европейския парламент в преговорите, продължили 2 години по правилата за управление на седемгодишния бюджет за икономическо, социално и териториално сближаване на ЕС, възлизащ на 330 млрд. евро., в интервю за Радио „Фокус”
Водещ: След 2 години преговори между Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз за Общия регламент или за правилата за управление на европейските фондове за териториално, икономическо и социално сближаване, през нощта на вторник срещу сряда бе прието споразумение за него. Бюджетът на регламента възлиза на 330 млрд. евро. Преговарящ от Европарламента е българският евродепутат Андрей Новаков от групата на Европейската народна партия (ЕНП). Той е вносител и съавтор на регламента и е наш първи гост. Г-н Новаков, защо преговорите продължиха 2 години по време на 4 председателства на Съвета на Европейския съюз? И какво постигате с новата сделка, освен разпределението на 330 млрд. евро?
Андрей Новаков: Тежки и сложни са проблемите. Затова толкова много време отне. 330 млрд. евро са доста средства, които трябва да бъдат насочени по възможно най-добрия начин по толкова различни проблеми за решаване, че всяка държава има свой различен поглед върху това, как трябва да се случат. И това оказа влияние. Ковидкризата не помогна да се ускорят тези преговори. Тя беше една от причините също да се забавят толкова. Аз мисля, че в крайна сметка България е сред държавите, които получават не просто толкова, колкото през миналия програмен период, а и увеличение за разлика от други държави, които получиха намаление. Това е от тази страна, от друга съм доволен, че един от най-тежките въпроси, които трябваше да решим, бе съфинансирането за най-бедните общини. Първоначално беше заложена едва 70% да плаща Европейският съюз за най-бедните общини. Променихме го, 85% е. Така че това са средствата, с които ще може да се отдъхне и централния, и местните бюджети, и в крайна сметка повече проекти да бъдат изпълнени.
Водещ: Каква е връзката между вече договорения регламент и финансовата рамка на Европейския съюз за следващите 7 години?
Андрей Новаков: Изключително е важно в момента лидерите да се разберат и да няма абсолютно никакво забавяне след 1 януари 2020 година. Аз имам очаквания, оптимист съм, че това ще се случи в рамките на следващите 2 седмици да кажем. Просто нямаме право в тази криза на фона на очакванията, които хората имат към институциите, национални и европейски, ние да спорим, да търсим различия вместо да се обединим. В крайна сметка това са средства, които да стигнат до всяка държава. Ако трябва да съм конкретен, и Полша, и Унгария са най-големите бенефициенти на Европейския съюз, така че те също имат нужда от тези средства.
Водещ: Кое беше най-трудно за постигане в преговорите?
Андрей Новаков: Най-трудно вероятно беше да се споразумеем за това колко да бъде съфинансирането, както вече казах, какви ще бъдат правилата за контрол и прозрачност – това беше изключително важно – да сме сигурни, че парите ще се харчат за постигането на целите на Европейския съюз било то за опазване на околната среда или за насърчаване на заетост. За мен беше много важно, въпреки кризата, в която се намираме, да може обичайните неща, които и до момента сме финансирали и са изключително важни за България: инфраструктура, инвестициите в образованието, иновациите, да продължим да го правим. Да не насочим всички пари за справяне с последиците от Ковидкризата. Не трябва едното да бъде за сметка на другото. И в крайна сметка го постигнахме. И аз съм доволен, че вече имаме яснота общините, бизнеса, всички, които планират да се възползват от европейско финансиране, вече знаят на какви условия трябва да отговарят, вече знаят изискванията, сроковете. Изключително важно беше, че дори и сега, ако се забравим с превода, с одобрението в Европейския парламент и Съвета, публикуването в официалния вестник на Европейския съюз, имаме клауза, според която регламентът ще влезе със задна дата от 1 януари, така че няма нито един ден да се забавим с новия програмен период и представата ще бъдат на разположение на хората.
Водещ: Г-н Новаков, България ще получи 11.5 млрд. евро от кохезионните фондове на Европейския съюз в идните 7 години. От 330 млрд. евро това представлява приблизително 1/30 част, а страните-членки са 27. Можехме ли да получим повече?
Андрей Новаков: Разбира се, че винаги можеше да получим повече. За мен е важно да се сравним, колко сме имали досега, и то повече ли е – да, повече е, като дори това, което представихме днес, беше консервативната сметка, която може да набъбне, ако към нея включим 1.2 млрд. евро по Фонда за справедлив преход, ако включим 2 млрд. евро за развитие на селските региони, така България получава достойна и заслужена част от европейския бюджет, забележете, през следващите 7 години. Така че това е изключително дългосрочна инвестиция, която ще помогне във времето напред за това българските общини бързо да наваксат в секторите, които са планирали.
Водещ: Как ще се разпределят средствата между 9-те програми от този регламент и на какъв принцип?
Андрей Новаков: Детайлната информация, програма по програма вече беше публикувана, като значителна степен средства се отделят например в Социалния фонд – 2.3 млрд. евро, Фондът за регионално развитие също в този порядък, около 1 млрд. евро за транспорт. Така че съотношението е адаптирано спрямо потребностите, които имаме в момента. Много важно е да се каже, че има правила за замразяване на плащанията, и например Европейският социален фонд е изваден от тях, така че каквото и да се случи, социалните плащания да не спират, да има финансиране за подкрепа на най-уязвимите групи във всяка държава, без значение дали към нея тече процедура или не, най-уязвимите, бенефициентите няма да бъдат засегнати.
Водещ: Със своя БВП на глава от населението през миналата година, 2019 година, от около половината от средното за Европейския съюз, България според регламента попада в категорията „По-слабо развити региони“ с БВП на глава на населението под 75% от средния за Общността. Означава ли, че страната ни ще продължава да се възползва от значителна подкрепа на Европейския съюз, за да догони останалите, които са преди нея?
Андрей Новаков: Точно така. Всички региони в България с изключение на Югозападния, в който попада София, попадат в тази категория, в която получават най-високата степен на съфинансиране, това е така, от 85%, и това ще бъде валидно до 2027 година. Аз се надявам един ден да нямаме нужда от кохезионни фондове, защото България ще бъде достатъчно богата и икономиката достатъчно силна, че да инвестира сама, но дотогава ще разчитаме в максимална степен на европейския бюджет, за да си подпомагаме на приоритетите, и ударно да инвестираме в секторите, в които имаме нужда да наваксаме.
Водещ: По тази логика, г-н Новаков, означава ли, че и за други програми, вън от тези 9-те по регламента, България ще може да очаква по-високо финансиране?
Андрей Новаков: Да, може да се каже, че увеличението, което имаше по някои програми, ще засегне и България, например по „Еразъм“, където има значително увеличение. Пари има и за иновации по програмата „Хоризонт Европа“. Това означава, че българските университети и българските научни работници ще могат да разчитат на нея. Българските компании, които се занимават с иновации, също. Тук е много важно да кажем, че българите – компании, фирми, студенти, въобще всички, които биха могли да имат достъп до европейско финансиране, трябва да са инициативни. Не всичко зависи от държавата, не всичко зависи от министерствата, които управляват европейски средства. Има такива, за които се кандидатства директно в Брюксел. И може просто достатъчно добре да бъдат информирани и гражданите, които имат интерес към това, и сами да проявяват инициативност да кандидатстват. Има много налична информация, има български областни информационни центрове, които се занимават точно с това. Така че просто трябва да направят крачка да се поинтересуват, как могат да получат европейско финансиране.
Водещ: Тоест, европейското финансиране се дава за проекти, проектите са достъпни до всички граждани, и всички граждани ще могат да кандидатстват, така ли да разбирам?
Андрей Новаков: Не можем да сложим всички под общ знаменател, но ако тръгнем да разсъждаваме, например ако сте под 26 години и искате да се занимавате със земеделие, има такава вероятност, ако сте студент, може да кандидатствате по Програма „Еразъм“, ако започвате бизнес, може да кандидатствате като млад предприемач, ако сте учен, може да кандидатствате отново по „Еразъм+“ за двойни магистърски програми. Въобще възможностите са неизчерпаеми и кръгът от хора и бенефициенти, които могат да кандидатстват, е много голям.
Водещ: Европейското съфинансиране за най-бедните региони ще е 85%. Допускам, че в тях влиза Северозападният регион на България. По какъв начин и за какво този регион ще получи парите, например?
Андрей Новаков: Освен, че този регион попада в категорията, която получи най-високото финансиране, другото важно е, че ще получи и целево. Това беше нещо, което лично премиерът договори – 200 млн. евро ще отидат за този регион целево. Знаем, че дълго време той беше и продължава да е в обществения дневен ред за това, че има нужда от много целенасочени инвестиции, които да решат голяма част от проблемите, които са там: със свързаността, с обезлюдяването на по-малките населени места. Надявам се това да са средства, които да помогнат.
Водещ: Европарламентът въведе 4 основни принципа, които трябва да бъдат спазвани, за да се отпусне финансиране от Европейския съюз. Сред тях попада ли върховенството на закона, и ако не, означава ли, че има отстъпление пред Полша и Унгария?
Андрей Новаков: Върховенството на закона ще бъде неразделна част и от финансирането, и въобще от функционирането на Европейския съюз, и така трябва. Тук идва въпросът за това, точно как ще бъде съблюдавано то, кой ще го контролира, но върховенството на закона ще бъде наистина неразделна част, постоянно и от дневния ред на институциите, и въобще от мониторинга, който ще осъществява към всяка държава-членка. Нека припомним, че вече такъв механизъм за върховенството на закона функционира във всяка държава, така че все по-често ще бъде обект на обсъждане и на внимание.
Водещ: И на финала, г-н Новаков, не мога да не ви попитам, кой ще осъществява контрола за харченето, за влагането на тези 330 млрд. евро?
Андрей Новаков: Институциите, които и в момента се занимават с това: ОЛАФ, Европейска сметна палата, националните власти, които се ангажирани с това, ще продължат да функционират. Имаме ново изискване, с което насърчаваме държавите да ползват една единна система, в която да се докладват грешки и нередности с европейските средства, така че да осигурим по-висока прозрачност, по-висока отчетност. Тази програма се нарича АРАХНА и има за цел да е достъпна за всички хора, за журналисти, така че да има достъп до проверена, качествена информация за това, как се разходват европейските средства.
